Решение № 3844 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13582/2009 г.

Решение № 3844 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13582/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Болкан Мийл" ЕООД, гара Лакатник, община Своге, ул. "Христо Ботев" № 1 срещу решение № 42 от 7.08.2009 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 2698/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради несъответствие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът приема, че е в обекта е извършена втора проверка. На 31.01.2009 г. не е извършена втора проверка, а е съставен акт за административно нарушение, констатирано на 02.12.2009 г. Неправилно съдът прилага и материалния закон. Заведението е разположено в лечебно заведение и е предназначено за обслужване на пациенти и персонала на наемодателя, поради което попада в изключенията на чл. 50, ал. 2 от Закона за туризма. Съдът не е отчел, че оспорената заповед не съдържа наименование на издалия я орган. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита на потребителите, счита същата за неоснователна. Жалбоподателят не е представил доказателства, че процесният обект попада в изключенията на чл. 50, ал. 2 от Закона за туризма. С оглед на това, законосъобразно, административният орган е наложил санкцията. Предприетите мерки са в защита интересите на потребителите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е приложил материалния закон. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че жалбоподателят е предоставял туристически услуги в некатегоризиран обект. Приел е, че обектът не попада в изключенията на чл. 50, ал. 2 от Закона за туризма, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява услугата да е предоставяна само на персонала на Националната специализирана болница по физикална терапия и рехабилитация. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на материалните и процесуални разпоредби. Тези изводи на съда са правилни. Вярно е твърдението на касационния жалбоподател, че на 31.01.2009 г. не е извършена втора проверка, а е съставен акт за установяване на административно нарушение въз основа на извършената на 02.12.2008 г. проверка. Този факт обаче не променя фактическата обстановка по делото и не води до нови правни изводи. Релевантните доказателства в случая са констатирани законосъобразно - в хода на осъществената на 02.12.2008 г. проверка, и са отразени в съставения констативен протокол. Тези факти не се оспорват от касатора. Спорът по делото е за правните изводи, които съдът прави въз основа на тези доказателства. Неоснователни са твърденията на касатора, че процесният обект попада в изключенията на чл. 50, ал. 2 от Закона за туризма. Съгласно тази норма не подлежат на категоризиране по закона заведения за хранене и развлечения, които са с капацитет до 12 места, разположени са в лечебни заведения и се ползват само от лица, числящи се към тях. От доказателствата по делото е безспорно, че заведението е с по-голям капацитет и се ползва не само от работещите в болницата, а и от други лица. С оглед на това правилен е изводът на съда за неприложимост в случая на визираното в закона изключение. Непопадането в хипотезата на предвидените в закона изключения, при неосъществяване на исканата от закона задължителна регистрация на обекта, е основание за налагане на принудителна административна мярка. Неоснователно е и твърдението на касатора за незаконосъобразност на оспорената заповед поради липса в нея на наименование на органа, който я издава. Видно от самата заповед в нея са посочени наименованието на органа, който я издава, както и е означена длъжността, на лицето, което я е подписало. Актът отговаря на визираните в чл. 59, ал. 2 АПК изисквания. Видно от изложеното твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд