Решение № 7392 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10415/2014 г.

Решение № 7392 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10415/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Гюрка Пангова Костадинова, чрез процесуалния й пълномощник адв. Тодор Спасов, срещу Решение № 3721 от 4.06.2014 г., постановено по адм. дело № 3538/2013 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу уведомително писмо изх. № 02-110-6500/45 от 18.02.2013 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ-РА). В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноските, направени в двете съдебни инстанции. Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, не се представлява и не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Съдът от първата инстанция по жалба на Гюрка Пангова Костадинова е провел контрол за законосъобразност на уведомително писмо за извършена оторизация изх. № 02-110-6500/45 от 18.02.2013 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което на жалбоподателката е отказано финансово подпомагане, на осн. чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, за декларираните площи по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и на осн. чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. (Наредба № 11/2008) по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските район (НР1), поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е стигнал до извода, че Разплащателна агенция е специализираната акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз, съгласно § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). За изпълнение на своите функции РА следва да поддържа и използва Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), на основание чл. 30 и сл. от ЗПЗП, която е комплексна автоматизирана система, генерираща, като крайни актове, уведомителните писма, с които се признават и изчисляват сумите по СЕПП, НР1 или се намаляват или отказва изплащането им поради различни причини, заложени в нормативната уредба на схемите за подпомагане (напр. късно деклариране, грешки, застъпване на заявки, неспазване на изискванията за добро земеделско и екологично състояние или наддеклариране на допустими за подпомагане площи). Предвид изложеното е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма. Приел е още, че жалбоподателката е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП и като такава има правен интерес от оспорването. Безспорно по делото е установено, че Гюрка Костадинова е подала заявление за единно плащане на площ УИН 10/080411/33985 за 2011 г., като е кандидатствала по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по схемата Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1). В текста на заявлението е инкорпорирана декларация на кандидата, че е запознат с условията на схемите и мерките и приема правилата им. Административният орган съгласно чл. 58 от Регламент на Комисията 1122/2009 от 30.11.2009 г., е отказал изцяло подпомагане по СЕПП и НР1, без да налага санкции за бъдещ период. От приложените към уведомителното писмо таблиците съдът е установил, че по двете схеми е приета за недопустима площ в общ размер 2,76 ха, които съотнесени към заявената за подпомагане площ съставляват 28,02 % наддеклариране по СЕПП и по НР1. За изясняване на фактическата обстановка в съдебно производство са допуснати и изслушани две съдебно-технически експертиза (СТЕ) - от единичен и от тричленен състав. Първоинстанционният съд е възприел като обективни, компетентни и безпротиворечиви помежду си, извън изложените в тях правни становища, както и констатациите на вещото лице Виктор Бозев, направени въз основа на огледа на място, тъй като е счел същите за ирелевантни към спора. Приел е, че от проверката на фактическите констатации не са открити несъответствия с данните, налични и анализирани от автоматизираната система, поради което е направил извода, че оспореното уведомително писмо е издадено без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона и е отхвърлил жалбата. Решение е неправилно. В мотивите на съда е направено непълно обсъждане на допуснатите от съда експертизи като е приел, че същите са безпротиворечиви помежду си, въпреки становището на вещо лице Виктор Бозев, който е подписал съдебно-техническата експертиза с особено мнение. Бозев е възразил срещу заключението на тройната експертиза, в което се твърди, че няма изцяло допустими за подпомагане парцели в заявлението на жалбоподателката, а видно от приложените доказателства са налице парцели с № № 67619-73-1-1 и 67619-183-2-1, които са изцяло допустими за подпомагане по смисъла на Наредба № 5 от 10.03.2010 г. Твърди и това, че освен двата коригирани парцели с № № 67619-52-6-1 и № 67619-78-1-2 следва да се коригират и други три парцела. Тези възражения не са отразени в мотивите на оспореното решение. Освен това в единична съдебно техническа експертиза вещото лице след преглед и анализ на цветните ортофотокарти на процесните парцели за проверка по СИЗП е констатирало, че от 7-те парцела части, от които са определени като недопустими, само два са очертани коректно, а в останалите при очертаване на допустимия слой в по-малка или по-голяма степен е ощетен ищецът. По силата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Съдът е констатирал, че "в УП няма конкретни посочени фактически и правни основания за отказа", но въпреки това е приел, че при постановяването на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът неправилно е разпределил и доказателствената тежест като е приел, че "макар ответникът да носи задължение съобразно чл. 170, ал. 1 АПК да установи съществуването на фактическите обстоятелства, посочени в оспорения акт, в тежест на бенефициента на свой ред е да установи пред административния орган (а съответно - и пред съда в случай на отказано подпомагане), че е изпълнил изискванията, при които правото на подпомагане възниква", без да е посочил кои точно условия, при които възниква правото на подпомагане, жалбоподателката не е изпълнила. Ето защо, като е приел, че уведомителното писмо, с което е отказано финансово подпомагане на жалбоподателката, поради установена недопустимост за подпомагане на заявените площи, отговаря на изискванията на закона, първостепенният съд е постановил необосновано решение, което ще следва да бъде отменено изцяло и вместо него - постановено друго, с което да се отмени обжалваният административен акт. След отмяната на уведомителното писмо делото следва да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане. Това следва от разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, която задължава съда при отмяна на административния акт, и след като естеството на последния не позволява решаването на въпроса по същество, (както в случая), да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за произнасяне по нея. Административният орган следва да се произнесе повторно по подаденото заявление за подпомагане, тъй като в противен случай процедурата по него би останала недовършена. С оглед изхода от спора претенцията на касационната жалбоподателка за присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции е основателна. В случая обаче тя не може да бъде уважена, тъй като в нарушение на разпоредбата на чл. 80 от ГПК, приложима субсидиарно в административния процес, страната не е представила на съдилищата списък на тези разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,