Решение № 3238 от 7.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1371/2013 г.

Решение № 3238 от 7.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1371/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Борис Веселинов Събев против заповед рег. № К- 13301/11.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в противоречие с изискванията за форма, както и на материалноправните разпоредби и на административнопроизводствените правила, тъй като не е допуснал описаните в заповедта нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, уронващи престижа на службата. Моли заповедта да бъде отменена, като му се присъдят и разноските по делото. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Събев е назначен като държавен служител кат. Г - II степен, инспектор, разузнавач IV степен в сектор 01 "Организирани престъпни групи, извършващи насилствени действия" към 03 отдел "Контратероризъм" при Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) на Министерство на вътрешните работи (МВР). Дисциплинарното производство е образувано по предложение на директора на ГДБОП (рег. № 14962/19.07.2012 г.) по повод постъпили данни за образувано против Събев наказателно производство за приета като подкуп парична сума. Назначена е комисия като дисциплинарно разследващ орган, която да извърши проверка (заповед № К-8281/26.07.2012 г., подписана от министъра на вътрешните работи). Комисията събира доказателства и установява, че през 2008 г. Мариана Неделчева Стойчева и Даниел Стефанов Христов като съдружници започват изграждането на жилищна сграда в к. к. "Слънчев бряг". В процеса на строителството двамата сключват договор с "Нера консулт" ЕООД, гр. София, която да довърши строежа. Поради неизпълнение на договорните задължения отношенията между Стойчева и Христов от една страна и управителите на посочената по-горе фирма Рангел Трифонов и Недялко Кацаров от друга се влошават и Трифонов и Кацаров започват да заплашват Даниел Христов с физическа разправа и посегателства срещу семейството му. По повод заплахите и по съвет на свой познат Георги Воденичаров, който го свързва с жалбоподателя Събев, инспектор в ГДБОП, Даниел Христов подава сигнал до ГДБОП (заявление вх. № 20273/27.09.2011 г.). При проведена лична среща между Христов, Стойчева, Събев и колегата му инспектор Кинов в офиса на Воденичаров в гр. София и в присъствие на последния, двамата полицейски служители се съгласяват да съдействат за преустановяване на заплахите, като използват служебните си правомощия и средства. След преустановяване на заплахите и приключване на строителството на жилищната сграда двамата инспектори лично и с посредничеството на Воденичаров започват да настояват за оказаното съдействие Христов и Стойчева да им прехвърлят безвъзмездно право на собственост върху апартаменти с площ от 480 кв. м. с приблизителна стойност от 850000.00 лв. в сградата в к. к. "Слънчев бряг". През периода 08.05.2012 г. - 17.07.2012 г. в гр. София са проведени няколко срещи между Христов, Стойчева, жалбоподателят Събев и инспектор Кинов, в присъствието на Георги Воденичаров и на Георги Сучев, при които са обсъждани варианти за прехвърляне на собствеността, а при една от последните срещи двамата полицейски служители се съгласяват да получат от Стойчева и Христов сумата 850 000.00 лв. При тези данни комисията приема, че през периода 08.05.2012 г. - 17.07.2012 г. жалбоподателят Събев се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване, като е поискал от Мариана Стойчев и от Даниел Христов материална облага, която не му се следва във връзка с изпълнение на служебните си правомощия по подадено от Христов заявление, съдържащо данни за престъпление. Дисциплинарно разследващият орган намира, че поведението на Събев е в нарушение на т. 4, т. 7, т. 31 и т. 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и тъй като случаят е станал обществено достояние (публикации в различни електронни издания), с тези действие е уронен престижа на службата. Поради това предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (обобщена справка рег. № 21224/17.10.2012 г., становище № 21589/24.10.2012 г.). След като се запознава с материалите от проверката, справката, становището, събраните доказателства, както и с обясненията и възраженията на служителя, депозирани на 08.08.2012 г. и тези от 22.10.2012 г., дадени след запознаване с обобщената справка, министърът на вътрешните работи, издава оспорената заповед рег. № К-13301/11.12.2012 г., в която възприема констатациите на дисциплинарно разследващия орган относно поведението на жалбоподателя Събев и правната квалификация на извършеното от него, изложени по-горе и приема, че поведението на служителя съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина, тъй като е в нарушение на т. 4, т. 7, т. 31 и т. 