Решение № 797 от 9.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2008 г.

Решение № 797 от 9.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК, отм., вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г., Т. М., С. С., В. С., Т. Д. и С. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас (ОС) по гр. д. № 713/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба "А" Е. я оспорва като неоснователна. Ответникът "А" Е. не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил исковете на касаторите срещу ответниците с пр. осн. чл. 108 и чл. 109 от ЗС - за признаване собствеността и предаване владението на недвижим имот, посочен по делото и в решението и за премахване на постройките и съоръженията в него. Приел е, че ищците не са установили правото си на собственост върху имота, основано на земеделска реституция. Имотът, възстановен им в стари реални граници с решение на ПК от 10.12.96 г. е част от терен, отреден с парцеларния план от 1982 г. за студентски комплекс. Мероприятието е осъществено - през 1982-83 г. са изградени и приети постройките от комплекса, като конкретно върху претендирания от ищците имот се намират столовата и складът. Така имотът е загубил характера на земеделска земя по см. на чл. 2 от ЗСПЗЗ и не подлежи на възстановяване и връщане в стари реални граници на собствениците, на осн. чл. 10б, ал. 1 от с.з. Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: Възстановеният на ищците като земеделски имот е нива от 2.095 дка, в м. "А", в землището на с. Ч.. Имотът попада в границите на 30-те декара, определени за площадка на студентски и ученически спортен комплекс, като "държавна необработваема земя от селскостопанския фонд", според решение на Комисия по земята от 22.03.82 г. Същата година е въведен в експлоатация морският спортен лагер с построените и приети от Държавна планова комисия през 1983 г. сгради. Прилежащата незастроена площ към сградите от 13 713 кв. м. съгл. заключението на техн. експертиза е по-малка от минимално допустимата - 14 400 кв. м. Теренът е актуван като частна държавна собственост с АДС № 2349 от 15.10.01 г. При тези данни обоснован е изводът на въззивния съд, че имотът няма характер на земеделска земя, подлежаща на възстановяване в стари реални граници - отреден е за и е застроен със сградите на спортна база много преди влизане в сила на ЗСПЗЗ (чл. 2, т. 3 от ЗСПЗЗ). Имотът се намира извън границите на населеното място - извън регулация, както е посочил и ОС. Неоснователно е оплакването на касаторите, че неправилно е приет от ОС за урбанизирана територия поради изготвения парцеларен план. Проведеното върху имота мероприятие със застрояване не позволява възстановяване на собствеността в стари реални граници, а земята е държавна собственост - чл. 10б, ал. 1 и 5 от ЗСПЗЗ. Сградите по предназначение отговарят на строителните норми - строежът е приет по реда на ПКС, отм., прилежащият терен също съответства по площ на нормативно установеното. Въззивният съд законосъобразно е приел и касаторът не оспорва, че изключващите възстановяване на собствеността в стари реални граници предпоставки по чл. 10б, ал. 1 са различни от тези по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Извършеният строеж на наземни сгради и съоръжения за изграждането на единния спортен комплекс са строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността и по см. на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, на който се позовават касаторите. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.