Решение № 3023 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11803/2016 г.

Решение № 3023 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11803/2016 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби. Едната е подадена от кмета на О. К., а другата е от подадена от С. Е. С. от гр. К.. И с двете касационни жалби се оспорва решение № 154 от 15 юли 2016 г., постановено по адм. дело № 405/2015 г., по описа на Административен съд К., с което е отменена заповед № РД - 00-1235 от 17 ноември 2015 г. на кмета на О. К. и е осъдена О. К. да заплати на З. Д. С., Б. В. С. и Д. В. В., разноски в определен размер. В касационната жалба на кмета на О. К. се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените действия и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт като вместо него съдът се произнесе с друго решение по същество на спора, като отхвърли първоначалната жалба. В касационната жалба на С. Е. С. от гр. К. се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените действия и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и присъждане на сторените от него съдебно-деловодни разноски. Ответниците - З. Д. С., Б. В. С. и Д. В. В., чрез общия им процесуален представител адв. М. С., оспорват касационните жалби като изразяват становище за неоснователност и на двете. Претендират присъждане на направените по делото разноски, за които представят списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. По касационната жалба на кмета на О. К.: Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба, подадена от кмета на О. К. за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима, но разгледани по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд К. е образувано по жалба на З. Д. С., Б. В. С. и Д. В. В. срещу заповед № РД - 00-1235 от 17 ноември 2015 г. на кмета на О. К., с която на осн. чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено в срок от три месеца от влизане в сила на заповедта да се премахне незаконен строеж: "Паянтова сграда", находящ се в УПИ V- 163 и УПИ VI -162, кв. 41, по плана на гр. К., с административен адрес: ул. "Г. Д." .№..., гр. К.. Съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 146 от АПК, оспорената заповед е валиден административен акт, издаден в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Обжалваният индивидуален административен акт е издаден от орган с материална и териториална компетентност - заместник - кмета на О. К., определен да изпълнява функциите на кмет на общината по заместване със заповед № РД - 00-1222 от 12 ноември 2015 г. на кмета на О. К. (по арг. на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ и чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" от ЗУТ). Също така инстанцията по същество е установила, че заповедта съдържа изложение на фактическите и правните основания, поради което я е приел за мотивирана, но при разглеждането на спора по съществото му, е приел същата за незаконосъобразна, тъй като органът по премахването е извършил неправилна преценка относно наличието на предпоставките, въведени с § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Административният съд е изследвал характеристиката на строежа, както правилата и нормативите, действащи към момента на извършване на строежа и се е мотивирал за неговата търпимост. Въз основа на изложеното е достигнал до крайния извод за търпимост на сградата, което обосновава забрана за премахването й, поради което и на осн. чл. 146, т. 4 от АПК и е отменил атакувания пред него административен акт, като незаконосъобразен. Решението, постановено по отношение на кмета на О. К., е правилно. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, включително и от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, се установява, че процесната сграда е изградена през 1912 г. и представлява паянтова сграда от допълващото застрояване, изградена от каменна зидария на приземно ниво, дървен гредоред и дървена покривна конструкция, ограничена със зидария от непечена тухла откъм УПИ VI - 162, като е констатирано, че постройката е разположена в УПИ V-163, кв. 41, по източната имотна граница и е залепена частично, със застъпване около 1, 50 м. до гараж в УПИ VI -162. Експертът е посочил, че за "паянтовата сграда" е действал регулационен план за територията на гр. К., одобрен 16 март 1909 г. и имотът, в който е изградена постройката е попадал в предградие. През 1960 г., при изработването и приемането на следващия ПУП, регулационната линия преминава от югоизточния ъгъл на сградата като не засяга постройката, обозначена като "пмж". Одобреният през 1965 г., последващ и действащ до сега ПУП (бивш дворищнорегулационен план) процесната е означена като "мж" и се засяга от регулационната линия, прокарана през двата имота -УПИ V-163 и УПИ VI - 162, като преминава от североизточната линия между регулацията и постройката, предмет на заповедта за премахване. Тези планове са изработени при действието на Закона за благоустройството на населените места в К. Б. /ЗБНМ/ - първият благоустройствен закон, Закона за плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ/, (ДВ., бр. 227/1949 г.) и Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/, действал от 1973 г. до 2001 г., отменен с приложимия към настоящия момент Закон за устройство на територията /ЗУТ/. Легално определение на понятието "сграда" за първи път е дадено с приемането на чл. 164 от Закона за благоустройство от 1941 г. (отм.) - това е всеки строеж, над или под земята, ограничен със стени или колони, а отгоре - с покрив и предназначен за жилищни, домакински, стопански или други нужди. Тази дефиниция не е възпроизведена по същия начин в действащия към настоящия момент Закон за устройство на територията, но