Решение № 6026 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14249/2011 г.

Решение № 6026 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14249/2011 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Данаил Кирилов, в качеството му на Областен управител на област София, чрез процесуалния му представител П. Ив. Стаменова, срещу Решение № 4102 от 29.08.2011 г., постановено по адм. дело № 2805/2009 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се прогласяване на нищожност на обжалвания съдебен акт (като постановен от незаконен състав); да се обезсили същото като недопустимо и да се прекрати производството; алтернативно - да се отмени съдебното решение.

Ответната страна - Кръстю Евстатиев Статев и Стефка Евстатиева Арсова, лично и чрез пълномощника си застъпват становище за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение Областната администрация на област София е осъдена да заплати на Кръстю Евстатиев Статев от гр. София обезщетение за вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на 49 701,85 лв. за периода от 14.07.2005 г. до 14.07.2008 г., на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и материалната незаконосъобразност на Заповед № РД-23-117 от 22.06.2005 г., издадена от органи при същата администрация, като е отхвърлена исковата претенция на ищеца срещу Областна администрация на Област София на същото основание в останалата част - до пълния размер от 224 132,70 лв. и за периода от 04.11.1998 г. до 13.07.2005 г., както и от 09.01.2009 г. до 13.03.2009 г., като неоснователна.

Със същото решение Областна администрация на област София е осъдена да заплати на Стефка Евстатиева Арсова обезщетение за вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на 49 701,85 лв. за периода от 14.07.2005 г. до 14.07.2008 г. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и материалната незаконосъобразност на Заповед № РД-23-117 от 22.06.2005 г., издадена от органи при същата администрация, а исковата й претенция срещу Областна администрация на Област София на същото основание в останалата част - до пълния размер от 224 132.70 лв. и за периода от 04.11.1998 г. до 13.07.2005 г., както и от 09.01.2009 г. до 13.03.2009 г.

С решението си съдът е разпоредил още на председателя на съда да се докладва копие от писмената защита на ищците Кръстю Статев и Стефка Арсова от 29.10.2010 г. ведно с копие от административната преписка за образуване на отделно съдебно производство по направеното искане със същата на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 204, ал. 4 от АПК за претърпени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, причинени от "незаконосъобразна забава (просрочие) на издаването на административен акт, основан на "произволно бездействие на длъжностни лица от областната управа" - л. 2 от писмената защита, изразено физически с неизпълнението в определения от чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ срок за издаването на заповед за утвърждаването на размера на обезщетението, с която се приключват преписките, по чл. 3, ал. 3 от ЗОСОИ, и във връзка с издадена Заповед № РД-21-749/13.07.1998 г. на областен управител на област София за признаване правото на ищците на обезщетение за одържавено имущество.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че исковите претенции така, както са формулирани в писмените защити на пълномощника на жалбоподателите, са насочени в две посоки:

1. Иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 204, ал. 1 АПК, в който се твърди материална незаконосъобразност на Заповед № РД-23-117 от 22.06.2005 г., подписана от двама заместник областни управители на област София, упълномощени по надлежния ред, изразяваща се в утвърждаването на неправилна експертиза за оценка на подлежащото на реституция имущество от административния орган - областния управител, в следствие на което ищците са претърпели имуществени вреди в размер общо на 448 265.40 лева, представляващи "изменението на пазарната стойност на активите, които ищците биха могли да придобият в приватизационни сделки на Българската фондова борса - София срещу компенсаторните инструменти в периода на забава на издаването им" - т. е. за периода от 04.11.1998 г. до 14.07.2008 г. и за периода от 10.01.2009 г. до 13.03.2009 г., предвид оттеглянето й за периода от 15.07.2008 г. до 09.01.2009 г и

1. вреди, претендирани от "незаконосъобразна забава (просрочие) на издаването на административен акт, основан на произволно бездействие на длъжностни лица от областната управа" - л. 2 от писмената защита, изразено физически с неизпълнението в определения от чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ срок за издаването на заповед за утвърждаването на размера на обезщетението, с която се приключват преписките, по чл. 3, ал. 3 от ЗОСОИ. Съдът е приел, че това основание касае по същество конкретни технически действия и бездействия на различни лица - по възлагане и утвърждаване на оценка на вещо лице, но с първоначалната искова молба и допълнителното й уточнение не е направено искане съдът да установи незаконосъобразност на посочените бездействия, свързани с процедурите по чл. 6 ЗОСОИ и съответно не са изложени твърдения за това.

