Решение № 4577 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6875/2015 г.

Решение № 4577 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6875/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 227 от Административнопроцесуалния кодекс. С Решение № 11308 от 26.10.2016 г. по адм. дело № 6875/2915 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение е отменено Решение № 846 от 28.04.2015 г. по адм. дело № 3194/2014 г. по описа на Административен съд П. в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 161201714 от 19.06.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП П., офис Х. в частта, потвърден с решение № 1182 от 10.09.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта, с която на К. С. с ЕТ "К. С. - В. В." са установени задължения за довнасяне за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) за 2006 г. за разликата над 7980,06 лева до 20462,70 лева и съответните лихви, както и за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 71732,26 лева и лихви 23 811,04 лева; данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 15 820,21 лева и лихви 3526, 25 лева и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 19 485,81 лева и лихви 2265,85 лева, като делото в така посочената част е внесено в открито съдебно заседание пред Върховен административен съд, тричленен състав за събиране на нови доказателства и е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задача, посочена в решението. В частта, в която е отхвърлена жалбата на РЛ срещу РА относно дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. за сумата от 7980,06 лева ведно със съответните лихви и за дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., Решение № 846 от 28.04.2015 г. по адм. дело № 3194/2014 г. по описа на Административен съд П. е влязло в сила като необжалвано. С определение от 15.03.2017 г. е изслушано и прието заключението на в. л. Павлова, като същото не е оспорено от страните. Касационният жалбоподател - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. П., представляван от юрк. Василева изразява становище за неправилност на решението в обжалваната му част, като иска от съда да постанови друго, с което да се потвърди РА в обжалваната му част или да бъде изменен РА съобразно резултатите от приетото пред касационната инстанция заключение по ССчЕ, като се вземе предвид и решение № 6550 от 02.06.2016 г. по адм. дело № 10866/2015 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции съгласно приложен списък. Ответникът - К. С. с ЕТ "К. С.", не се явява и не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и приетото по делото заключение по ССчЕ, намира следното: За да се произнесе по спорния предмет - относно законосъобразността на РА относно задължението по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. за разликата над 7980,06 лева до 20462,70 лева и съответните лихви, както и за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 71732,26 лева и лихви 23 811,04 лева; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 15 820,21 лева и лихви 3526, 25 лева и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 19 485,81 лева и лихви 2265,85 лева, касационната инстанция следва да вземе предвид решение № 1552 от 24.07.2015 г. по адм. дело № 3193/2014 г. по описа на Административен съд П., което с решение № 650 от 02.06.2016 г. по адм. дело № 10866/2015 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение е: 1. обезсилено в частта, с която данъкът по чл. 48 от ЗДДФЛ е изменен, както следва: за 2007 г. от 2385,26 лева на 4629,06 лева и лихвите от 1156,40 лева на 2244,21 лева; за 2008 г. от 71060,26 лева на 72151,22 лева и лихвите от 23 733,27 лева на 24 097,63 лева; за 2010 г. от 18 993,92 лева на 20 467,57 лева и лихвите от 2235,59 лева на 2409,04 лева; 2. отменено в частта на присъдените разноски на С. Л. С. за размер над 799 лева; 3. оставено в сила в останалата обжалвана част. Цитираното влязло в сила решение се отнася до въпроса за законосъобразността на РА № 161201715 от 19.06.2012 г. на орган по приходите в ТД на НАП П., издаден по отношение на съпругата на ревизираното в настоящото производство лице - С. Л. С. Въпросът относно законосъобразността на процесния РА, предмет на оспорване в настоящото производство е пряко свързан с въпроса относно законосъобразността на РА, издаден по отношение на съпругата на ревизирания субект и всички общи въпроси от обхвата на ревизията следва да бъдат решени безпротиворечиво от съда, а именно формирането на приходите и разходите за всяка една от спорните години и определяне на данъчната основа за дължимия данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Видно от констативната част на РД и РА, отнасящи се до С. С. и констативната част на РД и РА, касаещи задълженията на К. С. с ЕТ "К. С. - В. В.", налице е пълно съвпадение на сумите от приходната и разходната част по паричните потоци на семейството, като е установено по категоричен начин, че ревизиращите органи не са извършили формиране на паричните потоци на годишна база, а помесечно. При новото разглеждане на делото от АС П. по адм. дело № 3194/2014 г. е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да извърши проверка в изготвения от приходните органи паричен поток и да изчисли какъв е паричният баланс на семейството, съответно на РЛ К. С. на годишна база - към 31.12.на съответната година, да определи размера на годишната данъчна основа на лицето за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г . до 2010 г. вкл. и размера на дължимия данък, ако има такъв за съответния период. Неправилно обаче при формиране на приходната и разходната част на паричните потоци за всяка година в. л. е включило сумите по договори за дарения от бащата - П. С. на сина му - К. С., а именно сумата от 550 000 лева към 01.01.2005 г., сумата от 1900 000 лева към 27.04.2008 г. и сумата от 1 050 000 лева към 20.01.2009 г., които суми не следва да бъдат взети предвид съгласно мотивите на решение № 11308 от 26.10.2016 г. по адм. дело № 6875/2015 по описа на ВАС, осмо отделение не е доказана както финансовата възможност на П. С. да предостави тези суми на договорените дати на сина си, така и самото предаване на сумите от бащата на сина. Настоящата инстанция намира, че за да се извърши преценка за правилното определяне на приходната и разходната част на паричните потоци на семейството на К. С. за 2006 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., следва да бъдат взети предвид констатациите на в. л. Б. Р. Д. по приетото при повторното разглеждане от АС П. заключение по ССчЕ / на л. 21 -л. 33 от адм. дело № 3194/2014 г. по описа на АС П./, като бъдат изключени от приходната част на потоците сумите от 550 000 лева /посочено като начално салдо към 01.01.2005 г./, 1 900 000 лева / през 2008 г./ и 1 050 000 лева /през 2009 г./, както и приетите от в. л. начални салда към 01.01.2009 г. и 01.01.2010 г. поради липсата на превишение на приходите над разходите в края на всяка една от предходните години. Не следва да бъде ценена експертизата, приета в открито съдебно заседание на 15.03.2017 г. пред касационната инстанция, тъй като в разходната част на паричните потоци за всяка отделна година относно "вноски по банкова сметка" са отразени суми, които не съответстват на паричните потоци съгласно РД на всеки един от членовете на семейството / стр. 22 - стр. 23 за 2006 г., стр. 35 - стр. 36 за 2008 г., стр. 42 - стр. 43 за 2009 г. и стр. 49 - стр. 50 за 2010 г. за К. С., както и стр. 22 - стр. 23 за 2006 г., стр. 35-37 за 2008 г., стр. 42 - стр. 44 за 2009 г., стр. 49 - 51 за 2010 г. за С. С./. За 2006 г. общият размер на приходите е за сумата от 237 246,96 лева / от сумата в размер на 312 967,63 лева се извади сумата в размер на 75 720,67 лева съгласно заключението на в. л. Д./, а общият размер на разходите е за сумата от 367 251,46 лева. Получава се недостиг на парични средства в размер на 130 004,50 лева общо за семейството на С. или за К. С. в размер на 65 002,25 лева към 31.12.2006 г. Данъчната основа за определяне на годишния данък включва сбора от сумата от 65 002,25 лева / недостиг на парични средства към 31.12.2006 г./ и сумата от 39 356,59 лева/ данъчна основа от дейност като ЕТ/ или сума в размер на 104 358,84 лева. На основание чл. 35 от ЗОДФЛ дължимият данък е в размер на 24410,12 лева, като се приспадне внесеният данък в размер на 8809,50 лева и остава данък за довнасяне в размер на 15600,62 лева ведно с лихви за забава в размер на 9979,28 лева. За 2008 г. началното салдо е 21 819,03 лева / както е отразено в РД и в РА/, а не приетото от в. л. Д. начално салдо от 0,00 лева, като общият размер на приходите е за сумата от 548 802,53 лева/от сумата в размер на 2 426 983,50 лева се извади сумата в размер на 1 900 000 лева по договор за дарение от 27.04.2008 г. съгласно заключението на в. л. Д. и се добави приетото в РА начално салдо от 21 819,03 лева/, а общият размер на разходите е за сумата от 1 952 289,30 лева. Получава се недостиг на парични средства в размер на 1 403 486,80 лева за семейството на С. или 701 743,40 лева за К. С.. Дължимият данък за 2008 г. е в размер на 10 % от 701 743,40 лева или 70174,34 лева ведно с лихви за забава в размер на 23 656,03 лева. Следователно, РА относно задължението по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. следва да се отмени за горницата над 70174,34 лева до 71732,26 лева ведно с горницата върху лихвите за забава над 23 293,47 лева до 23 811,04 лева, а в частта за задължението за 2008 г. в размер на 70174,34 лева ведно с лихвите за забава в размер на 23 293,47 лева се явява законосъобразен. За 2009 г. началното салдо е 0,00 лева, като общият размер на приходите е за сумата от 328 873,50 лева / от сумата в размер на 1 853 567,70 лева се извади сумата от 474694,20 лева - начално салдо към 01.01.2009 г., като остатък от предходната година, както и сумата от 1 050 000 лева по договор за дарение от 20.01.2009 г. /, а общият размер на разходите е за сумата от 457 038,56 лева или недостигът на парични средства към 31.12.2009 г. е за сумата от 128 165,06 лева. З. К. С. недостигът е за сумата от 64 082,53 лева, който служи като данъчна основа по чл. 122 от ДОПК за определяне на дължимия данък. Данъкът е в размер на 6408,25 лева ведно с дължимите лихви за забава върху посочената сума. Следователно, РА относно задължението по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. следва да се отмени за горницата над 6408,25 лева до 15 820,21 лева ведно с горницата в лихвите за забава над 1428,37 лева до 3526,25 лева, като бъде потвърден относно дължимия данък в размер на 6408,25 лева ведно с лихвите за забава в размер на 1428,37 лева. За 2010 г. началното салдо е 0,00 лева, като общият размер на приходите е за сумата от 273020,40 лева / от сумата в размер на 1 669 549,60 лева се извади сумата от началното салдо към 01.01.2010 г. в размер на 1 396 529,20 лева/, а общият размер на разходите е за сумата от 692 210,50 лева. Недостигът на семейството към 31.12.2010 г. е в размер на 419 190,10 лева или за К. С. е за сумата от 209 595,05 лева. Дължимият данък е в размер на 10 % от 209 595, 05 лева или 20 959,50 лева. С РА е определено задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 19 485,81 лева и лихви за забава в размер на 2265,85 лева, което означава, че не може да се влошава положението на ревизираното лице на основание чл. 160, ал. 5 от ДОПК и жалбата на К. С. с ЕТ "К. С. - В. В." срещу РА в тази част следва да се отхвърли като неоснователна. Съобразно изложеното, налице е частична основателност на жалбата на К. С. с ЕТ "К. С. - В. В." и РА следва да се отмени в съответните му части според изложените по-горе мотиви. С оглед изхода на спора, в полза на дирекция "ОДОП" - гр. П. следва да бъде присъдено допълнително юрисконсултско възнаграждение в размер на 7686,92 лева за двете съдебни инстанции съразмерно на отхвърлената част от жалбата, доколкото с решение № 846 от 28.04.2015 г. по адм. дело № 3194/2014 г. по описа на АС П. в полза на дирекция "ОДОП" - гр. П. е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 472 лева. В полза на дирекция "ОДОП" - гр. П. следва да бъдат присъдени и разноски за експертизата, назначена в касационното производство в размер на 420 лева. Н. К. П. С. не се дължат разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 2 и чл. 228 от АПК и чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение