Решение № 6582 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4323/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба на „Бул Агро Инвест“ ЕООД, с адрес: гр.Сливен, [адрес], чрез адв.Симеонов, срещу решение №343/24.02.2026 г. постановено по адм.д.№711 по описа на Административен съд гр.Сливен за 2025 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт №Р-02002025001124-091-001 от 11.08.2025 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, с който на дружеството са установени задължения по ЗКПО в общ размер на 85 163.45 лв. за данъчен период 2020 г. Според касатора са налице всички основания по чл.209, т.3 от АПК за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно. Съдът неправилно е споделил мотивите на органите по приходите и е приел, че не е изпълнена общата хипотеза на чл.167, ал.1 ЗКПО, тъй като с ревизионен акт №Р-02000220002433-091-001/04.11.2020 г. са установени задължения на дружеството към 31.12.2020 г. Изводите на съда не се подкрепят от безспорни преки доказателства за наличието на задължение към 31.12.2020 г., които да препятстват упражняването на правото на преотстъпване от ревизираното лице. Не може да се приеме, че безспорно дружеството е знаело за наличието на задължения, тъй като това би било вярно само ако те са били отразени в неговата данъчно осигурителна сметка. Ако това не е сторено, няма пречка лицето да декларира, че към определен момент не са били налице задължения и правото на преотстъпване може да бъде упражнено. Неправилно Административен съд гр.Сливен е приел, че от доказателствата по делото се установява наличие на задължения. Такива доказателства не са налице. Не са приложени доказателства, че в данъчно осигурителната сметка на ревизираното лице са отразени задължения към 31.12.2020 г. Направените от решаващия състав изводи се основават на неподписан документ, съставен от неизвестен автор и неизвестно кога, на база на неизвестна инфорамция и с неизвестна цел, поради което не може да послужи като годно доказателство в съдебното производство за доказване на основния спорен факт – съдържанието на данъчно осигурителната сметка към 31.12.2020 г. Касаторът се позовава изрично и на издадено удостоверение от НАП, че „Бул Агро Инвест“ ЕООД няма задължения. Неправилно първоинстанционният съд преценява чл.167, ал.1 ЗКПО само според буквалния й текст. Нарушени са принципите на оправданите правни очаквания и съразмерност. При издаването на акта не е спазена и целта на закона. След като е постановен отказ в противоречие със съдържанието на издаденото удостоверение за липса на задължения /ИАА/, очевидно е нарушен принципът на оправданите правни очаквания. Нарушението на целта на закона е установено с това, че неправилно е прието, че „Бул Агро Инвест“ ЕООД е некоректен данъкоплатец и с отказа за преотстъпване на данъка се наказва един коректен данъкоплатец. От доказателствата по делото се установява, че ревизионен акт № Р-02000220002433-091-001/04.11.2020 г. е обжалван по административен ред и не е влязъл в сила. Предходно установените задължения с ревизионен акт от 05.02.2020 г. са отменени. Ето защо, към 31.12.2020 г. е бил налице спор за задълженията във връзка, с които в последствие се възприемат като пречка за прилагане на преотстъпването. Нещо повече, съдът не е съобразил, че задълженията по ревизионния акт са изцяло обезпечени с налагане на ПНПОМ и в последствие платени към 23.09.2021 г. Нито едно от тези обстоятелства не е взето предвид при формиране на правните изводи относно правото на преотстъпване, поради което обжалваното съдебно решение е необосновано. По тези съображения се иска решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което ревизионния акт да бъде отменен. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Директор на дирекция ОДОП гр. Бургас, оспорва подадената касационна жалба. В приложени по делото писмени бележки излага съображения за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението, наведените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС гр. Сливен е бил ревизионен акт № Р-02002025001124-091-001/11.08.2025 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, с който на дружеството са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 56 951.77 лв. главница и лихви в размер на 28 211.68 лв., потвърден с решение №94/30.10.2025 г. на Директора на дирекция ОДОП гр.Бургас. При извършената проверка на ревизионния акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави и валиден. Задълженията на дружеството са определени в следствие на неизпълнение на условията по чл.186, ал.1 от ЗКПО и не е признато правото на преотстъпване на корпоративен данък по чл.189б ЗКПО в размер на 56 951.77 лв. Според съда ревизионния акт е издаден в съответствие с относимите материално правни норми и при спазване на всички съществени административно производствени правила. За да направи този извод решаващият състав е съобразил следното: Спорът между страните е за наличието на задължения към 31.12.2020 г. и дали за дружеството е възникнало право на преотстъпване. Основният аргумент на обжалването е издадено удостоверение изх.№200202000264187/30.12.2020 г., в което е посочено, че дружеството няма задължения. Според мотивите на първоинстанционното решение Издаденото удостоверение по чл.87, ал.6 ДОПК съдържа информация относно наличието или липсата на задължения на лицето, което е поискало удостоверение, но то не отразява задължения по невлезли в сила актове, както и такива които са отсрочени, разсрочени или обезпечени. От друга страна с приложен по делото ревизионен акт № Р-02000220002433-091-001/04.11.2020 г. е установено, че „Био Агро Инвест“ ЕООД има публични задължения, които подлежат принудително изпълнение въпреки обжалването на акта. По тези съображения е прието, че хипотезата на чл.167, ал.1 ДОПК не е изпълнена за 2020 г. и правилно органът по приходите е определил на ревизираното лице задължение за корпоративен данък за 2020 г. Съдът се е позовал на чл.127, ал.1 от ДОПК, според който установеното с ревизионен акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта, като след изтичането на срока по ал.1 ревизионният акт подлежи на принудително събиране. Плащане в определения законов срок не е настъпило, а задълженията по този ревизионен акт са събирани чрез прихващане след 31.12.2020 г. Ирелевантно в случая е, че вземането по ревизионния акт е било обезпечено, доколкото същото има касателство с наличието или липсата на основания за спиране изпълнението на акта, в хода на съдебното производство. Що се отнася до удостоверението за наличието или липсата на задължения, на което се позовава жалбоподателя, в него се вписват само задълженията, за които ревизионния акт е влязъл в сила. Не се отразяват отсрочени, разсрочени или обезпечени задължения. От друга страна ревизираното лице е било наясно с установените му вече задължения, тъй като е обжалвало ревизионния акт от 04.11.2020 г. По тези съображения първоинстанционният съд е приел, че ревизионния акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената срещу него жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. На основание чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО по реда на тази глава се преотстъпва корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай това изискване на закона не е спазено. За "Био Агро Инвест" ЕООД са налице подлежащи на принудително изпълнение публични вземания по смисъла на чл. 167, ал.1, т.1 от ЗКПО, което е пречка за преотстъпване на корпоративен данък. За да се приеме наличие на задължения не е нужно да бъдат предприети каквито и да било действия по принудително изпълнение, а само да има такова вземане, което не е изпълнено доброволно. Според чл. 209, ал. 2, т. 1 от ДОПК изпълнително основание, въз основа на което да може да бъде предприето принудителното изпълнение на публични вземания е ревизионния акт, независимо дали е обжалван. В конкретния случай твърдените задължения на дружеството са установени с ревизионен акт № Р-02000220002433-091-01 от 04.11.2020 г., който е обжалван последователно по административен и съдебен ред. Задължение, установено с ревизионен акт, подлежи на принудително изпълнение, ако не е платено доброволно в срока по чл.127, ал.1 ДОПК. По делото са представени доказателства, че в 14-дневния срок след издаване на ревизионния акт не е направено плащане. Образувано е изпълнително дело №200948020/2020 г. Наличието на такова задължение към 31.12.2020 г. елиминира възможността за преотстъпване на корпоративен данък, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. С тази разпоредба се допуска отклонение от общия режим на облагането с корпоративен данък, поради което същата следва да се прилага само за изрядни и коректни данъчни субекти, при наличие на всички законови предпоставки. Определящото обстоятелство в случая е, че ревизираното лице е имало данъчно задължение към 31.12.2020 г., което попада в хипотезата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и изключва преотстъпването на данъка по чл. 189 б ал.1 от ЗКПО. За приложението на разпоредбите е без значение по какви причини не е било внесено дължимото публично задължение, както и какъв е бил размерът на същото и кога същото е било внесено, след като това е сторено след 31.12.2020 г. Данъчните норми, като част от публичното право не подлежат на разширително тълкуване, а следва да се прилагат стриктно. Подлежащи на принудително изпълнение публични задължения означава те да са изискуеми. При положение, че е налице изпълнително основание, каквото съгласно чл. 209, ал. 2 ДОПК представлява ревизионният акт, независимо дали е обжалван, то по смисъла на чл. 167 ЗКПО са налице подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Преобладаващата съдебна практика на ВАС е именно в този смисъл, поради което цитираните в касационната жалба решения представляват изоставено становище, което не се споделя от настоящия съдебен състав. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия административен съд, че за да се приложи разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗКПО е необходимо да са налице неплатени публични задължения и/или лихви към 31 декември на съответната година. Фактът, че не са платени своевременно означава, че подлежат на принудително изпълнение. По делото е установено безспорно, че към 31.12.2020 г. „Бул Агро Инвест“ ЕООД има непогасени задължения по ревизионен акт № Р-02000220002433-091-01 от 04.11.2020 г., потвърден с Решение №11 от 15.01.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП гр.Бургас. Касаторът не оспорва, че този ревизионен акт му е бил връчен преди 31.12.2020 г. и не е извършено доброволно плащане на задълженията по него. За събирането на публичните задължения установени с № Р-02000220002433-091-001/04.11.2020 г. е образувано на изпълнително дело №200948020/2020 г. Дори в касационната жалба се признава фактът на наличие на задължения във връзка с този ревизионен акт, но се твърди, че за да бъдат пречка за преотстъпване на данъка по чл.189б, ал.1 ЗКПО те трябва да са вписани в данъчно осигурителната сметка на лицето и да са отразени в издаденото удостоверение. В противен случай лицето няма как да има актуална информация за тях. Тези твърдения на касатора не могат да бъдат споделени. Неоснователно е позоваването на издаденото удостоверение за липса на данъчни задължения изх.№200202000264187/30.12.2020 г. Преди издаване на това удостоверение на дружеството е връчен ревизионен акт, с който са установени задължения за корпоративен данък в размер 28 696.68 лв. и лихви 12 030.14 лв. Неоснователно е и твърдението, че съдът не се е съобразил с доказателствата, които отричат наличието на публични задължения, тъй като издаденият ревизионен акт, с който се установяват публични задължения не може да бъде игнориран. Вписването на задълженията в нарочно удостоверение или отразяването им в данъчно осигурителната сметка не е определящо относно това дали те съществуват реално или не. Задълженията са установени с ревизионен акт и това е обективен факт, който няма как да не е бил известен на ревизираното лице, тъй като то е участвало в ревизионното производство, което е приключило с издаването на ревизионен акт № Р-02000220002433-091-001/04.11.2020 г. Този ревизионен акт правилно е съобразен от първоинстанционния съд, като въз основа на него е направено заключението за наличие на публични задължения към 31.12.2020 г. Освен това не може да се предполага добросъвестно поведение на лицето и незнание за наличието на задължения, тъй като този ревизионния акт му е връчен надлежно и е бил обжалван. За да отхвърли жалбата, съдът се позовава не само на информацията от данъчно-осигурителната сметка на ревизираното лице, а на издадения ревизионен акт и направените с него установявания. Спорът между страните не е свързан със съдържанието на данъчно осигурителната сметка на дружеството, а дали към 31.12.2020 г. дружеството има подлежащи на изпълнение публични задължения. Не се установява и твърдяното нарушение на основните принципи на оправданите правни очаквания и на съразмерност. Позовавайки се на тях ревизираното лице се опитва да черпи права от собственото си неправомерно поведение, което е довело до деклариране на обстоятелства, които не са отговаряли на истината към 31.12.2020 г., тъй като ревизираното лице е било уведомено, че срещу него има издаден ревизионен акт и подлежащи на изпълнение публични задължения установени с този акт. Предвид на горното следва да бъде прието, че след като към 31.12.2020 г. дружеството е имало изискуеми публични задължения за корпоративен данък за 2016 г. то не е имало право да извършва преотстъпване на данъка по чл. 189б ал.1 от ЗКПО за данъчен период 2020 г. Като е достигнал до този извод при проверката на издадения ревизионен акт, съдът правилно е отхвърлил жалбата на дружеството срещу него и е приел, че е законосъобразен. Решението е правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро за касационната инстанция. Мотивиран така, Върховен административен съд, тричленен състав на осмо отделение,