Решение № 42 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2010 г.

Решение № 42 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 970 от 21.10.2011 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Е. С. Ц. на решение от 30.05.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 3037/07 г., с което е обезсилено решение от 27.06.2007 г. по гр. д. № 11035/05 г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявения от касатора отрицателен установителен иск за собственост. Касационното обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси, свързани с това дали попълването на кадастралната основа представлява необходимо предварително условие за провеждане на процедура по снабдяване с нотариален акт по давност и могат ли да се придобият по давност имоти, които не са нанесени в кадастъра, но имат ясно очертани граници и дали лицето, владяло имота в законовия срок, но което не се е снабдило с нотариален акт, може да проведе процедури по чл. 53 от ЗКИР, респективно чл. 134 от ЗУТ. Ответникът - С....... оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Ответникът - Д., чрез..... не взема становище. В касационната жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, основание за отмяна по смисъла на чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея в срока по чл. 283 ГПК. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че процесният имот няма планоснимачен номер, но същият съществува реално и за него няма съставени актове за държавна и общинска собственост. Имотът попада в чертите на регулационния план на м."Х. Б.", но същият не е нанесен и е разположен в северозападна посока от имот с пл. №.......Имотът е трайно ограден и се владее от касаторката, която е присъединила владението, осъществявано от майка й, считано от..... г. Въз основа на заключението съдът приема, че процесния имот не е заснет и нанесен в кадастъра, поради което няма такъв планоснимачен номер, по който той е бил индивидуализиран.Съдът приема, че касаторката е следвало да поиска попълване на кадастралната основа и спазване на процедурата по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. И в случай, че общината откаже да състави акт за непълноти и грешки, то следва да се предяви иск по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Поради това съдът е приел, че липсва правен интерес да се води иск по чл. 97 ГПК (отм.), докато не бъде проведена процедура по чл. 53 от ЗКИР, в рамките на която евентуално може да се предяви установителен иск по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. С оглед на тези изводи е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо и е прекратил производството. Касационната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение, независимо от това дали е въведено в касационната жалба оплакване за недопустимост на акта на въззивния съд, съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай и двете предходни съдебни инстанции са се произнесли при нередовна искова молба- несъответствие между обстоятелствена част и петитум. Задължение за въззивният съд е както да посочи правната квалификация на иска / поради положението му на инстанция разглеждаща спора по същество/, така и служебно да осъществи проверка за редовността на исковата молба, с оглед спорния предмет и определяне именно на правната квалификация-аргумент чл. 129 и чл. 130 ГПК. Това задължение произтича, както от функцията му на въззивен съд, така и поради императивното изискване за валидност на сезирането - преценка, предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. Нормата на чл. 98, б. "г" ГПК (отм.) задължава ищецът да изложи обстоятелствата, на които основава иска си, т. е. основание на иска е не самото право, а фактите, от които се поражда правоотношението. Съобразно тази разпоредба задължително е навеждането на фактически твърдения (обстоятелства), които очертават обема на спорното материално право, без да съществува изискване за определяне на правната квалификация на претенцията. В обстоятелствената част на исковата молба в случая са наведени фактически основания -осъществявана фактическа власт от 1974 г. до настоящия момент, по силата на покупко-продажба, която обаче не е била оформена в изискуемата от закона нотариална форма, които обуславят спорното материално право, като положителен установителен иск за собственост. Петитумът й обаче квалифицира иска като отрицателен установителен иск за собственост. Предмет на въведения установителен иск ще бъде едно правоотношение или право, в случая правото на собственост, чието съществуване или несъществуване се иска да бъде обявено с решението на съда. Съобразявайки се със спецификата на обекта на спора, а именно застроено дворно, което не е нанесено нито в регулационния план, нито в кадастралния план на м."Х. Б.", без проведени отчуждителни процедури, но който реално съществува със същата квадратура - 803 кв. м., за да се очертае спорното материално право, е необходимо в исковата молба да се посочат неговите граници, за да може имотът да бъде индивидуализиран чрез своята площ, граници и местоположение, т. е да се лимитира пространствения обхват на правото на собственост. Правният интерес при иска за собственост не се обуславя от заснемането на имота, а при липса на документ, обективиращ титул за собственост не е налице правен интерес от иска по чл. 53 ЗКИР и законът не скрепва с основание такъв имот да се счита за държавен. Отделно от това и становището на ответника С. не е достатъчно прецизирано - не е посочил своите правоизключващи и правопогасяващи възражения за принадлежността на правото на собственост върху имота. По този начин е останал неопределен предметът на спора. При така изложените съображения, въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане исковата молба следва да се остави без движение за отстраняване на посочените по-горе нередовности и едва след това да се разгледа иска по чл. 97 ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение