Решение № 4608 от 2.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от кмета на Община Сливен, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Н. Ценков, против решение 300/29.12.2022 г. постановено по адм. дело 318/2022 г. по описа на Административен съд-Сливен, с което е отменена заповед РД15-1323/02.08.2022 г. на заместник кмета на Община Сливен, действал по заместване на кмета съгласно негова заповед РД15-1299/29.07.2022 г. Релевирани са доводи за недопустимостта на атакуваното съдебно решение поради липсата на правен интерес на първоинстанционния жалбоподател и се иска неговото обезсилване. В отношение на алтернативност са изложени съображения за неправилността на съдебния акт поради допуснато при постановяването му противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, по което се претендира отмяната му и постановяването на нов акт по съществото на спора, с който да бъде оставена в сила атакуваната заповед, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Р. Колева, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователността й. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство дава мотивирано заключение за неоснователността на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящият съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира, че същата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 211 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С обжалваното решение 300/29.12.2022 г. постановено по адм. дело 318/2022 г. по описа на Административен съд-Сливен, по жалбата на Р. Колева, съдът е отменил като незаконосъобразна заповед РД15-1323/02.08.2022 г. на заместник кмета на община Сливен, /действал по заместване на кмета на същата община/, по мотиви, че акта няма конкретно посочен адресат, нито изяснен предмет. Видно от съдържанието на заповедта, с нея на посочено основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, във връзка с чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ е наредено изземване на част от общински недвижим имот с идентификатор 67338.525.200 по КККР на гр. Сливен, находяща се в пространството северно от жилищен блок [номер] в [жк], УПИ I, кв. 552 по плана на [жк] - гр. Сливен, представляваща терен - частна общинска собственост, за който има съставен Акт за общинска собственост /частна/ 3433/17.03.2016 г., ведно с премахването на гаражна клетка, бетоновата настилка, върху която е поставена и разчистване на терена до първоначалния му вид. Определен е 14-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта с указанието, че в противен случай ще бъде осъществено принудително изземване на терена и освобождаването му от гараж 5, по възлагане на общината. В мотивите на заповедта е посочено, че със залепено по-рано на гаража, уведомление изх. 9400-14343(4)/22.07.2022 г., е предоставен 7-дневен срок на евентуалния му собственик или ползвател за подаване на възражение и е указано освобождаването на общинския имот. Предвид това и обстоятелството, че не са предприети действия по освобождаване на терена - собственост на Община Сливен, нито е постъпило възражение, както и че имотът е зает без правно основание от неизвестно лице, поставило гаражната клетка в общинския имот, административният орган е приел, че са налице предпоставките за издаване на заповед за изземването му при условията на чл. 65, ал. 1 ЗОбС. При тези данни, съдът е приел, че от диспозитива на заповедта не стават ясни процедурата, по която същата е издадена, нито нейният адресат, в противоречие с изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, а оттам и че са налице съществени нарушения при постановяване на акта, съставляващи основания за отмяната му. Независимо, че голяма част от изложените от първата инстанция съображения се споделят от настоящия състав, доколкото съдържанието на процесната заповед в действителност повдига въпроси относно естеството на акта, възможностите за принудителното му изпълнение спрямо трети лица и изобщо - момента на влизането му в сила при липсата на уведомяване на конкретно посочен адресат, проверката на допустимостта на атакуваното съдебно решение, налага последното да бъде прието за недопустимо, поради следното: Съвкупната преценка на данните по делото и най-вече липсата на посочен в обжалваната заповед адресат, сочат на необоснованост на направения от административния съд извод, че в случая са установени всички положителни процесуални предпоставки за подаване на жалбата, и по-конкретно - че за Р. Колева е налице правен интерес от оспорването, по което е образувано първоинстанционното производство. Независимо от твърденията, че притежава преместваем обект гараж, разположен в общинския имот, чието изземване е разпоредено с атакуваната заповед, Р. Колева не установява личен, пряк и непосредствен интерес от подаване на жалба срещу заповедта от 02.08.2022 г., още повече, че нито твърди, нито установява самостоятелни права върху имота, поради което неправилно административният съд е приел жалбата й за допустима. Следва да се отбележи, че без правно значение за дължимата преценка на допустимостта на жалбата, са твърденията на лицето, че е закупило преди години гаражната клетка срещу заплащане в брой от трето лице - установяването на собствеността на гаражната клетка е от компетентността на общите съдилища, а при липсата на твърдяно основание за заемане на част от общинския имот, лицето няма правен интерес от търсената правна защита. В този смисъл, твърденията на жалбоподателката в първоинстанционното производство, не променят направения от настоящия състав извод за липсата й на процесуална легитимация. По изложените съображения касационната инстанция приема, че образуваното по недопустима жалба производство също е недопустимо и е следвало да бъде прекратено. Като не е сторил това съставът на административния съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК. При това, образуваното пред този съд, недопустимо производство, следва да бъде прекратено. Предвид изхода от спора и своевременно направеното от процесуалния представител на кмета на община Сливен искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на общо 200лв, определен от съда при съобразяване с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение