Решение № 6406 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 802/2021 г.

Решение № 6406 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 802/2021 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. Р. срещу решение № 5232/8.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1331/2020 г. по описа на Административен съд София-град. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи първоначалната жалба. Ответната страна по жалбата Директорът на Дирекция "Бюро по труда-Сердика" гр. София оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172 а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение от 09.01.2020 г. на Директор на дирекция "Бюро по труда" – София – Сердика към Агенция по заетостта, с което на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта е прекратена регистрацията на касатора. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приел за установено, че административният орган е издал правилен и законосъобразен административен акт. Оспореното решение е издадено от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Видно от приложения към делото План за действие на безработно търсещо работа лица с рег. № 10055539/10.06.2019 г., както и от разпечатката от електронната система за лицето от Национална база данни за пазара на труда и ЕСФ, и двете приети като доказателство по делото без оспорване от страните по предвидения процесуален ред, регистрацията на касатора е направена на 10.06.2019 г., когато е съставен и План за действие на безработно търсещо работа лица с рег. № 10055539/10.06.2019 г., подписан от същия. На тази дата срещу подпис му е предоставена информация за пазара на труда и консултация за професионално развитие от трудов посредник. При посещение на 10.07.2019 г. лицето настоява да бъде включено в курс за "Хлебар – Сладкар". При посещение на 9.09.2019 г. проявява интерес към курс за "Пчелар". Твърди, че има подадено заявление за курс към БПЦО начало 1.10.2019 г. При посещение на 8.11.2019 г. и проведена среща в присъствието както на служител - трудов посредник, така и на директора, от служителите на ответника е отбелязано, че лицето е търсено от 16.10.2019 г. многократно за включване в обучение и не отговаря. Същият е информирал, че е в болница. В електронната разпечатка е посочено, че лицето се е държало арогантно и че е посочило да бъде търсено "по сателит". При всяко от посещенията в бюрото на 10.07.2019 г., на 9.09.2019 г. и на 8.11.2019 г. срещу подпис лицето е уведомявано за следващата дата, на която следва да се яви – съответно – на 9.09.2019 г., на 8.11.2019 г. и на 8.01.2019 г. На 8.01.2019 г., макар тази дата да е била определена изрично срещу подпис при посещението му на 8.11.2019 г., лицето не се е явило, с което е налице неизпълнение на срок, посочен в план за действие, съответно същото представлява основание за прекратяване на регистрацията по смисъла на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ЗНЗ, на основанието на което на 9.01.2019 г. е издадено и процесното решение. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В хода на съдебното оспорване на процесното решение административния съд е установил, че Р. Р. от 10.06.2019 г. е регистриран в ДБТ "Сердика" като безработно лице търсещо работа. От служители по бюрото на труда е изготвен план за действие на безработно търсещо работа лице, като му е предложено да бъде включен в курс за обучение за професия "Пчелар" и за "Хлебар-сладкар". Съответно при посещението си в бюрото по труда на 10.07.2019 г. касатора е настоял да бъде включен в курс за "Хлебар – Сладкар" към БПЦПО – Царево, а на 9.09.2019 г. е проявявал интерес към курс за "Пчелар". След 16.10.2019 г. касатора е търсен многократно от служители на бюрото по труда за включване в обучение, но същият не е отговорил. Същевременно не е доказал твърденията си с медицински документи или други доказателства, че през периода от средата на м. септември до началото на м. октомври 2019 г. и от 20.12.19 г. до 20.01.2.0202 г. е бил болен на легло. Напротив налице са доказателства, че е бил в трудово правоотношение с "Поделение за пътнически превози"-София от 4.11.2019 г. до 21.01.2020 г., съгласно сключен трудов договор и е осъществявал трудова дейност. При това положение правилно е прието от съда, че касаторът не е изпълнил препоръките на трудовия посредник и действията и сроковете в плана за действие съгласно чл. 20, ал. 1 ЗНЗ, поради което законосъобразно с процесното решение Директор на дирекция "Бюро по труда" – София – Сердика е прекратил регистрацията му на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 ЗНЗ. Съдът е обсъдил приложените по делото доказателства, като въз основа на тях е направил обоснован извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, като същото отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и не са налице процесуални основания за неговата отмяна. Съобразено е, че неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, а актът се приема за мотивиран, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в съпътстващите го материали както е в случая. Изложените в касационната жалба формални оплаквания не променят направените от първоинстанционния съд изводи, че касатора не е изпълнил препоръките на трудовия посредник и действията и сроковете в плана за действие, поради което регистрацията му като безработно лице търсещо работа се прекратява. Съответно имат право на следваща регистрация не по-рано от изтичането на 6 месеца след прекратяване на предходната регистрация. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,