в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ е описано какво представлява строеж, като описанията и в двата нормативни акта се препокриват, независимо, че всяко едно е направено в различни времеви периоди. Вещото лице в неоспореното си заключение е посочил, че меродавен момент за разглеждания случай е годината на построяване на сградата, която я е посочил, че е от 1912 г. Предвид установената дата на разпоредения за премахване незаконен строеж "Паянтова сграда", първоинстанционният съд при преценка законосъобразността на заповедта правилно е приложил материалноправните норми, действали към годината на неговото изграждане - Законът за благоустройство на населените места в К. Б., обн. в ДВ, бр. 67 от 1905 г. и отм., ДВ, бр. 117 от 31 май 1941 г. Към настоящия момент този закон е отменен, но следва да се приложи към разглеждания правен спор, тъй като е налице правоотношение, възникнало при действието на цитирания отменен нормативен акт, но възниква действието на съдържащите се в него правни норми с обратно (заварено) действие, с оглед началния момент на изграждане на постройката. В чл. 39 от ЗБНМКБ (отм, но приложим) е установено, че всички строителни работи в Княжеството стават след формално строително разрешение, а в следващата разпоредба на същия закон - чл. 40 е въведено изискването за издаване на заявление за строително разрешение (за градовете) да се осъществява в писмен вид, а за селата и за маловажните поправки в градовете - и устно, като е предвидено изключение от това правило - случаите, предвидени в глава пета от същия отменен нормативен княжески акт. След подаване на заявление, на заявителите е издаван "дозволителен билет, с утвърдения проект" - чл. 41 от ЗБНКМ (отм, но приложим). В "дозволителния билет" се е означавало подробно това, за което се издава; а върху другата страна са били разписани съществените обществени наредби, които е следва да бъдат спазвани и налаганите наказания при нарушаването им (по арг. на чл. 42, абзац втори от процесния отменен но приложим закон). С чл. 43 от цитирания е разписано, че при издаването на "дозволителния билет за строение" се съставя протокол, определящ строителна линия и ниво, с означаване на регулационните и нивелационни репери. Изискуемото строително разрешение ("дозволителен билет), съгласно действащия към този период ЗБНКМ не е представено като доказателство по делото пред инстанцията по същество. Следователно всички благоустройствени нормативни актове, издадени в нашата страна (от 1881 г. насам) са изисквали построяването на сгради да става на основание строително разрешение като архитектурният проекти строителния протокол не са достатъчно доказателства за законността на строежа. Административният съд е направил обстоен и задълбочен анализ на представените и неоспорени доказателства по делото. При излагане на съдебните си мотиви е акцентирал на заключението на вещото лице, в частта описваща месторазположението на сградата с оглед действащия към този период регулационен план на гр. К., а именно, че имотът, в който е изградена постройка граничи с регулацията. Попада в предградие по тогава действащия план. С извършения по-горе правен анализ на ЗБНКМ (отм, но приложим), освен че се установяват предпоставките за построяване на сграда, то същият следва да бъде разгледан по отношение на възникналия правен спор относно търпимостта на обекта. За това приложение намира и въведена с цитирания закон разпоредба на чл. 79, който предвижда, че сградите, находящи се извън строителните граници на населените места, се разрешават от съответните общински управления или като "кърски постройки и летни жилища" при спазване Закона за държавните и общински пътища или като "постройки в предградие и курорт", за което трябва да има надлежно утвърдени регулационни и нивелационни проекти (чл. 9, чл. 10, чл. 11 от отменения ЗБНКМ, Г. II "Планове, регулационни и нивелационни проекти на населените места"). От дадената правна регламентация може да се заключи, че към установения момент на извършване на строежа е било допустимо строителство извън регулационните граници. В закона не са въведени правила и нормативи относно разположението на сгради. Единствените изисквания са определени в чл. 8, б. "е" от ЗБНКМ и чл. 61 от ЗБНКМ, отнасящи се за минимална площ и лицето на имота, в който се извършва строителството, съответно размера на незастроената част от имота. Видно от заключението на вещото лице тези изисквания са били изпълнени. С оглед изложеното, към момента на оспорване на заповедта, пред инстанцията по същество, следва да се разгледа приложимостта на хипотезата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, според която строежи, изградени до 07 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи не подлежат на премахване и забрана за ползване. Предпоставките, въведени от законодателя при определяне статута на строежите като търпими са налице по отношение на наредения за премахване незаконен строеж "Паянтова сграда". Установена е датата на построяване на строежа, поради което първото изискване за изграждането му преди 07 април 1987 г. е изпълнена. Следващата, сочи, че за да се изпълни посочената в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ допустимост, следва за обекта да не са налични строителни книжа, което също се установи при направения по-горен доказателствен анализ. Относно последното условие, част от трите кумулативни предпоставки е постройката да е била допустима по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действащи по време на извършването им, а при условията на алтернативност - съгласно Закона за устройство на територията. Така формулираната дефиниция допуска изграждането на постройки от типа на процесната при приложимия и отменен Закон за благоустройство на населените места в К. Б., а както бе посочено по-горе в същия закон е прието единствено изисквания за минимална площ (повърхност) на дворищата от 200 кв. м. и лице от 10 м., предвидени в чл. 8, б. "е" от цитирания, както и за ь неразпокъсана част от жилищните места, която трябва да е незастроена, предвидено в чл. 61, ал. 2 от ЗБНКБ (отм.). От приетото заключение на вещото лице е посочено, че изискуемите според ЗБНКБ (отм.) нормативни правила са били спазени - имотът е бил с площ от около 900 кв. м., а застрояването в него в съобразено с установеното ограничение за свободна площ. Ето защо, се установява, че и последната предпоставка на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е изпълнена. Следователно незаконният строеж, представляващ "Паянтова сграда", отговаря на кумулативно въведените в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, условия, обуславящи неговата търпимост по отменения ЗБНМКБ. Административен съд К. като е достигнал до същия правен извод, обосноваващ строежа като търпим е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба на кмета на О. К. отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да се остави в сила при условията на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК. По касационната жалба на С. Е. С.: Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба, подадена от С. Е. С. за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и като такава същата е допустима. Административен съд К. в открито съдебно заседание, проведено на 09 март 2016 г., по адм. дело № 405/2015 г., по описа на същия съд с протоколно определение е конституирал като заинтересовани страни в производството лицата С. Е. С., К. И. К. и Х. И.. За да приеме съдът, че трите лица имат правен интерес от обжалване на процесния административен акт е посочил, че същите са собственици на УПИ VI -162, кв. 41, по плана на гр. К., върху част от който попада процесната сграда, поради което същите са приети като заинтересовани страни в производството по оспорване на заповедта за премахване на незаконния строеж "Паянтова сграда". Мотивирал се е като е посочил разпоредбата на § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 2001 г. Решението, постановено по отношение на С. Е. С., К. И. К. и Х. И. Я. е недопустимо, поради което същото следва да се обезсили по отношение на тях. Неправилен е изводът на Административния съд, че за С. Е. С., К. И. К. и Х. И. Я. е налице правен интерес за участие в съдебното производство. Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно при съобразяване на разпоредбата на чл. 159, т. 4 от АПК. За да е налице такъв интерес, трябва да докаже, че актът засяга пряко и непосредствено правната му сфера, като създава задължения или засяга негови права. Такова засягане е налице в случай, че лицето е адресат на акта и спрямо него възникват разпоредените права и задължения. Такъв правен интерес трябва да е налице до приключване на съдебното производство. В случая, предмет на оспорване пред инстанцията по същество, е заповедта за премахване на незаконен строеж, издадена на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ и на осн. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ като в нея са вменените задължения единствено за З. Д. С., Б. В. С. и Д. В. В. На последните лица е наредено да премахнат незаконния обект. Н. А. съд е конституирал с нарочно определение от открито съдебно заседание С. Е. С., К. И. К. и Х. И. Я. като заинтересовани страни в образуваното съдебно-административно производство. Страни при оспорване на заповед за премахване на незаконни строежи са административният орган и лицата, адресати на акта, които съгласно § 3, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях (с оглед приложимото й изменение и допълнение към момента на издаване на административния акт - ДВ., бр. 20 от 2014 г., в сила от 07 март 2014 г.) са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ла. 1 или 2 от ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. Преценка срещу кое от посочените лица да образува и приключи процедурата по установяване на незаконния строеж е на компетентния административен орган. В случая адресат на заповедта са собствениците на строежа - З. Д. С., Б. В. С. и Д. В. В., поради което само тези лица са засегнати от разпоредените с акта задължения. Другите - С. Е. С., К. И. К. и Х. И. Я., не разполагат с активна процесуална легитимация за оспорването й. Предвид това първоинстанционният съд неправилно ги е конституирал като заинтересовани страни в съдебното производство. Изводът за наличието на правен интерес за тези лица е необоснован и незаконосъобразен. Съдът е постановил частично недопустимо решение, което следва да се обезсили по отношение на С. Е. С., К. И. К. и Х. И. Я. и да се прекрати досежно тях производството по делото. Следва да се обезсили първоинстанционното решение по отношение и на тримата, въпреки че касационна жалба е подал само С. Е. С., тъй като за допустимостта на решението, касационната истнация следи служебно - арг. чл. 218, ал. 2 от АПК С оглед изхода на спора, настоящият съдебен състав дължи произнасяне по акцесорната претенция за направените пред касационната инстанция съдебно-деловодни разноски. Ответниците по касация - З. Д. С., Б. В. С. и Д. В. В., чрез общия им процесуален представител адв. М. С. в хода по същество са заявили претенция за присъждането на направените по делото разноски, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, в който е посочен заплатеният от тях, адвокатски хонорар в размер на 700, 00 лв. (седемстотин лева). Тази сума следва да се възложи в тежест на О. К.. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на второ отделение при Върховния административен съд,