Решение № 15422 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14699/2012 г.

Решение № 15422 от 21.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14699/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е образувано по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Мирхусейни Саманаалсадат Сайедмухсан, гражданка на Иран срещу решение № 5250 от 05.10.2012 г. по адм. д. № 6129/2012 г. на Административен съд - София - град с доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), както и чл. 35 и чл. 36 АПК. Моли решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното решение на Административен съд - София - град е правилно, спазени са съдопроизводствените правила и приложимия материален закон. С обжалваното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на жалбоподателката, срещу решение № 427/14.06.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отхвърлена молбата й за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, първоинстнционният съд подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че жалбоподателката и съпругът й са пристигнал в България, нелегално през месец октомври 2010 г. от Турция. Жалбоподателката твърди, че причината за напускане на страната си по произход е свързана с липсата на документи за самоличност на съпруга й - Ахмад Шабанали, поради което в Иран живеели "нелегално". По време на проведените с нея интервюта е заявила, че е напуснала страната си по произход, за да придружи съпруга си, който няма иранско гражданство и не може да се реализира и да се грижи за семейството си в Иран. Жалбоподателката твърди, че е напуснала легално Иран, през месец август или септември 2010 г. В гр. Истанбул, Турция се срещнала със съпруга си, който пристигнал там нелегално. На територията на Република България влезли нелегално през месец октомври 2010 г. За първи път жалбоподателката е подала молба за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на 08.11.2010 г., като производството по нея е било прекратено от председателя на ДАБ. Решението на председателя на ДАБ, по последваща молба, с входящ № 194/14.02.2012 г., е предмет на оспорване в настящото съдебно производство. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата и релевантните за спора факти. Въз основа на тях е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалваното решение на председателя на ДАБ, за отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката. Правилно е приета липсата на законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец. От данните по делото не се установяват чужденката да е била подложена на преследване в страната си по произход по визираните в чл. 8 ЗУБ причини, което да се състои в нарушаване на нейните основни права. Правилно е прието и че не е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Изводът за законосъобразно прилагане на нормата на чл. 9 ЗУБ е обоснован. За признаване на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед ал. 1, т. 1 - 3 от цитираната норма. В случая жалбоподателката е напуснала легално Иран и събраните доказателства не налагат извод за основателност на претенцията. Първоинстанционният съд правилно е преценил обстановката в Иран и бежанската история на жалбоподателката. Правилна е и преценката на съда, че напускането на Иран от жалбоподателката не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността й като гражданско лице по смисъла на ЗУБ. По отношение на жалбоподателя не са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че Иран създава опасност за живота и здравето й. Не за всеки гражданин на Иран съществува опасност за живота и здравето му. Това следва да се прецени с оглед конкретната бежанска история. Представената от жалбоподателката бежанска история и подробните справки за политическата обстановка в Иран, налагат извод, че не са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящата съдебна инстанция след проверка на касационните основания по делото, при съобразяване доводите на страните, намира че решението на Административен съд - София - град е правилно. Фактите по спора са правилно установени от първоинстанционния съд, а съответни на тях са и направените правни изводи. Административният съд - София - град правилно е приел, че бежанската история на жалбоподателката не е основание за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Единствената причина която сочи жалбоподателката за напускане на страната си на произход е свързана с проблеми на съпругът й Ахмед Шабан Али. Последният бил без документи - иранска лична карта, поради което не можел свободно да се придвижва в Иран и въобще. Това обстоятелство му създавало проблеми при намиране на работа. Имал големи амбиции за себе си и искал да ги реализира заедно с нея но в страна където се спазвали човешките права. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателката. Причините сочени от нея в проведените интервюта са тези поддържани и пред касационната инстанция, но са неоснователни. Последната няма причини да не живее в Иран и то със съпругът си макар и той да няма ирански документ за самоличност. Двамата имат сключен публично църковен брак на 20.08.2009 г. Бракът е сключен на голяма церемония в присъствие на две религиозни лица, на родителите им и повече от 50-60 тяхни роднини и приятели. Брачният договор е скрепен с нарочно издаден документ. Обстоятелството, че поради липса на ирански документ за самоличност на съпругът й, съпрузите не могът да сключат брак пред официалните държавни органи, не представлява основание за предоставяне статут на бежанец и това обстоятелство не е пречка за съвместното им живеене в Иран. Брачното им съжителство е легализирано със сключването на брачния договор пред религиозни лица, каквато е обичайната практика в арабските държави и конкретно в Иран. Липсват данни от сключването на религиозният брак на 20.08.2009 г. и до напускането на Иран м. октомври 2010 г. семейството да е имало проблеми именно поради тази причина. Освен това служебно известно е на съда, че по касационна жалба на съпругът й Ахмед Шабан Алеи, е образувано адм. д. № 599/2013 г. и в този смисъл, предоставянето на бежански статут на съпругът, би било основание за предоставяне такъв и на касаторката. Не са налице доказателства, от които да се направи извод, че ситуацията в Иран достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на искането на жалбоподателката и при внимателна преценка на фактите правилно и обосновано е приел, че обстоятелства за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, спрямо жалбоподателката, не са налице. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,