Решение № 13916 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14379/2010 г.

Решение № 13916 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14379/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Стоянов Милкочев от гр. Бургас против решение № 1055/10.09.2010 г. по адм. дело № 44/2010 г. на Административен съд - Бургас. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и се иска отмяната му и да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени заповед № ЧР 1192/23.12.2009 г., издадена от кмета на община Бургас. Ответникът - кметът на община Бургас не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на V отделение намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отхвърля като неоснователна жалбата на Георги Стоянов Милкочев срещу заповед № ЧР 1192/23.12.2009 г. г., издадена от кмета на община Бургас, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради получаване на възможно най-ниската обща оценка при атестиране. За да постанови този резултат, съдът приема, че процедурата по атестирането протича при спазване на административнопроизводствените правила, предвидени в Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА), а именно изработването на работен план, провеждането на междинна среща и заключителна среща с оценяващия ръководител. Счита, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 2 ЗДСл., поради което органът по назначаване законосъобразно прекратява служебното правоотношение с касатора. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са оплакванията, изтъкнати в касационната жалба, че първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбите за атестиране на държавни служители приема процедурата за спазена. Обосновано и в съответствие с данните по делото съдът приема за установено, че атестирането на касатора е извършено в съответствие с изискванията на НУРАСДА. Изводът на решаващия съд за наличие на работен план, проведена междинна и заключителна среща, след което и за изготвена обща оценка, се подкрепя от приложения по делото формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността. Оценяваният е запознат с оценката, възражението му срещу нея пред контролиращия орган е отхвърлено като неоснователно. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. С НУРАСДА се определят условията и редът за атестиране на служителите в държавната администрация. При периодичното оценяване на изпълнението на длъжността се отчитат професионалната квалификация като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено изпълнение на задълженията, както и изискванията към изпълнението на преките задължения, определени в длъжностната характеристика. Крайната обща оценка, одобрена от контролиращия ръководител, получена в резултат на атестирането, показва степента на изпълнение на длъжността. В конкретния случай Георги Милкочев, заемащ длъжността "старши инспектор" в отдел "Управление на околната среда" към дирекция "Опазване на околната среда" в община Бургас получава най-ниската оценка - 5, която означава, че оценяваният системно изпълнява работата си под нивото на изискванията за длъжността. Това мотивира административният орган да прекрати служебното правоотношение със служителя на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Заповедта е издадена от компетентен административен орган, който е органът по назначаването, в предвидената форма и при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Според посочената разпоредба органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската обща оценка при атестиране. В случая атестирането е извършено в рамките на ежегодната оценка за изпълнението на служебните функции от страна на държавните служители, уредено съгласно чл. 76 ЗДСл. При оценяване на жалбоподателя е спазен редът за атестиране, а що се отнася до обективността и правилността на оценката, съдът не разполага с правомощие да се произнесе по същата, в какъвто смисъл са възраженията в жалбата. При наличие на доказателства, че нормативноустановената процедура за атестация на държавните служители е спазена, изготвената по надлежния ред оценка съставлява и материалноправното основание за постановяване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, поради получената възможно най-ниска обща оценка при атестиране. По изложените съображения, обжалваното решение като обосновано и постановено при спазване разпоредбите на материалния закон, следва да бъде оставено в сила, поради което Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК