Решение № 11619 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2339/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С Решение 19369 от 09.10.2024 г., постановено по адм. дело 7566/2022 г. Административен съд София - град (АССГ), I отделение, 42 състав, поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка 27837 от 19.12.2024 г., постановено по същото дело, е обявил нищожността на Ревизионен акт (РА) Р-22221021003035-091-001/15.03.2022 г., издаден от издаден от Д. Б. К. - орган, възложил ревизията, и М. Н. - ръководител на ревизията, в частта му, в която е изменен и потвърден с Решение 872/06.06.2022 г., издадено от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) - гр. София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), относно определените на Хит Ауто БТ ЕООД задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) в намаления им общ размер от 20 905,16 лева, ведно с лихви в общ размер на 8 901,98 лева и установените задължения по Закона за корпоративното и подоходно облагане (ЗКПО) в общ размер от 1 049,78 лева, ведно с лихви за забава в общ размер на 225,02 лева, и делото е изпратено като преписка на директора на ТД на НАП - гр. София при съобразяване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител главен юрк. С. К. М.. В същата се прави оплакване, че решението на АССГ е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В същата се излагат подробни доводи срещу решаващия извод на съда за нищожност на оспорения РА. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора се позовава на Тълкувателно решение 3 от 26.06.2025 г., постановено по тълк. дело 2/2024 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС). В заключение моли ВАС да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу РА, или в условията на алтернативност да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Освен това касаторът претендира присъждане на разноски за държавна такса за касационната инстанция, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции съгласно представен на л. 71 от настоящото дело списък с разноските. Ответникът по касационната жалба Хит Ауто БТ ЕООД, с ЕИК: 130857530, със седалище и адрес на управление: в гр. София, район Триадица, [жк], [улица], представлявано от управителя Б. С. Т., оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е била законосъобразността на РА Р-22221021003035-091-001/15.03.2022 г., издаден от издаден от Д. Б. К. - орган, възложил ревизията, и М. Н. - ръководител на ревизията, в частта му, в която е изменен и потвърден с Решение 872/06.06.2022 г., издадено от директора на дирекция ОДОП - гр. София при ЦУ на НАП, относно определените на Хит Ауто БТ ЕООД задължения за ДДС в намаления им общ размер от 20 905,16 лева, ведно с лихви в общ размер на 8 901,98 лева и установените задължения по ЗКПО в общ размер от 1 049,78 лева, ведно с лихви за забава в общ размер на 225,02 лева. За да прогласи нищожността на процесния РА, съдът, от фактическа страна, е приел за установено следното: Ревизионното производство е започнало с издаване на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221021003035-020-001/27.05.2021 г., с която е възложено извършването на ревизия на Хит Ауто БТ ЕООД за установяване на задължения по ЗДДС за данъчните периоди от месец януари 2018 г. до месец януари 2021 г., както и задължения за корпоративен данък за периода от 2018 г. до 2020 г., като е определен тримесечен срок за извършването на ревизията, който е продължен със ЗИЗВР Р-22221021003035-020-002/03.09.2021 г. и ЗИЗВР Р-22221021003035-020-003/02.11.2021 г. Цитираната ЗВР е издадена от Д. Б. К., на длъжност началник сектор при ТД на НАП - гр. Варна, оправомощена за компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед РД-01-287/10.05.2021 г., издадена от директора на ТД на НАП - гр. София. Установено е, че със ЗВР са определени органи по приходите за извършване на ревизията - М. Н., главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Варна ръководител на ревизията, и С. Й. В. - старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Варна. Прието е, че по делото са представени Заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г., издадена от заместник - изпълнителния директор на НАП при условията на делегация съгласно Заповед ЗЦУ-ОПР-2/19.04.2021 г., и Заповед З-ЦУ-1954/27.05.2021 г., издадена от заместник - изпълнителния директор на НАП, с които са дерогирани общите правила за териториална компетентност на органите по приходите. Наред с това е прието, че със Заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. на основание чл.12, ал. 6 от ДОПК е определено, че не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК относно териториално компетентния орган за извършване на ревизии по отношение на Д. Б. К. и М. Н.. Прието е също така, че със Заповед З-ЦУ-1954/27.05.2021 г., издадена от заместник - изпълнителния директор на ЦУ на НАП на основание чл. 10, ал. 9 от ЗНАП е разпоредено контролните производства да бъдат възложени от началниците на сектори, посочени в Заповед З-ЦУ-1659/05.05.2021 г., по отношение на отбелязаните в приложение към заповедта задължени лица, в т. ч. и по отношение на Хит Ауто БТ ЕООД. След анализ на приложимата правна уредба, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че както в заповедите на изпълнителния директор на НАП и заместник -изпълнителния директор на НАП, така и в издадените в хода на ревизията официални документи липсват мотиви по отношение на това каква точно е необходимостта по смисъла на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, налагаща ревизията да бъде извършена от органи по приходите от друга ТД, различна от компетентната дирекция по чл. 8 от ДОПК. Според съда разпоредбата на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП като изключение от общия принцип следвало да се тълкува стриктно, а не разширително, предвид което отклонение от общите правила за компетентност на органите можело да се допуска единствено в изключителни случаи и при доказана необходимост, без мотивирането на която според съда е налице неизпълнение от страна на ревизиращия екип на формалното изискване на нормата на чл. 10, ал. 9 от ДОПК за отклоняване от общата териториална компетентност на органите по приходите, визирана в чл. 7 и чл. 8 от ДОПК. Изложеното довело съда до извода за провеждане на ревизията и издаване на РА от некомпетентни органи, като в тази насока е цитирана практиката на ВАС. Прието е, че липсата както на материална, така и на териториална компетентност на административния орган е съществен порок на акта, за наличието на който съдът следи служебно, който не може да бъде отстранен и който води до изначална липса на такъв, т. е. до нищожност. С тези мотиви съдът е прогласил оспорения акт за нищожен, като на основание чл. 160, ал. 5 от ДОПК във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК е изпратил преписката на директора на ТД на НАП - гр. София при съобразяване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно решението по тълк. дело 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. първо от ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. В мотивите на тълкувателното решение се сочи, че при действието на чл. 12, ал. 6, изр. първо от ДОПК правомощие на изпълнителния директор на НАП или на заместник - директор, комуто той е делегирал това правомощие, е да определи органи по приходите или публични изпълнители, за които не важат ограниченията на компетентността по място, обвързана с принадлежността им към компетентната териториална дирекция. В чл. 10, ал. 9 от устройствения ЗНАП е създадено правомощие за изпълнителния директор или за оправомощено от него лице, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. Ревизионният акт не е опорочен от обстоятелствата, че ревизията е възложена и в състава на издалите го органи по приходите като възложител на ревизията е участвал орган по приходите от друга териториална дирекция, щом ревизията е проведена в компетентната териториална дирекция, а възложилият е от кръга на тези по чл. 12, ал. 6, изр. първо от ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП. Директорът и в тази хипотеза организира и ръководи териториалната дирекция в териториалния обхват, отреден с решението на управителния съвет по чл. 5, ал. 5, т. 5 от ЗНАП, като не е дължимо отношение на субординация между териториалния директор и адресатите на заповедта му. Преценката за необходимостта служителите на НАП да осъществяват правомощията си извън територията, ограничена от правилата от правилата на чл. 8 от ДОПК, е за субекта по чл. 10, ал. 9 от ЗНАП. Тя не поражда преки правни последици извън съдържанието на правоотношението между служителя и органа по назначаването и по аргумент от чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК не подлежи на съдебен контрол за законност, включително инцидентен. Отсъствието на изискване за обосноваване (а съответно и за доказване) на необходимостта от издаването на заповедта по чл. 10, ал. 9 от ЗНАП и недопустимостта на съдебния контрол върху нея дисквалифицират участието в ревизионното производство и в издаването на крайния му акт на органи по приходите, посочени в тази заповед, като основание за недействителност на ревизионния акт, макар тези административни органи да не са от компетентната териториална дирекция и заповедта да не е мотивирана. Ревизионният акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия ...за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължително осигурителни вноски . С оглед изложеното неправилно административният съд е приел, че процесният ревизионен акт е нищожен. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,