Решение № 8226 от 31.7.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. Ничева, против решение 4408 от 29.06.2022 г., постановено по адм. дело 3747/2022 г. на Административен съд София град ( АССГ), с което е отменен негов акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 2020 г. за кампания 2020 г. с изх. 01-6500/1309 от 28.02.2022 година. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд, като твърди, че същото е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 АПК. По подробно развити съображения в касационната жалба иска отмяна на съдебното решение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът ЕТ "П. Чанов", чрез пълномощника си адв. Данева, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на съда като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2020 г., изх. 01-6500/1309 от 28.02.2022 г., издаден от зам. ИД на ДФЗ, с който на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 от на Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба 4 от 24.02.2015 г.), поради неспазване на изискванията на чл. 17, ал. 2 от същата наредба, както и в съответствие с чл. 63, т. 1, във вр. с чл. 77, т. 4, б "в" от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013, относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика е прекратен поетият от ЕТ П. Чанов ангажимент по направление "Биологично растениевъдство". За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие, изх. 01-6500/1309 от 28.02.2022 г. е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа всички реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, както и правно и фактическо основание, но при издаване на акта е приложен неправилно материалният закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка във връзка с издаването на оспорения административен акт и след правилна преценка на събраните по делото доказателства и съобразяване с приложимата правна уредба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2020г., изх. 01-6500/1309 от 28.02.2022 г. е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но при издаване на акта е приложен неправилно материалният закон. Условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 от ПРСР за периода 2014-2020г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), са регламентирани в Наредбата (в приложимата редакция - ДВ бр. 21 от 2021г., в сила от 12.03.2021г.) за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г. Съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата (в приложимата редакция), биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане, а през всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите за подпомагане подават заявление за плащане. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата (в приложимата редакция), дейностите по направление биологично растениевъдство се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в периода на многогодишния ангажимент, а съгласно ал. 2 изр.1-во - одобрената площ за извършване на дейности по направление "биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент, съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 4 и 5. В чл. 15 от Наредбата са посочени изчерпателно условията, при които ДФЗ прекратява поетия ангажимент, като съгласно чл. 15, ал. 3, т. 1 ДФЗ прекратява поетия ангажимент когато подпомаганите лица не са изпълнили изискванията на нормата на чл.17, ал. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. От посочената нормативна регламентация следва изводът, че законът регламентира като материално правна предпоставка за прекратяване на поет от земеделския стопанин многогодишен ангажимент, заявяването за финансова помощ на площ, която е намалена с повече от 10% от одобрената/референтната за подпомагане площ или когато заявената за плащане площ географски се припокрива с по-малко от 90% от одобрената/референтната за подпомагане площ за съответното направление. От представените и приобщени по делото писмени доказателства се установява, че в случая със заявление за подпомагане с УИН 22/020715/61354 ЕТ П. Чанов през 2015г. за първа година е кандидатствал по направление "Биологично растениевъдство" от мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 2020г. С уведомително писмо с изх. 02 220 2600/179 от 24.02.2016г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ София, земеделският стопанин бил уведомен, че е одобрен за участие със всичките заявени площи в размер на 5.73 ха. Със заявлението за кампания 2020г. ЕТ П. Чанове заявил за подпомагане 23, 36ха, като референтните (одобрени) парцели са определи в размер на 6.23 ха. По делото е установено също, че процентът на припокриване между заявените за кампания 2020 г. парцели спрямо референтните такива е 86, 36 %, т. е. не се достигат изискуемите от чл. 17, ал. 2 от Наредбата. Земеделският стопанин бил уведомен, за започване на административното производство по издаване на оспорения акт, като не спори,че е заявил за подпомагане 6,23 ха, както и че не оспорвал фактическите основания за откриване на производството. Твърди обаче, че не е получавал никакво писмо за оторизация или отказ на плащане по подаденото заявление от страна на органа. Спорният по делото въпрос е свързан с това дали в настоящия случай са спазени изискванията на чл.17, ал.2 от Наредбата от страна на ЕТ П. Чанов. С оглед на изложеното съдът намира,че административният орган е този, който следва да докаже, какъв е вида на подаденото заявление и защо това заявление не отговаря на изискванията на чл.17, ал.2 от Наредбата. Доказаният по делото ангажимент на ЕТ П. Чанов е за парцели с обща площ от 5.73 ха, видно от единственото доказателство, касаещо обема на поетия от него ангажимент, а именно писмо от 24.02.2016г., с което се удостоверява ангажимент за парцели с обща площ от 5.73 ха. В случая органът не е предоставил като доказателство какъвто и да е било друг акт, от който да стане видно, че ангажиментът на земеделския стопанин действително е разширен до 6.23 ха и то на валидно основание. От предоставената по делото преписка не се установява обстоятелството, че ЕТ П. Чанов е поемал ангажимент за посочения в оспорения акт парцел 21124-69-1-3 с площ 0,85 ха, за който се приема от компетентния орган, че не е заявен през 2020г. В този смисъл съдът намира, че заместник изпълнителният директор на ДФЗ е постановил своя акт при неизяснена фактическа обстановка, довело до неправилно приложение на материалния закон- налице ли са или липсват предпоставките по чл. 17, ал.2 от Наредбата. Воден от гореизложеното съдът приема, че не са налице фактическите основания, посочени в Акта за прекратяване, като основание за неговото издаване, поради което прекратяването на подпомагането е незаконосъобразно, както правилно е установил първоинстанционният съд. Административният орган съобразно разпределената от съда доказателствена тежест съгласно чл.170 от АПК е следвало да установи фактическите основания за издаване на акта, а именно че е налице неизпълнение на изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредбата, относно изискването, че одобрената площ за извършване на дейности по направление биологично растениевъдство може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта от направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент. В този смисъл изводите на първоинстанционният съд за нарушение на закона са обосновани. Обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, същото е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски в полза на ответната по касация страна ЕТ П. Чанов- , своевременно заявени, които възлизат на 300 лева заплатени за адвокатски хонорар за настоящото касационно производство. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, с оглед фактическата и правна сложност на делото и същото следва да бъде отхвърлено. Заплащането на сумите е доказано с представения договор за правна помощ и съдействие от 28.09.2022. и платежно нареждане, видно от което сумата е действително заплатена, за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,