Решение № 14404 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5781/2014 г.

Решение № 14404 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5781/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу Решение № 105 от 17.03.2014 г., постановено по адм. дело № 880/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 041300493/16.05.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 360/16.08.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта, с която за Румяна Христова Димитрова, действаща като ЕТ "Шоко ленд Румяна Христова" - гр. Велико Търново е определен данък върху доходите на физическите лица за 2006 г. над сумата 1308,17 лева и съответните й лихви за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводите на съда са взаимно противоречиви, като от една страна са изложени доводи за необоснованост на заключението на експерта по проведената СИЕ, а от друга е възприето посоченото от него начално салдо за 2006 г. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което релевираната жалба срещу РА бъде отхвърлена и в тази й част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Румяна Христова Димитрова, действаща като ЕТ "Шоко ленд Румяна Христова", гр. Велико Търново, чрез процесуален представител в о. с. з. и с писмена защита оспорва нейната основателност и претендира осъществените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване административен акт от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Велико Търново е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт /РА/ № 041300493/16.05.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 360/16.08.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта, с която за Румяна Христова Димитрова, действаща като ЕТ "Шоко ленд Румяна Христова" - гр. Велико Търново е определен допълнителен данък върху доходите на физическите лица за 2006 г. в размер на 11 382.22 лв. и лихви за забава в размер на 8 942.65 лв. За да обоснове преценката си за частична основателност на жалбата, решаващият състав е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Анализирайки неговата обоснованост и съответствие с материалния закон, съдът е съобразил следните релевантни факти и обстоятелства: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК след като е преценено, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. При формиране на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК органите по приходите са отчели относимите към лицето обстоятелства, в резултат на което са приели, че за 2006 г. превишението на разходите над получените приходи възлиза на 50 075.91 лв., подлежащи на облагане съобразно чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В хода на съдебното производство решаващият състав е приел, че събраните доказателства подкрепят извода за наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, но органът по приходите неточно е определил размерът на подлежащата на облагане с данъци данъчната основа по чл. 122, ал. 4 от ДОПК. В тази връзка съдът е съобразил, че в съставения от ревизиращите отчет на паричните потоци за 2006 г. превишението не разходите над приходите незаконосъобразно е определено на месечна база, като при тези параметри недостигът на парични средства на годишна база възлиза на 10886,57 лв. Решаващият състав не е кредитирал и заключението на вещото лице по проведената СИЕ, тъй като е счел, че то не е съобразено с липсата на доказателства за разполагаемост на ревизираното лице към 01.01.2006 г. със сумата от 36500 лева, както и поради двойното включване като приход на сумата от 17163,39 лв., представляваща левовата равностойност на 10607,85 щатски долара изтеглени парични средства от ЦКБ. След като е редуцирал посочените суми от приходната част на паричния поток и е включил в разходната част декларираната от лицето сума за издръжка за живот от 6000 лева, съдът е определил, че превишението на разходите над приходите е в размер на 8100,74 лева, които формират данъчна основа за облагане по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., върху която размерът на декларирания данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) възлиза на 1308,17 лева. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение в атакуваната му част е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че изводите на първоинстанционния съд са взаимно противоречиви и от една страна при определяне на размера на данъчната основа по чл. 122, ал. 4 от ДОПК са изключени сумите от 36 500 лева и 17163,39 лв., а от друга са включени в началното салдо за 2006 г. Съпоставката на изготвения от ревизиращите отчет на паричния поток за 2006 г. със заключението на експерта по СИЕ сочи, че е налице разлика само по отношение на визираните суми в приходната част, които съдът не е включил при определяне на размера на изчислената от него данъчна основа. Противно на твърденията на касатора крайното салдо не е определено въз основа на посочения от експерта размер, а с оглед превишението на разходите над приходите на годишна база. В своята трайна практика ВАС многократно е посочвал, че граматическото, логическото и систематичното тълкуване на чл. 122, ал. 4 от ДОПК сочи, че хипотезисът й предвижда изискуемото се несъответствие да е за "съответния период", за който са установени обстоятелствата. Тъй като данъчната основа по чл. 122, ал. 4 от ДОПК се формира по критериите, регламентирани в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, целящи определената по особения ред данъчна основа да е максимално близка до действителната такава, то при нейното установяване определящ е видът на облагането. При подоходното облагане облагаема е общата годишна данъчната основа, базирана на годишния облагаем доход, а особеният ред по чл. 122 от ДОПК е приложим само към размера на облагаемата данъчна основа. Като е съобразил това и е определил размерът на превишението на разходите над приходите на годишна база и в следствие на това е изчислил така посочения размер на дължимия данък, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени осъществените от него разноски в касационното производство в размер на 1443 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение след редуциране на размера на начисления ДДС. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение