Решение № 15854 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10487/2012 г.

Решение № 15854 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10487/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК Югозападен район, подадена от ст. юрк. Овчаров против решение № 3797/5.07.2012 г. по адм. д. № 4536/12 г. по описа на Административен съд-София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, ведно със законните последици. Ответникът Георги Александров, чрез процесуалният си представител адв. Попов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № ДК-02-ЮЗР-79/5.03.12 г. на вр. и. д. началник на РДНСК Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж " гараж", находящ се в съсобствения УПИ ХVI-139,кв. 7,м. "НПЗ" Орион и съседни жилищни територии" по плана на гр. София. Прието е, че се касае за строеж в режим на търпимост по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като е изграден през 1984 г. на мястото на съществуваща постройка от 1947-48 г. и отговаря на техническите правила и норми както по време на изграждането му /чл. 97 от Наредба № 5/1977 г./, така и по действащите такива на ЗУТ. Обсъдено е приетото без оспорване заключение на съдебно-техническата експертиза, сочещо на конкретните показатели на строежа и неговата търпимост, както и липсата на произнасяне в тази насока от административния орган, който е изискал представяне на Удостоверение за търпимост. Изложени са подробни мотиви за неотносимостта на Удостоверението за търпимост в това производство и задължението на началник на РДНСК служебно да изследва въпроса на търпимостта на строежа. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Безспорно е установена годината на изграждане на процесния гараж и неговия статут - изграден през 1984 г. на източната регулационна граница на УПИ ХVI-139,на място на съществувала постройка от 1948 г., без строителни книжа, нанесена в кадастралната карта от 2011 г. По ОУП имота попада в жилищна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване. Процесния строеж отговаря за изискванията на действалата към 1984 г. Наредба № 5/1977 г., съгласно чл. 97 на която е допустимо изграждането на надземни гаражи в застроени парцели на регулационната линия при покриване на калкана. Предвид така изяснената по делото фактическа обстановка, решаващият извод на съда за незаконосъобразност на процесната заповед се явява обоснован и съответен на нормата на в § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, която регламентира, че незаконни строежи в режим на търпимост не подлежат на премахване и забрана за ползване. С оглед на така изяснения по същество статут на обекта на премахване не следва да се обсъждат доводите по касационната жалба, касаещи погрешно възприетата от съда фактическа обстановка за наличие на строителни книжа на процесния гараж. Касационната жалба се явява неоснователна и по отношение на присъдените разноски в размер на 660 лв., тъй като възражение за прекомерност не е изрично заявено пред първата съдебна инстанция. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изрично заявената претенция от ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция и изхода на делото, касатора дължи разноски в размер на 1000 лв., съставляващи договорен и надлежно внесен адв. хонорар по представения Договор за правна защита и съдействие № 0783202.По това искане за присъждане на разноски не е направено възражение за прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,