Ето защо съдът е приел, че в писмената защита на ищците от 29.10.2010 г., представена след последното съдебно заседание, е налице по същество нова искова претенция - за претърпени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, причинени от "незаконосъобразна забава (просрочие) на издаването на административен акт, основан на произволно бездействие на длъжностни лица от областната управа" - л. 2 от писмената защита и в тази част тя следва да бъде докладвана на председателя на съда ведно с копие от административната преписка за образуване на отделно съдебно производство - на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 204, ал. 4 АПК

След като е уточнил по описания начин предмета на спора съдът е приел, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като в реституционния закон - ЗОСОИ - не е предвиден специален ред за обезщетяване на причинените вреди - пропуснати ползи, основаващи се на признатото право на обезщетение по чл. 3, ал. 3 от ЗОСОИ и неиздадената материално-законосъобразна заповед за определяне на размера му. По специалния закон - ЗОСОИ - е уредена само процедурата по издаването на административен акт, определящ начина и размера на обезщетението, но не и обезщетяването на правоимащите за претърпените във връзка с издаването му вреди, поради което в случая те правилно са претендирани по реда на ЗОДОВ.

Въз основа на представените по делото доказателства съдът е приел за установено, че исковата претенция за периода от 10.01.2009 г. до 13.03.2009 г. е недоказана както по основание, така и по размер, тъй като със Заповед № РД-23-046 от 19.12.2008 г. на областния управител на област София е наредено да се издадат компенсаторни инструменти за всеки от ищците по 126 500 лв. и след тази дата административният орган не е имал каквито и да е правомощия, свързани с компенсаторни записи на ищците.

Исковата претенция за периода от 04.11.1998 г. до 14.07.2008 г. обаче съдът е намерил за доказана по основание, при следните съображения:

С влязъл в сила съдебен акт - Решение № 3 от 20.07.2007 г., постановен от СГС по адм. дело № 3285/2006 г. е отменена заповед № РД-23-117 от 22.06.2005 г. на заместник областните управители на област София, с която е утвърдена оценката на в. л. Цветанка Павлова Терзиева, изготвена на основание заповед № РД-21-799 от 08.06.2005 г., за обезщетяване на наследниците на Евстати Кръстев Статев, с чието движимо имущество, изоставено в Кралство Гърция, е погасен държавен дълг съгласно спогодбата Моллов - Кафандарис. Това имущество е подробно описано в заповед № РД-21-799 от 13.07.1998 г., с която е приключила първата фаза на производството по обезщетяване и е признато правото на такова с компенсаторни записи - на основание чл. 3, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ЗОСОИ. Решаващият съд е приел за правилни изводите на административния орган, че моментът, към който следва да се оценява изоставеното в Гърция движимо имущество, е 27.11.1944 г., когато е подписана клетвена декларация от изселника - наследодател на ищците. При това положение и съгласно първия вариант от заключението на експерта, назначен от съда обезщетението е било увеличено от 198 996 лв. (оценката на адм. орган към м. юни 2005 г.) на 253 090 лв. (оценката на експертизата, назначена от съда към момента преди постановяване на съдебното решение - м. юли 2007 г.).

Независимо, че оценката на обезщетението е дадена в два различни периода от време, когато размерът на единия от коефициентите, а именно размерът на средната месечна заплата за тримесечието, предхождащо това, през което се дават компенсаторни записи е различен (напр. за 2005 г., прието от адм. орган е 308 лв., а това за м. юни 2007 г., когато съдът постановява решението си е 389 или 397 лв. в зависимост от това дали става въпрос за първото или следващо тримесечие), първоинстанционният съд е приел, че държавата следва да понесе отговорността от незаконосъобразния административен акт, тъй като "административният орган е имал правната възможност да не възприеме заключението на вещото лице по силата на служебното си задължение по чл. 11, ал. 1 ЗАП (отм.) да изясни всички относими факти и обстоятелства преди да издаде индивидуалния административен акт по чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ - заповедта за утвърждаване на размера на следващото се обезщетение".

