Решение № 2919 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13861/2012 г.

Решение № 2919 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13861/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Радослав Светозаров Филипов от гр. София срещу решение № 4349 от 25.07.2012 г. по адм. д. № 11358/2011 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 36216/20.07.2010 г. на началник група АНД при отдел "Пътна полиция" - СДВР за наложена на основание чл. 171, ал. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ принудителна административна мярка " изземване на свидетелството за правоуправление". Излагат се съображения за неправилност на решението. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че в мотивите на оспорената заповед са описани 5 броя наказателни постановления, за които от представените по делото доказателства се установява, че са връчени на жалбоподателя и са влезли в сила. Наказателно постановление /НП/ № 46552 от 27.04.2006 г е връчено на 27.05.2006 г., видно от приложеното известие за доставяне, подписано от брат на жалбоподателя и влязло в сила съгласно чл. 64, б. "б" ЗАНН на 06.06.2006 г., с което са отнети 10 контролни точки. Прието е, че НП № 90846/14.07.2007 г., НП № 93997/18.07.2007 г. и НП № 109238/14.08.2007 г. са надлежно връчени след изпълнение на процедурата по чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Видно от приложената по преписката докладна записка от 15.09.2008 г. жалбоподателят е търсен на посоченият от него адрес в гр. София, ж. к. "Гео Милев" и не е намерен, като е удостоверено, че не е пребивавал на адреса от една година. На основание чл. 64, б. "б" ЗАНН тези наказателни постановления са влезли в сила на 23.09.2008 г. като необжалвани. Посочено е, че тези три наказателни постановления са станали известни на жалбоподателя по повод издаването и обжалването на предходната заповед № 88781/03.09.2009 г. за налагане на принудителна административна мярка, като не се твърди и не са налице доказателства да са били обжалвани в хода на това съдебно производство. Следователно към момента на издаване на оспорения административен акт -20.07.2010 г. на жалбоподателя са отнети общо 22 контролни точки по тези наказателни постановления. НП № 36216/30.03.2009 г. е надлежно връчено срещу подпис на жалбоподателя на 12.07.2010 г., влязло в сила на 20.07.2010 г. и с него са отнети 14 контролни точки. Направен е извод, че към момента на издаване на оспорената заповед -20.07.2010 г. на жалбоподателя са били отнети общо 46 контролни точки, което обосновава наличието на предвидените в нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП материалноправни предпоставки за налагане на принудителна административна мярка изземване на свидетелството за правоуправление. Обстоятелството, че част от наказателните постановления са послужили като фактическо основание за издаване на предходна заповед за налагане на принудителна административна мярка е ирелевантно за законосъобразността на оспорения акт. В случая са издадени два различни, самостоятелни административни акта, въз основа на фактически основания, между които не е налице пълна идентичност и отмяната на първото от тях по съдебен ред не обосновава незаконосъобразност на втората наложена мярка по аргумент от чл. 27 АПК. Посочено е, че съгласно мотивите на приложеното решение № 4232/15.12.2010 г. по адм. д. № 3156/2010 г. на Административен съд София град, заповед № 88781/03.09.2009 г. е отменена поради липсата на доказателства, че НП № 693/26.04.2006 г. и НП № 313/2006 г. са връчени и влезли в законна сила. При издаването на оспорената в настоящото производство заповед от 20.07.2010 г. тези постановления не са взети предвид. Пълният брой контролни точки е превишен с издаването и връчването на НП № 36216/30.03.2009 г., влязло в сила на 20.07.2010 г., което не е послужило като фактическо основание за налагане на предходната принудителна административна мярка. Решението е правилно. Фактическите и правните изводи на съда изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Неоснователни са доводи за неправилност на решението, с твърдение, че три от наказателните постановления, визирани в атакуваната заповед НП 90846/14.07.2007 г., НП № 93997/18.07.2007 г. и НП № 109238/14.08.2007 г. не са надлежно връчени по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Според жалбоподателя обсъдената от съда докладна записка не доказва по категоричен начин, че не е пребивавал на адреса си от една година /сведения от съсед за когото в докладната записка не се посочват трите му имена, адрес и ЕГН/, заявява се, че по делото е представена лична карта на жалбоподателя, от която се установява, че от датата на издаването й -06.07.2006 г. до датата подаване на настоящата жалба, жалбоподателят не е променил постоянния си адрес, което не е взето предвид от съда. Разпоредбата има предвид да е неизвестен адреса, на който нарушителят може да се намери и тези доводи могат да се правят при обжалване на наказателното постановление. Неоснователни са и твърденията, че единственият начин за връчване на наказателните постановления е лично или с обратна разписка, чрез "Български пощи" АД. Неотносими са доводите, че отбелязването в обратна разписка, че пратката е непотърсена, не означава промяна на адрес или неизвестен нов адрес, тъй като в случая връчването не е извършено по пощата, с обратна разписка. Връчването по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН е надлежно регламентирано в закон. Установено е, че посочените наказателни постановления от 2007 г. са били известни на жалбоподателя през 2009 г., известни са му и сега при издаване на оспорената пред съда заповед от 2010 г., но той не е подал жалба срещу тях пред районния съд, в което производство да направи доводи за нередовното им връчване. Доводите на жалбоподателя, че четири от наказателните постановления са били предмет както на производството по посоченото влязло в сила решение на Административен съд София- град, така и на настоящото производство, не водят до неправилност на съдебното решение. Както правилно е посочил съдът, фактическите основания, на които са издадени двата самостоятелни административни акта са различни, не са взети предвид наказателните постановления относно които по предното решение е прието, че не са влезли в сила и пълният брой контролни точки е превишен с издаването и връчването на НП № 36216/30.03.2009 г., влязло в сила на 20.07.2010 г., което не е послужило като фактическо основание за налагане на предходната принудителна административна мярка. Неоснователно е твърдението, че оспорената пред съда заповед не е съобразена с принципите за законност и съразмерност и истинност по чл. 4, 6 и 7 АПК. Наложената принудителна административна мярка е основана на установените факти и отговаря на целта на закона. Правилно е прието от съда, че ненадлежното връчване на заповедта не води до нейната незаконосъобразност и е свързано със срока за обжалване, а в случая жалбата е разгледана като допустима и жалбоподателят е осъществил правото си на обжалване. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение