Решение № 9180 от 19.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Й. Михайлов от гр. Горна Оряховица, подадена чрез пълномощник адвокат С. Михайлова, против Решение 358/15.12.2021 г., постановено по адм. дело 465/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Й. Михайлов и К. Михайлова против Заповед 1870/17.06.2021 г. на кмета на Община Горна Оряховица, с която е одобрен проект за частично изменение на подробен устройствен план за регулация и застрояване, с обхват УПИ VІ-793 в кв. 65 по регулационния план на Централна градска част на гр. Горна Оряховица, представляващ поземлен имот с идентификатор 16359.514.139 по КККР на гр. Горна Оряховица като се променя предназначението на имота от жилищно строителство на за нежилищни нужди автосервиз. В касационната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна. Оспорват се възприетите от съда фактически установявания и съответните им правни изводи. Касационната жалба се поддържа от адв. Михайлова по съображения, изложени в писмена защита. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна кмет на Община Горна Оряховица посредством писмен отговор, изготвен от процесуален представител с юридическо образование оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Допълнителни съображения излага в представено писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Д. Кумбиев, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът К. Михайлова, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В представен писмен отговор релевира доводи за основателност на касационната жалба и моли решението да бъде отменено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства, въз основа на които, съдът е извършил правилни фактически установявания по спорните въпроси. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Процесната заповед е постановена от компетентен орган - кметът на общината по местонахождение на имота, съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ, във връзка с чл. 136 ЗУТ. В хода на проведеното административно производство не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Спазена е и законоустановената форма, тъй като правните и фактически основания за издаването на административния акт се съдържат както в самия акт, така и в документите, предхождащи издаването му. Заповедта е мотивирана в достатъчна степен, като са посочени както правните основания за изменение на плана, така и съответстващите им фактически такива. Издадена е по заявление на ответника Д. Кумбиев, собственик на имота, за който се иска промяна на предназначението. Изменението е поискано, предвид възникнала инвестиционна инициатива на възложителя за изграждане на автосервиз, който факт обуславя основанието по чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. С изменението не се засягат останалите характеристики на имота. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорената заповед с материалния закон също следва да бъде споделен. Съгласно чл. 17, ал. 2, т. 5 от Наредба 7 от 22 декември 2003 година за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в отделни урегулирани имоти в жилищните територии в съответствие със заявено искане на собствениците им могат да се изграждат бензиностанции, газостанции и автосервизи, а съгласно чл. 18 от същата, в урегулираните имоти за жилищни нужди освен жилищните сгради (основното застрояване) са допустими и постройки на допълващото застрояване при спазване на правилата и нормативите по раздел седми от ЗУТ. Както се установи от доказателствата по делото, всички тези изисквания в случая са спазени, както обосновано е приел и административния съд. Възражението на касатора, че не е било възможно да се промени предназначението на имота, предмет на делото, тъй като същият е със статут за озеленяване, е неоснователно. Видно от скица 436 от 12.08.2020 г. за УПИ VІ-793, кв. 65 по плана на ЦГЧ на гр. Горна Оряховица (л. 83), процесният имот е с уредени регулационни отношения, като същата е издадена съобразно регулационния план на гр. Горна Оряховица, одобрен със Заповед 2762/1998 г. Представените скици по първоинстанционното производство са от 1990 г. и 1993 г., издадени преди Заповед 2762/1998 г., с която е одобрен действащия регулационен план на гр. Горна Оряховица. Съгласно действащия ОУП на гр. Горна Оряховица, устройствената зона за конкретния имот е Жм-жилищна. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно е разпределена доказателствената тежест и са дадени указания на страните в този смисъл, проведени са открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. С оглед изложеното и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Горна Оряховица следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,