При тази фактическа установеност съдът е приел, че отговорността на държавата е деликтна "също както по чл. 45 ЗЗД" и тя дължи обезщетение на ищците за всички имуществени вреди вкл. претърпяната загуба и пропуснатата полза по арг. от чл. 51 вр. чл. 82 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), които са пряка и непосредствена последица от увреждането или неизпълнението. Затова е направил извод, че в случай, че областният управител бе утвърдил оценка в размер на 253 000 лв., от датата на връчването на тази заповед - съответно за ищеца Статев на 29.06.2005 г. и за ищцата Арсова - 23.06.2005 г. и след изтичане на 14-дневния срок за обжалване, т. е. от 14.07.2005 г. ищците са могли да реализират компенсаторните си записи на Българската фондова борса.

Предвид изложеното за датата на изтичане на срока за оспорване на заповедта и евентуалното й влизане в сила от 14.07.2005 г. съдът е приел, че най-рано към тази дата "ищците са могли да сключват сделки с активи, продавани от държавата, тъй като са имали сигурно вземане от същата в размер на компенсаторните записи, представляващи платежно средство, т. е при закупуване на акции на държавни предприятия, срещу задължението за плащане на цената им, ищците са могли да противопоставят вземането си от държавата. Следователно от тази начална дата ищците са могли да придобиват активи срещу компенсаторните си записи и впоследствие да ги продават, с оглед на което от същата дата следва да се вземе предвид средната цена на тези активи. Отговорността на ответника... обаче не може да бъде търсена за периода след 09.01.2009 г. предвид оттеглянето на исковата претенция от 15.07.2008 г. - 09.01.2009 г.... крайна дата на периода, през който се претендират вреди и следва да се установят усреднените стойности е 14.07.2008 г.".

Тъй като към 14.07.2005 г. няма стойности на индекса "Софикс", такава стойност е дадена към 31.08.2005 г. - 819,46 пункта, най-високата стойност при затварянето на борсата е установена към 31.10.2007 г. - 1923,17 пункта, а в края на исковия период към 30.06.2008 г. - 1141,47 пункта.

По метода на изчисление на вещото лице, назначено от съда, на база процент на увеличението на индекса на цените в края на периода, придобитите с компенсаторни записи активи на стойност 253 000 лв. могат да бъдат реализирани с 39,29% по-висока цена или с разлика в цената от 99 403,70 лв., която ищците имат право да получат като пропусната полза.

Съдът е намерил, че е "налице причинна връзка между материалната незаконосъобразност на заповедта и пропуснатите ползи, предвид заключението на вещото лице и трайната тенденция към спадане на индекса на цените на търгуваните активи на пода на БФБ - към датата на придобиване на депозитарните разписки този индекс е значително понижен - на 277 пункта. Понижаването на индекса на цените на БФБ след отмяната на заповедта със съдебното решение, т. е. след 15.07.2008 г., е обективен и безспорно установен по делото факт, видно от Приложение 1 към заключението на вещото лице. Безспорно тази пазарна тенденция като обективно настъпило обстоятелство е причина ищците да бъдат лишени от възможността придобивайки активи на стойност 253 000 лв. на БФБ към дата на която е могло да бъде издадена като законосъобразна отменената заповед през 2005 г., да ги реализират на по-висока цена през периода до влизане в сила на съдебното решение за отмяната й. С оглед на тези съображения, ищците действително са претърпели пропуснати ползи, които изчислени по метода на вещото лице, са в размер на 99 403,70 лв., на основание материалната незаконосъобразност на отменената заповед".

Решението е неправилно и ще следва да се отмени изцяло, а спорът - да се реши по същество на базата на събраните доказателства.

I. Производството за обезщетяване на бивши собственици по реда на ЗОСОИ протича в две фази - в първата фаза се изследва единствено въпросът дали заявителите са правоимащи по реституционния закон и ако това е така - компетентният административен орган им признава право на обезщетяване като посочва и начина на обезщетяването.

Във втората фаза уважените искания се предават за оценка на лицензирани оценители, които изчисляват размера на обезщетенията и установяват квотите в съсобствеността. В изпълнение на задължението си по чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ компетентният орган издава заповед, в която определя както конкретната задача на вещото лице, така и срокът за изпълнението й и размера на възнаграждението, съобразно приетата тарифа.

Не е спорно обстоятелството, че в конкретния случай първата фаза на производството по ЗОСОИ, за обезщетяване на наследниците на Евстати Кръстев Статев, чието движимо имущество, подробно описано в клетвена декларация от 27.11.1944 г., е останало в Кралство Гърция при изселването му, е приключило със заповед на компетентния административен орган - областния управител на област София - № РД-21-799 от 13.07.1998 г., с която е бил определен и начинът на обезщетяването - чрез компенсаторни записи, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ЗОСОИ. Заповедта не е била оспорвана и е влязла в сила.

За да се "даде старт" на втората фаза на производството, следва да се изпълнят две условия: 1. правоимащите лица да подадат по административния орган, в 14-дневен срок от получаване на съобщението по чл. 6, ал. 3 от ЗОСОИ, нотариално заверена клетвена декларация, в която да са посочили квотите на наследяване на всеки един от тях съобразно с разпоредбите на Закона за наследството, по арг. от нормата на чл. 5 от Наредба № 9 от 1998 г. за условията и реда за заплащане на възнагражденията на вещите лица от списъка по § 4 от ЗОСОИ (обн., ДВ, бр. 98/1998 г.) и 2. след изпълнение на това изискване административният орган да издаде заповед, в която да определи вещото лице - лицензиран оценител; конкретната му задача; срока за изпълнението й и размера на възнаграждението, съобразно приетата тарифа.

Изискването за представяне на клетвена декларация е безусловно и представлява обективна предпоставка, въз основа на която органът по чл. 6 от ЗОСОИ може обективно и правилно да определи размерът на обезщетението на всеки един от правоимащите (вж Решение № 5371 от 30.05.2003 г., постановено по адм. дело № 787/2003 г. на петчленен състав на ВАС).

От приложените по делото доказателства е видно, че това условие не е било изпълнено от Стефка Евстатиева Арсова и Кръстю Евстатиев Статев в указаните от ЗОСОИ и Наредба № 9 срокове. Това те са сторили едва на 27.04.2005 г. (л. 76).

Въпреки неизпълнението от страна на правоимащите на законово вменено им задължение, със заповед № РД-21-799 от 29.06.1999 г. на Областния управител на област София е било възложено изготвянето на оценителна експертиза на в. л. Й. Колева (л. 50), но тъй като същата не е била изготвена в срок заповедта е отменена със заповед № РД-15-114 от 25.03.2003 г. (л. 49).

С нова заповед - № РД-21-799 от 25.03.2003 г. упълномощените по съответния ред двама зам. областни управители са разпоредили, на основание чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ, на вещо лице М. Стоянова да изготви оценка на подлежащото на обезщетяване имущество (л. 48). в едномесечен срок и такава оценка е приложена по делото. Съгласно формулата на чл. 4, ал. 4, б. "а" и "б" от ЗОСОИ - стойността на имуществото изоставено в Гърция (съгласно клетвената декларация на Евстати Статев от 27.11.1944 г. - 3 849 414 лв.); средната месечна заплата за IV-то тримесечие на 2002 г. (292 лв.) и средната месечна заплата за 1944 г. (5 958 лв.) стойността на обезщетението е изчислена от експерта на 188 659 лева (л. 47).

Оценката не е била възприета от административния орган, тъй като не отговаряла на условията на чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ, поради което със заповед № РД-21-799 от 27.04.2005 г. не е била утвърдена, а е възложена нова експертиза - на в. л. М. Велчев (л. 46).

