Решение № 278 от 18.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 67/2012 г.

Решение № 278 от 18.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 67/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал. 1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия И. К. Й. против присъда № 26 от 3.10.2011 г. по внохд № 650/2011 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи, че присъдата е постановена в нарушение на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и оправдаване на жалбоподателя. Защитникът на касатора пред касационната инстанция поддържа жалбата с твърдението, че не е доказано съставомерно деяние. Прокурорът пледира за неоснователност на жалбата поради законосъобразност и справедливост на постановената присъда. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Окръжният съд в Благоевград с присъда № 67 от 21.03.2011 г. по нохд № 101/2010 г. признал подсъдимия И. К. Й. за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 18 вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК. Софийският апелативен съд с присъда № 26 от 3.10.2011 г. по внохд № 650/2011 г. отменил първоинстанционната присъда и постановил друга, с която признал И. К. Й. за виновен в това, че на 22.09.2009 г. около 23.30 часа в гр. Бл., при условията на опасен рецидив, направил опит да отнеме чужда движима вещ - преносим компютър на стойност 791 лева от владението на И. М. с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 198, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, б. "а" и във връзка с чл. 58, б. "а" и във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, които да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: Софийският апелативен съд констатирал необоснованост на първостепенния съдебен акт и подложил събрания доказателствения материал на нов анализ, съответстващ на изискванията на чл. 14 от НПК за обективност, всестранност и пълнота на изследването на правнозначимите обстоятелства. При проверката и обсъждането на гласните доказателствени средства втората инстанция се разграничила от преценката на първостепенния съд относно тяхната обективност и изразила противоположни от изложените в мотивите на присъдата съображения за кредитирането на показанията на пострадалия М. и обясненията на подсъдимия Й. като изразители на конфронтиращите се версии за инцидента, предмет на обвинението. Въззивният съд правилно съзрял изключителната значимост на тези основни доказателствени източници / в контекста на ограничения кръг преки доказателствени средства / и обсъдил съобщената от тях информация внимателно и с отчитане на всички, позоваващи се на тях версии. По този начин, спазвайки точно разпоредбата на чл. 107, ал. 5 от НПК, въззивният съдебен състав констатирал, че заявеното от М. относно опита да му бъда отнет компютъра, за разлика от версията на подсъдимия, се подкрепя от показанията на свидетелите А., С. и С.. Правилно предходната съдебна инстанция отбелязала, че макар свидетелите С. и С. да се самоопределят като приятели на подсъдимия, разказите им пред съда се отклоняват в съществени детайли от неговите обяснения и не съдействат за тяхната убедителност. Така например те не съобщили, че са сбъркали подсъдимия с момиче, с което желаели да се запознаят и дори не успели да обяснят еднозначно защо преследвали подсъдимия в късен час в сравнително безлюден район. Касационната проверка не споделя твърдението на жалбоподателя, че втората инстанция безкритично се е доверила на показанията на пострадалия М. Напротив, те са подробно анализирани и ценени както поради вътрешната им последователност и логичност, така и поради отбелязаното съответствие с останалите доказателствени средства. Некоректно е твърдението на касатора, че съдът не е съпоставил показанията на свидетеля от съдебната и досъдебната фаза и по този начин е изключил данни за тяхната непоследователност. На стр. 3 от мотивите са изложени убедителни съображения на съда защо не съзира съдържателни противоречия в показанията на свидетеля, като се акцентира върху непоколебимото му твърдение, че е нападнат, за да му бъде отнет лаптопа. Неприемливи са и твърденията на жалбоподателя за липса на субективна несъставомерност на деянието. В подкрепа на извода за пряк умисъл за грабеж в обсъжданото решение е отделено достатъчно внимание на мястото, начина и времето на срещата на пострадалия и подсъдимия и предприетите от последния действия по отношение преносимия компютър. Установено е, че подсъдимият, след като заговорил пострадалия, започнал да дърпа чантата с лаптопа от рамото му и отнемането не било довършено поради съпротивата на пострадалия, окуражен от спирането на лек автомобил наблизо. Тези действия обективират прекия умисъл на подсъдимия, който, както точно е отбелязано в обсъждания съдебен акт, обхваща и знанието, че престъплението се извършва след предходно осъждане и изтърпяване на наказание лишаване от свобода т. е. при условията на рецидив. По изложените съображения настоящият състав на второ наказателно отделение на ВКС намира, че обжалваната присъда не е постановена в нарушение на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК. Не са налице касационните основания за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради което жалбата на подсъдимия следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение