Решение № 128 от 10.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1295/2010 г.

Решение № 128 от 10.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1295/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК (отм.), във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по подадената на 23.10.2006 г. касационна жалба от Б. М. В. от гара Л., Софийска област, чрез процесуалния представител - адвокат Н. против въззивно решение от 20.07.2006 г. по в. гр. д. № 3403 по описа за 2004 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 9.07.2004 г. по гр. д. № 20376/2003 г. на Районен съд София в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, предявен от Б. М. В. против [фирма] за сумата над 10 000 лв. до 15 000 лв., както и в частта, в която е отхвърлен иска за сумата над 108 лв. до 190 лв., както и в частта за разноските и вместо това е постановено друго, с което е осъден [фирма] да заплати на Б. М. В. сумата от 5 000 лв., представляваща разлика между присъдения размер от 10 000 лв. до 15 000 лв., за която сума иска е основателен и представлява обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпила на 8.04.2003 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й заплащане, както и е осъден да заплати сумата от 82 лв., представляваща разлика между присъдения размер от 108 лв. до 190 лв., за която сума иска е основателен и представлява обезщетение за причинени имуществени вреди - разходи за лечение от претърпяна на 8.04.2003 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й заплащане, както и сумата от 100 лв. -адвокатско възнаграждение, като е оставил в сила решението в останалата част, с която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди до претендирания размер от 17 500 лв. и за имуществени вреди до претендирания размер от 1 000 лв., както и за сумата от 1 500 лв. -обезщетение за разликата между трудовото възнаграждение, което би получил, ако беше работоспособен и обезщетението за временна нетрудоспособност. Посоченото касационно основание е чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.)- неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Независимо, че излага доводи само за допуснато нарушение на нормата на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, иска да бъде отменен обжалвания акт в частта, в която е оставено в сила решението на районния съд и да реши въпроса по същество като изцяло уважи предявените искове. Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК /отм. В съдебно заседание страните не се явяват. Постъпили са писмени бележки от пълномощника на касатора, с които се излагат доводи само досежно претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: С постановеното въззивно решение е прието, че в резултат на претърпяната на 8.04.2003 г. трудова злополука на ищеца е причинено травматично остро увреждане на черепа и мозъка, довела до загуба на работоспособност в степен 50%. Приел е, че пострадалия-страда от посттрамнатична енцефалопатия, постравматично стресово разстройство с хроничен ход, страхово депресивен синдром, за което е присъдил обезщетение в претендирания от ищеца размер от 15 000 лв. Въззивният съд не е присъдил само сумата от 2 500 лв., претендирана като обезщетение за травматичните увреждания на дясното ухо, поради прието заключение, според което увредените слухови органи са изцяло възстановени. Претенцията за имуществени вреди съдът е уважил съобразна заключението на приетата по делото експертиза, установила стойността на реално направените и ежемесечно следващи се за лечение разходи. Претенцията за присъждане на разликата между трудовото възнаграждение, което би получил, ако беше работоспособен и обезщетението за временна нетрудоспособност за периода 8.04.03 г. - 31.12.03 г., съдът е счел за неоснователна отново на базата на приета експертиза, вещото лице по която е изчислило, че такава разлика няма, защото за същия период ищецът е получил като обезщетение с 256.37 лв. повече, отколкото би получил като трудово възнаграждение. Съгласно чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) - касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. В случая - както вече беше посочено -доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон са развити само досежно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и те са свързани с твърдения за необсъждане на констатациите на приетите съдебно-медицинска и психологическа експертизи. Настоящият съдебен състав не споделя този довод. Въззивният съд е обсъдил всички ангажирани по делото доказателс-тва, включително и посочените две експертизи. Съобразил е изложените в тях констатации, както и направената в същите неблагоприятна прогноза за възстановяване, включваща теоретичната възможност възстановителният процес да продължи 10-20 години, задължителната необходимост от проследяване от невролог, възможността за късни травмени психически разстройства, психози и епилепсия, както и предположението, че посттраматичното разстройство ще премине в адапционна реакция, смесено тревожно -депресивна реакция, която наред с другите симптоми би довело до пълна инвалидизация в рамките на 20 години. Съдът е съобразил приетите гласни доказателства/показанията на разпитаните свидетели П., И., Т., К., З. и Д./, установяващи, че след злополуката ищецът е бил неадекватен, не е знаел къде се намира, задавал е едни и същи въпроси, а след изписването си от болницата не е могъл да спи, бил е с непрекъснато главоболие, на болкоуспокояващи и витамини, с постоянен световъртеж, емоционална лабилност, раздразнителност. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът е съобразил всички релевантни обстоятелства - тежестта на претърпяната травма, областта, в която е увреждането/главата, като жизнено важен център/, възрастта на пострадалия периода на възстановяване, дадените неблагоприятни прогнози за бъдещето, причинената трайно намалена работоспособност в размер на 50% и е определил обезщетение в претендирания от ищеца размер. Разликата между претендираната сума от 17 500 лв. и присъдената от 15 000 лв. е в резултат на неуважаване на претенцията за присъждане на обезщетение за причинената травма на ухото поради липса на инвалидизация на слуха. С приетата нарочна експертиза - категорично е установено, че независимо, че след инцидента е имало "засягане на средното и вътрешното ухо десностранно", към момента на изследването е налице"пълно възстановяване на слуховата функция на пострадалото лице без остатъчни явления в тази област". Следователно -не е налице причинено увреждане, което да подлежи на обезщетяване. Следва да се посочи, че в касационната жалба не са развити доводи в тази насока, поради което и съдът не ги обсъжда. В касационната жалба - само общо е посочено, че се обжалва въззивното решение в потвърдителната част, без да са развити конкретни доводи, които да оборват заключенията на експертизите, въз основа на които въззивният съд е преценил като неоснователни претенциите за допълнително присъждане на обезщетение за имуществени вреди и за наличие на разлика между трудовото възнаграждение, което ищецът би получил, ако беше работоспособен и обезщетението за временна нетрудоспособност за процесния период. При липса на изложени доводи и като не са оборени заключенията на приетите по делото експертизи, касационната жалба се явява неоснователна. Мотивиран от горното и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав намира, че същия следва да бъде оставен в сила, поради което, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение