Решение № 4797 от 23.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6979/2019 г.

Решение № 4797 от 23.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6979/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Варна срещу Решение № 566 от 19.03.2019 г. по адм. дело № 2457/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменен негов отказ № УРИ 819000-29605/30.07.2018 г. за регистрация на лек автомобил марка "Тойота Хайлукс" с рама № [номер] собственост на П. Г. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е отменил оспорения административен акт, тъй като има интервенция върху номера на двигателя и не може да се установи какви са неговите параметри и дали отговаря на условията за монтаж в процесния автомобил. Ответникът – П. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е отказ № УРИ 819000-29605/30.07.2018 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Варна за регистрация на лек автомобил марка "Тойота Хайлукс" с рама № [номер] собственост на П. Г. Между страните не се спори, че върху номера на двигателя е осъществена интервенция. Спорен е правният въпрос дали това съставлява пречка за регистрация на автомобила. По аргумент от чл. 143, ал. 3 Закона за движението по пътищата (ЗДвП) съдът е приел, че пречка за регистрацията на автомобила съставлява подправен, заличен или повреден идентификационен номер на рамата, а не когато интервенцията е върху номера на двигателя. Отменил е отказа като издаден в нарушение на материалния закон и е изпратил преписката за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и правилно тълкуване и приложение на относимите разпоредби от ЗДвП съдът е формирал обоснован извод, че отказът на административния орган за регистрация на моторното превозно средство е в противоречие с материалноправните норми. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗДвП, пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Ал. 2 от същата разпоредба забранява заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство. Член 143, ал. 3 ЗДвП предвижда, че пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. В този смисъл разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗДвП изисква регистриране на моторното превозно средство по поставения му от производителя идентификационен номер, ал. 2 от същата разпоредба прави разграничение между идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство, а тази на ал. 3 забранява регистриране на пътно превозно средство, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер. С оглед това правилно е прието от съда, че разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП, уреждаща отказа за регистрация, има предвид идентификационен номер, различен от номера на двигателя на превозното средство. В конкретния случай не е установено, че представеният за регистрация автомобил има подправен, заличен или повреден идентификационен номер, поради което административният орган не може да се позове на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП и да откаже да регистрира превозното средство. Тази разпоредба има императивен характер и нарушението й се свързва с негативните последици, предвидени в ал. 3 на чл. 143 от ЗДвП, поради което не може да се прилага разширително по отношение на собственик на автомобил, за който е установено по категоричен начин, че е с автентичен номер на рамата, но е констатирана механична интервенция върху знаци на фабрично поставения номер на двигателя на автомобила. Законът дефинира като съществена характеристика за идентификация на превозното средство идентификационния номер на рамата, поради което изисква автентичност на идентификационния номер, за да бъде регистрирано моторното превозно средство, а двигателят е компонент на автомобила. По изложените съображения административният съд е обосновал правилен извод за незаконосъобразност на отказа. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в полза на процесуалния представител на ответника – адв. К. Тодоров следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,