Решение № 8635 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5041/2017 г.

Решение № 8635 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5041/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Местни данъци" при община В. против Решение № 424/10.03.2017 г., постановено по адм. д. № 58/2016 г. на Административен съд - гр. В., с което е отменен Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-1287/24.08.2015 г., издаден от В. К. К. на длъжност Старши инспектор "КРД" при дирекция "Местни данъци" към община В., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Местни данъци" при О. В., с който на "П. Ш. С." ЕООД гр. В. са установени и начислени задължения за такса битови отпадъци за 2012 г. в размер на 1120.60 лв. и лихви за забава в размер на 161.01 лв.; за 2013 г. -ТБО в размер на 1115.59 лв. и лихва за забава в размер на 41.62 лв. и за 2014 г. -ТБО в размер на 1110.58 лв. и лихва за забава в размер на 110.28 лева. С решението на "П. Ш. С." ЕООД гр. В., са присъдени разноски в размер на 550,00 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно, защото е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и да се постанови ново потвърждаващо изцяло АУЗД. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - "П. Ш. С." ЕООД гр. В., оспорва чрез адв. Ковачева касационната жалба. Счита, че съдът правилно се мотивирал, че ТБО се дължи само при условие, че услугата е реално предоставена от О. В., както и правилно е изяснил фактите чрез представените от ответната страна писмени доказателства, както и чрез изслушаните гласни доказателства на свидетели, съседи на ответника по касация. Въз основа на тях следвал извода, че за конкретния процесен имот, както и за целия район в който се намира този имот от О. В., не са предоставяни такива услуги. Моли да бъде потвърдено решението. Подробни съображения развива в писмена бележки. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на съдебното решение на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК, приема жалбата за процесуално допустима и неоснователна. Предмет на обжалване пред настоящата инстанция е решението на Административен съд - В., отменящо Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-1287/24.08.2015 г., издаден от В. К. К. на длъжност старши инспектор "КРД" при дирекция "Местни данъци" към община В., мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Местни данъци" при О. В., с който на "П. Ш. С." ЕООД гр. В. са установени и начислени задължения за такса битови отпадъци за 2012 г. в размер на 1120.60 лв. и лихви за забава в размер на 161.01 лв.; за 2013 г. -ТБО в размер на 1115.59 лв. и лихва за забава в размер на 41.62 лв. и за 2014 г. -ТБО в размер на 1110.58 лв. и лихва за забава в размер на 110.28 лева. Определените задължения за ТБО са за "земя и други нежилищни обекти" в размер на 1,15 промила за "почистване на териториите за обществено ползване в община В.." С представеното по делото писмо изх. № Мд-Т 15002928Вн-002пр/31.08.2015 г. на кмета на район "Приморски"-О. В., относно извършвана проверка на "П. Ш. С." ЕООД, съдът е установил, че имот с пл. № 1376, находящ се в гр. В., местност "Св. Никола" не попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2010 г. - 2014 г., съгласно заповедите на Кмета на община В. за съответните години. По делото не е било спорно, че процесният имот не попада в районите, в които община В. организира услуги по: Събиране и извозване на битови отпадъци; Обезвреждане на битови отпадъци в депо; Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Този факт е потвърден и с представените от страна на ответника Заповеди № 3825/28.10.2011 г.; № 4260/26.10.2012 г. и № 3918/30.10.2013 г. на Кмета на О. В. за определяне на границите на районите, в които О. В. организира услугите по събиране и извозване на битови отпадъци, обезвреждане на битови отпадъци в депо и по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Процесният имот не фигурира и в представените по делото приемо-предавателни протоколи и Задание № 1 на основание договор № Д-9200/7852/2.11.1999 г. за дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата от "А." ООД, обслужваща район "Приморски" при О. В. за 2012 г. Според решаващия състав, за да е налице задължение за заплащане на такса по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината да престира тази услуга, а в случая не е установено реалното й предоставяне чрез ангажиране от страна на адм. орган доказателства, поради което и такса не се дължи. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Конкретният спор и възраженията на касатора са за дължимостта на ТБО за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените место по отношение на процесния имот. Таксата битови отпадъци е вземане, дължимо при реално предоставяне на услуга, т. е. следва да бъде доказан фактът на извършени дейности по горепосочената услуга. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ЗМДТ такса не се събира, когато услугата не се предоставя, като тежестта на доказване е на административния орган. От представените заповеди на кмета на О. В. е видно, че коментираният недвижим имот не попада в границите на районите, в които общината организира услуги по сметосъбиране, сметоизвозване на битови отпадъци и обезвреждането им в депа. В заповедите е посочено, че за имотите, невключени в тези граници се дължи само такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места по отношение на процесния имот. Правилно е посочено от първоинстанционния съд като недоказано по делото реалното предоставяне на услугата, за да е дължима в конкретния случай такса битови отпадъци. В този смисъл са и показанията на свидетелите Б. и Г.. Наличието на решение на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ и на заповед на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ не доказват предоставянето на услугите. Следователно, в съответствие със закона и доказателствата е правният извод за незаконосъобразност на АУЗД. Достигайки до същите правни изводи административният съд е постановил правилно решение, което не е засегнато от пороците, заявени в касационната жалба, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора, в полза на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника следва да бъде присъдено договореното и платено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,