Решение № 13418 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8740/2017 г.

Решение № 13418 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8740/2017 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Й. в качеството му на процесуален представител на директора на Районна здравноосигурителна каса - В. (РЗОК) срещу решение № 935/31.05.2017 г., постановено по административно дело № 536/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което е: 1) отменена заповед за налагане на санкция № РД-09-116/31.01.2017 г. издадена от директора на РЗОК - Варна, в частта на наложена санкция на "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р П. Срур" ЕООД, ЕИК 201813126, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. "Република" № 15, Медицински център "Младост", корпус В, ет. 5, кабинети 503 и 504, представляван от П. С., по т. 2 "прекратяване на договор" съгласно чл. 152, ал. 1 от НРД 2016 за денталните дейности; 2) Районна здравноосигурителна каса - Варна е осъдена да заплати на "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р П. Срур" сторените по делото разноски в размер на 990 лв. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението на съда в атакуваната му част да бъде отменено като неправилно, а отменената с него т. 2 от процесната заповед за налагане на санкции да се потвърди като законосъобразна. Иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в допълнителна молба, постъпила на 05.10.2018 г., моли за присъждане и на разноските за платена държавна такса и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р П. Срур", действащ чрез процесуалния представител адвокат Г. Г., в писмено възражение изразява становище за правилност на първоинстанционния съдебен акт и неоснователност на касационната жалба срещу него, поради което моли тя да бъде оставена без уважение, а решението на съда да се потвърди. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за адвокатски хонорар в размер на 780 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като предлага поради това последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд - В., съгласно чл. 220 АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на разглеждане пред Административен съд – В. е заповед за налагане на санкция № РД-09-116/31.01.2017 г., издадена от директора на РЗОК - В., в частта, с която на "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р П. Срур" ЕООД е наложена санкция по т. 2 "прекратяване на договор", съгласно чл. 152, ал. 1 от НРД 2016 за денталните дейности. В хода на първоинстанционното производство по оспорването на процесната заповед е установено, че между Национална здравноосигурителна каса, чрез директора на РЗОК-В., и "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р П. Срур" ЕООД е сключен договор № 031304/03.05.2016 г. за оказване на дентална помощ. В РЗОК - В. е входирана жалба с № 94-00-12189/18.10.2016 г. от П. С. относно проведено лечение на нейния син С. Д. от д-р П. И.. Със заповед № РД-09-1507/24.10.2016 г. директорът на РЗОК - В. е наредил извършването на проверка на медицинското заведение, определил е и проверяващите лица. За резултатите от нея е съставен протокол № РД-13-716/09.12.2016 г. Установено е, че за периода 01.01.2016 г. до 20.10.2016 г. за лечението на ЗОЛ С. В. Д. от медицинското заведение са отчетени с амбулаторен лист № 170 дейности за м. май 2016 г. - обстоен преглед за установяване на зъбен статус (код 101), обтурации с амалгама или химичен композит на постоянни 17-ти и 46-ти зъб (2 х код 301) и лечение на пулпит или периодонтит на постоянни 17-ти и 46-ти зъб 2 х код 333). РЗОК - В. е изплатила на изпълнителя отчетените дентални дейности на основание представени отчетни финансови документи. За да се установи реално и действително извършените от д-р С. дентални дейности, на ЗОЛ Д. е извършен обстоен преглед. При него е снет зъбен статус от д-р Т. Й., лекар по дентална медицина и консултант към РЗОК - В., и е направена ОПГ. Установено е, че д-р С. е отчела в РЗОК - В. с амбулаторен лист № 170 за дейност за месец май 2016 г., дентални дейности лечение на пулпит или периодонтит на постоянни 17-ти и 46-ти зъб (2 х код 333), които не е извършила. Данните и изводите от извършения преглед са обективирани в становище вх. № 93-00-1375/21.11.2016 г. на д-р Т. Й.. След връчване на протокола за извършената проверка, лечебното заведение е подало възражение вх. № РД-13-716/1/16.12.2016 г. С писмо изх. № 11-00-190/27.12.2016 г., директорът на РЗОК - В. е изпратил преписката за разглеждане от Арбитражната комисия. С решение № 1/20.01.2017 г. на проведено заседание на Арбитражна комисия по чл. 75 ЗЗО са потвърдени с 6: 0 гласа констатациите за извършените нарушения. Последвало е издаването от директора на Районната здравноосигурителна каса - В. на обжалваната пред първоинстанционния съд заповед от 31.12.2017 г. за налагане на санкции, с чиято точка втора индивидуалният договор между НЗОК и лечебното заведение е прекратен на основание чл. 152, ал. 1 от НРД 2016 г. за денталните дейности. При така установеното от фактическа страна решаващият съдебен състав е приел, че в производството по издаване на заповедта за налагане на санкции е спазена процедурата и правилата за контрол по изпълнение на договора, за разглеждане на възражението на лечебното заведение, както и разглеждането на спора от надлежно структурирана арбитражна комисия. Но въпреки, че е установено спазване на процедурата за извършване на проверката и доказаност на извършеното нарушение, първоинстанционният съд е установил, че е налице несъответствие между изложените фактически и правни основания от една страна, и диспозитива на заповедта от друга. По тези съображения решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за незаконосъобразност на процесната заповед в атакуваната й част по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК (противоречие с материалноправни разпоредби), поради което я е отменил в тази част, като съобразно изхода на спора е присъдил и деловодните разноски. В случая спорът е правен и се свежда до тълкуването и правилното прилагане на нормите на чл. 152, ал. 1 от НРД 2016 г. за денталните дейности във връзка с чл. 59, ал. 11 от ЗЗО. Съществен за изхода му е отговорът на въпроса – след като д-р С. е единствен лекар по дентална медицина, който извършва дентална дейност в лечебното заведение и едновременно с това е негов управител, и предвид обстоятелството, че тя е извършила нарушението, следва ли при доказано първо нарушение договорът да се прекрати изцяло или е трябвало да се наложи частична санкция, а едва при повторност на нарушението да се прибегне до цялостното му прекратяване. Съгласно чл. 152, ал. 1 от НРД 2016 г. за денталните дейности управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от изпълнител на извънболнична дентална помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Съгласно ал. 2 от същия член при повторно извършване на нарушението по ал. 1 договорът с изпълнителя се прекратява изцяло. В разпоредбите на чл. 59, ал 11 от ЗЗО е уредено, че директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД, в следните случаи: 1. при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2; а) от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност; б) от изпълнител на болнична медицинска помощ – частично, за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност; Съгласно ал. 13 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. По делото безспорно е установено, че извършителят на дентална дейност д-р С. по отношение на здравно осигуреното лице С. Д. е отчела дейност, която не е извършена. Нарушението е станало в периода 01.01.2016 г. - 20.10.2016 г. Установено е и, че нарушението не е извършено повторно. Това е така, тъй като съгласно дефиницията на § 1, т. 2 от ДР на НРД за денталните дейности за 2016 г. "повторно нарушение" е такова, извършено от лекар по дентална медицина от лечебно заведение – ИДП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на действие на този НРД. В хода на съдебното производство не са налични данни за установени предходни нарушения от същия изпълнител на дентална помощ. В този смисъл, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, в заповедта липсват мотиви, обосноваващи цялостното прекратяване на договора. Правилно съдът по съществото е приел в решението си, че установените при проверката обстоятелства и изложените в заповедта мотиви обосновават наличието на допуснато нарушение, изразяващо се в отчитане на дейност, която не е извършена. Това нарушение, което не е повторно, а е първо, представлява основание за налагане на финансова санкция, съгласно чл. 59, ал. 11 ЗЗО, вр. чл. 152, ал. 2 НРД за денталните дейности за 2016 г. В настоящия случай приложение намират разпоредбите на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО и чл. 152, ал. 1 НРД за денталните дейности за 2016 г., които предвиждат, че при отчетена дейност, която не е извършена, директорът на РЗОК прекратява договора по определен пакет – частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Т. е. правилото е императивно - договорът се прекратява частично по само отношение на лекаря, който не е извършил съответната дейност, а не по отношение на лечебното заведение, към което лекаря работи и извършва дейността си. И макар в случая д-р Срур едновременно да е управител и представляващ лечебното заведение и заедно с това и лекаря, който осъществява дейност в него, нямаме съвпадение и препокриване на правните фигури и субекти. Юридическото лице "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р П. Срур" ЕООД е напълно самостоятелен, отделен и различен правен субект от физическото лице д-р П. Срур. В случая първичното нарушение е извършено от д-р С., като физическо лице, полагащо труд към юридическото такова, и следва да се санкционира само лекаря, неизвършил съответната дейност, като се прекрати договора само по отношение на д-р С., а не спрямо юридическото лице. Юридическото лице "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р П. Срур" ЕООД може да продължи да осъществява дейността си по договора, наемайки други лекари, който да я упражняват. В този случай санкцията ще бъде частична и законосъобразна само спрямо виновния лекар, извършил нарушението, а не пълна, изразяваща се в изцяло прекратяване на договора с лечебното заведение. Цялостно прекратяване на договора може да има само и единствено в случаите на повторност, каквато в казуса не е налична и доказана. Административният орган в тази хипотеза е направил недопустимо правнотехническо смешение между физическото лице д-р С. и амбулаторията за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина, а те не са един и същ правен субект. При налагането на санкцията двата правни субекта е следвало да се разграничат, още повече, че приложимата в случая разпоредба като санкционна не може да се тълкува разширително. Правилно в тази връзка на база събраните доказателства в оспореното решение е прието, че в случаите, при които изпълнител на дентална помощ има сключен договор за един пакет, този договор може да бъде прекратен изцяло само в хипотезата на чл. 59, ал. 13 вр. ал. 11, т. 2 ЗЗО, съответно чл. 152, ал. 2 НРД 2016 г. за денталните дейности, тоест при повторно нарушение. Обоснован е изводът на решаващия съдебен състав, че правните основания за налагане на санкцията, посочени в заповедта, предвиждат санкциониране с частично прекратяване на договора, такъв е и смисълът, заложен в цитираните в административният акт норми, а волеизявлението на органа в текста на заповедта е за цялостно прекратяване на договора, с оглед на което същата е незаконосъобразна. Предвид гореизложеното аргументите на касатора за неправилност на решението и законосъобразност на отменената част от процесната заповед не могат да бъде споделени, а цитираната в жалбата му съдебна практика касае събития и нарушения, извършени преди измененията в приложимата нормативна уредба, влезли в сила на 01.01.2016 г., и стои встрани от настоящия казус. Тежестта на доказване в процеса е разпределена от първоинстанционния съд съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него заповед за налагане на санкции, не може да бъде кредитирана. Като е отменил заповедта, Административен съд - Варна вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба) при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора няма как да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а своевременно направеното искане на ответника по касация да му бъдат присъдени сторените от него деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция е основателно. Съгласно наличните по делото доказателства в тази насока "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р П. Срур" ЕООД е заплатила 780 лв. за възнаграждение на упълномощения от дружеството да го представлява пред касационната инстанция адвокат. В тази връзка, следва да се отбележи, че касаторът с молба от 05.10.2018 г. е направил възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), което и дава правомощието на съдебния състав да редуцира размера на дължимата сума съобразно фактическата и правна сложност на спора, която в случая не е голяма. С оглед на това РЗОК – В. следва да бъде осъдена да заплати на ответника по делото сумата, фиксирана в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (вр. чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 36 от Закона за адвокатурата) - 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 935 от 31.05.2017 г., постановено по административно дело № 536/2017 г. по описа на Административен съд – В. ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса - В., адрес гр. Варна, бул. "Цар Освободител" № 76 Г, да заплати на "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р П. Срур" ЕООД, ЕИК 201813126, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. "Република" № 15, Медицински център "Младост", корпус В, ет. 5, кабинети 503 и 504, представляван от П. С., сумата от 500 (петстотин) лева за деловодните разноски, направени за производството пред касационната инстанция. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.