Решение № 10489 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4801/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на Община - Стралджа против решение 47/29.03.2023 г., постановено по адм. д. 317/2022 г. по описа на Административен съд - Ямбол. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на И. Вълев срещу Решение АПИО-3549-1/14.11.2022 г. на кмета на Община Стралджа, с което е отказано издаване на удостоверение за наследници на Ц. Парушева по искане за издаване на удостоверение за наследници с вх. АПИО-3549/18.10.2022 г. на Община - Стралджа, подадено от И. Вълев. Касационният жалбоподател, кметът на Община- Стралджа, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, И. Вълев от гр. Стралджа , редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Пл.Стоева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и устно в хода по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Кметът на Община - Стралджа е бил сезиран с искане вх. АПИО-3549/18.10.2022 г. за издаване на удостоверение за наследниците на Ц. Парушева, починала през 1959 г. в гр. Стралджа. С Решение АПИО-3549-1/14.11.2022 г., което е и предмет на обжалване в първоинстанционното административно производство, кметът на Община Стралджа е отказал издаване на исканото удостоверение с мотива, че поради липса на регистри за гражданско състояние от преди 1913 г. не може да се посочи точна година на акта за граждански брак на Ц. Парушева с Й. Парушев , с съответно невъзможно е по безспорен начин да се установят наследниците на Ц. Парушева /деца или братя и сестри /. В отказа на административния орган е обследвано и предходно удостоверение за наследници 1113/1992 г. по отношение на съпруга на Ц. Парушева Й. Парушев, от което също не можело безспорно да се установи дали от брака им има родени общи деца, както и наличието на братя и сестри или други наследници по закон. С обжалваното решение Административен съд - Ямбол е отменил по жалба на И. Вълев цитирания по-горе мотивиран отказ на кмета на Община Стралджа и е върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне по искането на И. Вълев за издаване на удостоверение за наследници на Ц. Парушева при съобразяване с изложените в мотивната част на решението указания по тълкуване и прилагане на закона . Със същото решение и предвид изхода на спора съдът е осъдил Община Стралджа да заплати на И. Вълев сумата от 1010 лв. съдебни разноски. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че макар оспореният изричен отказ да е издаден от надлежен орган съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението (Наредбата), в кръга на неговата компетентност, същият е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, явяващи се самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. Посочил е, че са налице два вида регистри по ЗГР регистър по гражданско състояние, в който се вписват юридически събития - раждане, брак, смърт и регистър на населението, в който се вписват всички останали данни за лицето, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. Родството на лицето, като съвкупност от права и задължения, е правоотношение на едно физическо лице с роднините по права и съребрена линия, подлежи на отразяване в регистъра на населението, а не в регистъра за гражданско състояние и по силата на чл. 4, ал. 3 от ЗГР задължението за вписване на събитията по чл. 1, ал. 2 от ЗГР е на кметовете на общините, които са отговорни за гражданската регистрация на територията на общината. Съдът е заключил, че предходно издаденото удостоверение за наследници на Й. Парушев 1113/1992 г., което е издадено по служебен път като официален свидетелстващ документ се ползва с материална и формална доказателствена сила, поради което административният орган е следвало да отчете посочените в него родствени връзки. Следователно, за извършване на административната услуга - издаване на удостоверение за наследници, след като е посочен номер и дата на акта за смърт на Ц. Парушева - 45/1959 г., съставен в общината, от която се иска извършване на услугата, за кмета на общината е възникнало задължението за издаване на документа . Административният орган не може да се позовава на неизпълнение на собственото си задължение за попълване и поддържане на регистрите на населението с данни, подлежащи на регистрация. Според административния съд в случая не може да намери приложение производството по чл.542 и сл. ГПК, което е охранително и се прилага в хипотезата на липсващ акт за гражданско състояние (например акт за смърт). Съдебното решение е правилно като краен резултат, но по частично различни от изложените в него мотиви. На първо място правилно административният съд е приел, че оспореният изричен отказ е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се както в липса на реални мотиви за постановяването му, така и в нарушение на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК. Единственото основание за отказа да се издаде удостоверение за наследници на Ц. Парушева, починала през 1959 г. в гр. Стралджа, е обстоятелството, че в Община Стралджа не се съхраняват регистри за гражданско състояние, по-стари от съставените през 1913 г. Този факт, обаче, сам по себе си не е пречка административният орган, в изпълнение на задълженията си по закон, да спази принципа на служебното начало в административния процес и да събере всички относими доказателства, касаещи процесния случай, ползвайки всички възможни източници на информация, които следва да бъдат налични в общината. Макар към датата на смъртта на Ц. Парушева 1959 г. да не са водени специални регистри на населението с данните, които се съдържат сега по ЗГР, в общината следва да са налични въведените с Правилник от 1893 г. официални регистри по гражданско състояние относно ражданията, женитбите и умиранията, като актовете са съставяни в общината, където са се случвали събитията. По Правилника за водене на регистрите на населението в общините (ДВ бр. 194/1935 г.) до 1979 г. са водени книги семейни регистри за всяко населено място, подредени по улици и номера на сгради, съставени по адреси за всяко домакинство, като са записвани лицата, живеещи в него и роднини на главата на домакинството и на съпругата му, които се числят към други домакинства. Книгите са съставяни след всяко преброяване на населението, включително при преброяванията през 1946 и 1956 г. Следователно, при така функциониращата регистрационна система относно гражданското състояние на физическите лица, и съществуването на регистри за гражданско състояние и за населението в Община Стралджа, за административния орган е налице задължение да събере служебно доказателства по чл. 36, ал.1 от АПК във връзка с чл. 35 от АПК относно наследниците на Ц. Парушева. При необходимост следва да поиска от заинтересованото лице, по чиято молба е започнало административното производство, да му окаже съдействие при събирането на доказателствата. При липса на други данни органът може да се обърне и към Държавен архив, където биха могли да се пазят данни от значение за издаване на искания документ. По горните съображения административният съд правилно е отменил съдебното решение и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, което следва да отговаря на изискванията за подробно проучване на казуса, посочени в настоящото решение. ВАС, трето отделение обаче не споделя развитите от АС Ямбол доводи за това, че след като е налице съставен акт за смърт на починалото лице, органът е длъжен да издаде исканото удостоверение. Какъв би бил ефектът от връщане на делото във вид на преписка на кмета на Община Стралджа след изпълнение указанията на съда по щателна проверка на всички налични източници на информация, предвидени в законодателството ни от 1893 г. до днес - издаване на исканото удостоверение или пореден, вече мотивиран на база конкретните установявания, отказ за издаването му, зависи от резултатите от проверката по наличните регистри, включително църковните регистри и т. нар. семейни регистри, съставяни след всяко преброяване на населението по населени места, улици и номера на сгради. Ако за наследодателя Ц. Парушева (включително и чрез търсене на обратната информация по моминското й име посочено в Акт за смърт 86/1951 г. на Й. Парушев) не се открие информацията, предвидена по закон, за издаване на удостоверение за наследници, то тогава административният орган не може да бъде задължаван от съда да издаде исканото удостоверение за наследници, а е в правомощията си да откаже издаването му, излагайки обаче подробни мотиви за това. При спазване на гореизложените корекции в мотивите на съдебното решение , същото следва да бъде оставено в сила като краен резултат. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от ответника в писмения отговор за присъждане на разноски, Община Стралджа следва да бъде осъдена да заплати на И. Вълев сумата от 1000 лв. съдебни разноски за касационната инстанция. С оглед гореизложеното и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение