Решение № 4583 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14120/2010 г.

Решение № 4583 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14120/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Делото е образувано по касационна жалба подадена от Бойко Петров Величков от София срещу решение № 1352 от 10.05.2010 г. постановено по адм. д. № 8086/2009 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение и се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хранов прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение, като законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че тя е подадени от надлежни страни, в сроковете по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение съдът е отхвърлил предявените обективно съединени искове от Бойко Величков за обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на откраднати 450 лв. при репатриране на наказателен паркинг на собствения му лек автомобил марка "Ситроен" с ДКН С 8092 НА и 350 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за водено н. а. х. д. № 15451/2007 г. по описа на Соф. районен съд. Със същото решение е бил отхвърлен и иска на стойност 1300 лв. представляващи неимуществени вреди, като последица от психични преживявания от изживян стрес вследствие "изчезването" на л. а. от мястото на което го е оставил. Анализирайки подробно доказателствата по делото, съдът приел от една страна, че искът не е доказан, тъй като не е установена причинно-следствената връзка между твърдените претърпени неимуществени вреди от противоправно деяние на ответника, изразяващо се неправилно репатриране на автомобила на ищеца до наказателен паркинг, което последния първоначално приел за "изчезване" на автомобила. Развити са съображения, че съгласно чл. 28 от Наредба за изграждане, стопанисване и опазване на зелената система на Столична община /действаща към момента на репатриране на автомобила/ при паркиране на автомобил в обектите на Зелената система на града, освен на разрешените за целта места се заплащала глоба и автомобила се извозвал принудително. Последното действие се извършвало съгл. чл. 168 ЗДП от определени от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, чрез специализирани за целта превозни средства. Въз основа на това е направен извод, че не е налице причинно-следствена връзка с действие на длъжностно лице от СО. По отношение на сумата 350 лв. представляваща заплащане на адвокатско възнаграждение за защита по нахд № 15451/2007 г. на СРС, съдът е приел, че такива разходи не са били доказани по делото. По претенцията за заплащането на 450 лв., съдът е приел, че не е било установено по делото кога е станало това - преди, по време на репатрирането или след това, както и авторството на деянието. Решението е правилно като настоящата инстанция напълно споделя съображенията на първоинстанционният съд. Съдът правилно е изследвал хипотезата на чл. 1 ЗОДОВ, изискваща наличие на противоправно действие или бездействие, от страна на длъжностни лица на Столична община при или по повод изпълнение на административна дейност и наличие на причинна връзка между това поведение и вредоносния резултат. В конкретния случай не е била доказана именно връзката между действие или бездействие на СО и вредоносния резултат. Противно на твърденията в касационната жалба представените по делото гласни и писмени доказателства, не доказват предявената претенция по основание и размер. Следователно по делото е останало недоказано твърдението на ищеца за наличие на причинно - следствена връзка с твърдените от него претърпени неимуществени вреди. Като е достигнал до същия извод, съдът е постановил законосъобразно решение което следва да бъде оставено в сила. По така изложените съображения, Върховният административен съд - трето отделение,