Решение № 5840 от 15.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта чрез процесуален представител юрисконсулт против решение 7403 от 8.12.2021г. на Административен съд София град по адм. дело 6114/2021г. и срещу определение 5088 от 9.07.2021г. на Административен съд София град по същото дело 6114/2021г. С определение 5088/9.07.2021г. по адм. дело 6114/2021г. Административен съд София град на основание чл. 161 АПК е възстановил срока за обжалване в полза на Интервиндоус БГ ООД на решение РД-08-1248/19.04. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, насрочено е делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, конституирани са страните и са дадени указанията по чл. 170 АПК към страните. С решение 7403 от 8.12.2021г. на АССГ по адм. дело 6114/2021г. се отменя решение РД-08-1248/19.04.2021г. на изпълнителния директора на Агенция по заетостта. С последното се отказва на заявителя "ИНТЕРВИНДОУС БГ ООД достъп на пазара на труда на лицето Д. Муту, роден на [дата]., гражданин на Украйна, като командирован работник от трета държава, място на работа: Многопрофилна сграда с преобладаваща обществено обслужваща функция за офиси, хотелска част, подземни гаражи и трафопост УПИ I-1978, 2009-Комплексно обществено обслужване магазини, офиси и трафопост, [адрес]. Поддържат се доводи за неправилност на определението по чл. 161 АПК и решението с искане за отмяната им на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът, ИНТЕРВИНДОУС БГ ООД не се представлява и не взема становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховен административен съд шесто отделение като взе предвид жалбите, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Жалбите са подадени в срок, поради което са допустими и разгледани по същество неоснователни по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. Милев в качеството на управител и представляващ ИНТЕРВИНДОУС БГ ООД , със седалище и адрес на управление в гр. София срещу решение РД-08-1248/19.04.2021г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. С жалбата е искано на основание чл. 161 АПК възстановяване на срока за обжалване, поради настъпили особени непредвидени обстоятелства-внезапно заболяване и болнично лечение в срока за обжалване. Съдът е разгледал искането за възстановяване на срока и установил от доказателствата настъпило внезапно заболяване наложило болнично оперативно лечение, поради което искането ва възстановяване на срока като основателно уважил и приел подадената жалба за допустима. Това определение е предмет на касационната жалба на основание чл. 161, ал. 3 АПК, която жалба настоящата инстанция намира за неоснователна. По делото са установени сочените особени непредвидени обстоятелства, дали основание да се иска възстановяване на срока. Наред с това не се установява, че жалбоподателят е имал упълномощен адвокат като процесуален представител, който да извърши процесуалните действия по подаване на жалбата в срок. Такива доказателства не са налице и доводите в касационната жалба в тази насока са неоснователни. Предвид изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното постановеното решение е допустимо постановено и спорът е за правилността му. За да постанови решението си съдът е приел, че обжалвания акт е постановено от компетентен орган в рамките на правомощията му, спазени са изискванията за форма и съдържание но е незаконосъобразен с оглед на основанието на което е издаден. Мотивиран е с разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция /ЗТМТМ/ като е прието, че има нарушение във връзка с приемането на работа на чужденец без работникът да има съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Ангажираната административно наказателна отговорност с НП 22-007245/4.04.2021г. по отношение на дружеството жалбоподател съдът обаче е установил от доказателствата по делото, че наказателното постановление не е влязло в сила към момента на издаване на обжалваното решение. Поради това основанието за издаване на решението не е налице, поради което е незаконосъобразно и като такова го е отменил. Решението е правилно. Изискването наказателното постановление да е влязло в сила в хипотезата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ административният орган приел за изпълнено в разрез с доказателствата по делото и законовите изисквания за влизане в сила на наказателните постановления. Предвид изложеното решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховен административен съд шесто отделение