Решение № 8771 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3836/2011 г.
ВАСIII отделение20.06.2011 г.докладчик т Николай Урумов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 157/10.12.2010 г., постановено по адм. дело № 248/2010 г. по описа на Административен - Габрово. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8771 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3836/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Кирилов Митев от гр. Габрово срещу решение № 157/10.12.2010 г., постановено по адм. дело № 248/2010 г. по описа на Административен - Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 2028 от 05.10.2010 г. на кмета на община Габрово. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че кметът на общината, при издаване на обжалваната пред АС - Габрово административна заповед, е допуснал множество нарушения на административнопроизводствените правила, които съдът неправилно бил приел за несъществени. Ответната страна - кметът на община Габрово, не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Габрово е отхвърлил оспорването на касационния жалбоподател против заповед № 2028 от 05.10.2010 г. на кмета на община Габрово, с която е прекратено наемното правоотношение между страните за общински недвижим имот - жилище, находящо се в гр. Габрово, ул. "Еманоил Манолов" № 10, ет. 1, актуван с АОС № 1155 от 25.03.2002 г., приложен по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е законосъобразен. В проверка по чл. 168, ал. 1 АПК са изложени подробни мотиви, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за оспорване на административната заповед, съгласно чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК. Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Правилно е прието от съда, че в случая наемното правоотношение е възникнало въз основа на настанителна заповед, издадена от кмета на община Габрово и сключеният между общината и Иван Кирилов Митев от 02.10.2008 г. В мотивите на настанителната заповед е посочено, че двучленното семейство на Митев (заедно със съпругата му Радостинка Владимирова Митева), заедно със синът им - едночленно семейство, се настаняват за срок от две години, поради разрушаване на собствения им недвижим имот, представляващ жилище в гр. Габрово, бул. "Столетов", при пътно-транспортно произшествие. Правилно също така е установено, че сключеният договор за наем е срочен, съгласно чл. 3 от договора и на основание чл. 45, ал. 1 от ЗОбС и действието му е изтекло на 01.10.2010 г., след която дата имотът се държи без правно основание. Това обстоятелство е релевантно с оглед уговореното в раздел VII - "Прекратяване на договора", т. 2, а именно че същият се прекратява с изтичане на срока за настаняване. Както правилно е констатирал и административният съд, след тази дата е налице правна възможност за продължаване на уговорения тригодишен срок, предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС, но това е само предвидена от закона възможност за титуляра на правото на собственост на съответния имот - общината. В случая липсва воля срокът на наемния договор да бъде продължен. По делото е приложен препис от Протокол № 29 от заседание на Комисията по чл. 8, ал. 1 от НУРУЖННОЖ, проведено на 01.10.2010 г., от който е видно че Комисията е разгледала искане с вх. № СОЖ-Пр. -181 от 21.09.2010 г. за продължаване на наемните правоотношения, подадени от касатора Иван Кирилов Митев, съпругата му - Радостинка Владимирова Митева и пълнолетният му син - Пламен Иванов Митев. Комисията е установил, че Митев, като наемател, има задължения към ВиК в размер на 511.38 лв. Не е заплащана консумираната от семейството вода от месец май 2009 г. Освен това, многократно са били извършвани проверки, на които е установено, че вече две години жалбоподателят не предприема нищо за разчистване на терена и започване на ново строителство. Посочено е, че Пламен Митев не отговаря на условията на чл. 4, ал. 2, т. 5 от НУРУЖННОЖ - доходите му позволяват заплащането на пазарна цена за жилище отговарящо на нормите за жилищно задоволяване. С тези мотиви Комисията е предложила наемните правоотношения с Иван Кирилов Митев да не се продължават. След като срокът на договора за наем е изтекъл и е налице изрично изразено несъгласие на общината да го поднови, то правилно съдът е приел, че обстоятелството дали наемателят отговаря на изискванията за настаняване в общинско жилище е без правно значение. Всички останали доводи относно тежкото семейно положение на жалбоподателя са въпроси по целесъобразност, които са преценени от административния орган с оглед прилагане на разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС. Тази преценка не може предмет на съдебен контрол в хода на обжалване на административната заповед по аргумент от разпоредбата на чл. 169 АПК за предмет на съдебна проверка на актове, издадени при оперативна самостоятелност. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение на АС - Габрово е правилно, а касационната жалба - неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 45, ал. 1
- чл. 46, ал. 4