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и уронва престижа на службата. Поради това и на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР налага на Събев дисциплинарно наказание "уволнение". При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган. Спазени са и формалните изисквания на закона, предвидени в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е писмена и в нея са посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; подробно са цитирани разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено; правното основание и наказанието, което се налага. Факти, описващи, извършеното от жалбоподателя през посочения в заповедта период се съдържат и в представената обобщена справка, както и в останалите, цитирани в заповедта и предхождащи издаването й документи с резултатите от проверката на дисциплинарно разследващия орган. Възражението, че заповедта е немотивирана, тъй като в нея не са конкретизирани действията, извършени от жалбоподателя през посочения в заповедта период, е неоснователно. Както се посочи по-горе подробни факти относно проведените между Събев и Христов и Стойчева срещи през посочения в заповедта период, конкретизирани по време и място, заедно с информация за присъстващите други лица, се съдържат в представените обобщена справка и становище от проверката на дисциплинарно разследващия орган. Тези документи са цитирани в заповедта за налагане на наказание, поради което следва да се приеме, че изложеното в тях мотивира от фактическа страна изводите на дисциплинарно наказващия орган. Изложени са и съображения за причините, поради които е преценено, че допуснатото от Събев нарушение на правилата на Етичния кодекс уронва престижа на службата. Съображенията в тази насока не се свързани с образуваното против Събев наказателно производство, а с факта, че поведението на служителя става достояние на граждани, а придобива и обществена известност чрез средствата за масово осведомяване. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност даде обяснения, да организира защитата и си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, при спазване изискванията на чл. 229, ал. 1 от закона - преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя. Възражението, че наказанието е наложено след изтичане на двумесечния срок от откриване на нарушението, предвиден в чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, е неоснователно. Съгласно чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от ППЗМВР нарушението се счита за открито, когато дисциплинарно наказващият орган установи нарушението и самоличността на извършителя (ал. 1), а тези факти се установяват, когато материалите от проведеното дисциплинарно производство постъпят при органа, компетентен да наложи наказание. В случая материалите от разследването са предадени на дисциплинарно наказващия орган на 24.10.2012 г. (дата на становището), поради което следва да се приеме, че срокът за налагане на наказание е спазен. В съответствие с нормата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР са събрани и оценени всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая, като са изискани множество материали от проведеното досъдебно производство, включително протоколи от разпитите на Стойчева и Христов пред съдия, в които двамата разказват за запознанството си със Събев, повода за това и предприетите след това от полицейския служител опити да получи собственост върху апартаменти в изградената от тях жилищна сграда или значителна парична сума. Доводите, че дисциплинарното нарушение не може да бъде установено само с доказателствата, събрани в хода на неприключилото досъдебно производство, не се споделят от настоящия състав. В случая допуснатите от служителя нарушения не се установяват само и единствено от тези доказателства, а от съвкупната преценка на същите със събраните в хода на административното производство писмени такива, като обяснения, протокол за обиск и изземване, протокол от 01.10.2012 г., установяващ, че заявлението, подадено от Христов по повод заплахите се съхранява в служебната каса на жалбоподателя Събев. Освен това обсъждането и приобщаването на събраните в хода на наказателното производство доказателства не е в противоречие с действащата нормативна уредба. Разпоредбата на чл. 229, ал. 3 от ЗМВР допуска обективната истина да бъде установена с всички начини и средства, допустими от закон. Този текст кореспондира с общата норма на чл. 39, ал. 1 от АПК, която предвижда, че фактите и обстоятелствата се установят с всички средства, които не се забранени със закон и които са събрани по реда, предвиден в кодекса или в специалните закони (чл. 39, ал. 2 от АПК). Анализът на разпоредбите налага извода, че в дисциплинарното производство могат да се използват и редовно събраните по реда на Наказателно - процесуалния кодекс (НПК) доказателства. В случая представените с дисциплинарната преписка протоколи от разпит на свидетели пред съдия са редовно събрани по предвидения в НПК процесуален ред, поради което не съществува законова пречка същите да установят релевантни за административното производство факти и обстоятелства. Освен това дисциплинарната отговорност е различна от наказателната, поради което може да бъде реализирана, независимо от обстоятелството дали са налице доказателства, че служителят е извършил престъпление, още повече че в случая Събев е санкциониран за нарушение на морално-етични норми, а не за дейния, квалифицирани като престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (НК). В този смисъл доводите на ответника по касационната жалба, че дисциплинарното наказание е наложено само на основание образуваното наказателно производство, по което не са събрани безспорни доказателства, установяващи извършено от Събев престъпление и за нарушено поради това право на защита на жалбоподателя, са неоснователни. В случая образуваното против служителя наказателно производство, привличането му като обвиняем и вземането на мярка за неотклонение, не са основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност, а само подкрепят изводите за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина. Оспорената заповед е постановена и след като са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са изброени в разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР. Нормата, на която се позовава административният орган, е нарушения по т. 10 от цитирания текст. Според посочената разпоредба наказанието се налага за "извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение". Последното понятие е дефинирано в чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, който предвижда, че това са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Следователно, за да се приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността на жалбоподателя на посоченото основание, е необходимо да се установи, че описаното в заповедта поведение е в нарушение на етичните правила за поведение и уронва престижа на службата. В случая е установено, че жалбоподателят Събев, инспектор в сектор 01 "Организирани престъпни групи, извършващи насилствени действия" към 03 отдел "Контратероризъм" на ГДБОП - МВР установява контакт с Даниел Христов и Мариана Стойчева по повод на служебната си дейност (заявление от Христов за получени заплахи), но след това използва предприетите действия по служба по повод постъпилия от Христов сигнал, като основание да настоява да получи от последния и от Стойчева материална облага. Това поведение на жалбоподателя закономерно е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 4, т. 7, т. 31 и т. 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съобразява законосъобразността на действията, които предприема, да пази доброто име на институцията, да не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел и да не допуска да бъде поставен във финансова или друга зависимост от лица и организации, които могат да повлияят на професионалното изпълнение на служебните му задължения. В случая поведението на Събев в качеството на полицейски служител не е насочено към осъществяване на присъщите за длъжността правомощия по разкриване и предотвратяване на престъпления, а към създаване на възможност за използване на служебната дейност за лично облагодетелстване. Предприетите от жалбоподателя действия за получаване на имотна облага от лице, жертва на престъпно посегателство, потърсило защита от институцията, в която работи, и от съдружника на това лице, са в разрез със служебните задължения и дължимото от служителя професионално поведение. Това поведение освен дисциплинарен, има и нравствен аспект и е морално укоримо, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността и да дава личен пример в тази насока. Действията на Събев са повод да се направи заключение, че служителите на МВР не изпълняват професионалните си задължения в съответствие с обществените изисквания на службата, а използват служебното си положение за създаване не условия за реализиране на лична изгода и облагодетелстване. Това, както и последвалите медийни публикации, несъмнено води до уронване престижа на полицейската институция и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Възраженията на жалбоподателя, че такова нарушение не е извършено, са неоснователни. Поведението на Събев е установено от показанията на Даниел Христов и Мариана Стойчева пред съдия (2 бр. протоколи от 27.06.2012 г.), от обясненията, дадени от двамата в хода на административното производство и в проведеното досъдебно производство, които подробно и непротиворечиво разказват за обстоятелствата, при които са се свързали със Събев и последвалите срещи с него, колегата му Кинов, Георги Воденичаров и Георги Сучев, при които двамата полицейски служители настояват да получат от тях значителна материална облага, като "благодарност" за предприетите по сигнала на Христов служебни действия. Изложеното от посочените лица се подкрепя и от данните за обстоятелствата, при които са задържани Събев, Кинов, Воденичаров и Сучев. В тази насока следва да се вземе предвид и факта, че заявлението на Христов, в което същият съобщава за отправени срещу него и семейството му заплахи, се съхранява в личната каса на жалбоподателя, в която други документи с такъв характер на са открити (протокол от 01.10.2012 г. на л. 70). Това съответства на изложеното от свидетелите за личната ангажираност на Събев по сигнала на Христов, както и за това, че извършеното от жалбоподателя и инспектор Кинов по сигнала не е проведено по установения служебен ред (няма данни по заявлението да са документирани официално предприетите от двамата инспектори действия) и косвено подкрепя тезата, че действията на полицейските служители не са в изпълнение на професионалните задължения и отговорности, а са свързани с търсене на възможности за лично облагодетелстване. Всички тези доказателства, подробни и непротиворечиви, опровергават изложеното от служителя в писмените му обяснения и мотивират съдебния състав да приеме, че от страна на Събев са допуснати тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание. Показанията на свид. Кинов не могат да опровергаят направените по-горе изводи с оглед личната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото (същият е задържан заедно със Събев за същото деяние и е санкциониран и по дисциплинарен ред). Ето защо изложеното от него в съдебно заседание на 10.02.2014 г. не може да се приеме за достоверно. С издаване на оспорената заповед се постига предвидения от законодателя резултат - да се отстранят от държавна служба в МВР служители, които използват служебните си правомощия за лично облагодетелстване и чийто нравствени качества не съответстват на изискванията към дейността на ведомството. По този начин е спазена и целта на закона. Поради всичко изложено съдът приема, че предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание са осъществени и дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в нормативно установените рамки. Заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби и на целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,