Този експерт, на 30.05.2005 г., е депозирал заключението си, в което е възприел като година на одържавяването годината на подписването на Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция (известна като Спогодбата "Моллов - Кафандарис") - 1964 г., а не годината на подаване на клетвената декларация на изселника - 1944 г. Тази експертиза също не е била възприета за обективна и вярна и с нова заповед - № РД-21-799 от 08.06.2005 г. е назначена четвъртата експертиза - на в. л. Цв. Терзиева (л. 42), чиято оценка (л. 43) вече е била утвърдена със заповед № РД-23-117 от 23.06.2005 г. от двамата зам. областни управители.

В нито една от изброените експертизи не се сочат квотите на правоимащите и размера на обезщетението за всеки един от тях поотделно. Посочен е само общият размер. Това обстоятелство доказва още един път факта, че до 27.04.2005 г. жалбоподателите са бездействали и не са представили изискуемата нотариално заверена декларация за наследствените квоти, което е довело до забава на административния орган в изпълнението на неговите служебни задължения.

Стефка Евстатиева Арсова и Кръстю Евстатиев Статев са останали недоволни от размера на обезщетението, определен от административния орган и са се възползвали от предоставената им възможност да оспорят оценката пред съда. По жалбата им е било образувано адм. дело № 3285/2006 г. по описа на Софийски градски съд. Претенцията на жалбоподателите е, че експертът на административния орган - в. л. Цв. Терзиева - неправилно е приела като година на отчуждаването на процесното движимо имущество 1944, а не 1964 г.

Това твърдение е отхвърлено от съда, който в мотивите си изрично е посочил, че: "заместник областните управители са определили вярно моментът, към който се оценява имуществото, подлежащо на обезщетяване към 27.11.1944 г. - датата на клетвената декларация, подписана лично от изселника наследодател на ищците", тъй като със Спогодбата от 1964 не се отчуждава имущество, а на държавно ниво са уредени висящите финансови въпроси, които включват претенциите за обезщетение на българските физически и юридически лица спрямо гръцката държава, чиито имущества, права и интереси в Гърция са били засегнати пряко или косвено от мерки на секвестър, отчуждаване, ликвидация или други.

А именно това е бил спорният въпрос по дело № 3285/2006 г. на СГС, поставен от жалбоподателите: - към кой момент следва да се преценява от експертите коефициента "средна месечна работна заплата през годината на отчуждаването" ("СМЗО" във формулата на чл. 4, ал. 3 от ЗОСОИ) - 1944 или 1964 г.

Ето защо е невярно и некоректно твърдението на ищците, възприето изцяло от решаващия иска съд, че с решението от 20.07.2007 г., постановено по адм. дело № 3285/2006 г. съдът е отменил административния акт - заповед № РД-23-117 от 22.06.2005 г. - като незаконосъобразен (стр. 1 на исковата молба).

Това твърдение черпи основание от диспозитива на съдебния акт, в който е записано дословно: "ОТМЕНЯ, на основание.... заповед № РД-23-117 от 22.06.2005 г. на заместник областните управители... в размер на 198 996 лв." и "ОПРЕДЕЛЯ оценка, на основание........ в размер на 253 090 лева...". От къде се получава разликата в оценките на административния орган и съда обаче, след като и двете вещи лица са ползвали един и същи коефициент "СМЗО" и води ли тази разлика в оценките до незаконосъобразност на оспорвания административен акт?

Отговорът на този въпрос се крие не само мотивите на СГС по адм. дело № 3285/2006 г., но и в самата формула на чл. 4, ал. 3 от ЗОСОИ.

В тази формула константни (постоянни) величини са: стойността на одържавеното имущество ("СМО", в случая 3 849 414 лв.) и средната месечна заплата през годината на отчуждаването ("СМЗО", към 1944 г. - 5 958 лв.). Единствената променлива величина в тази формула е размерът на средната месечна заплата за тримесечието, предхождащо това, през което се дават компенсаторните записи ("ТСМЗ" във формулата на чл. 4, ал. 3 от ЗОСОИ).

Видно от служебно приложената справка на Националния статистически институт средната месечна заплата през годините 2005, когато е дадена оценката на административния орган и през 2007 г., когато е назначена експертизата на съда съществено се различават. Така напр. вещото лице Цв. Терзиева е изчислила към момента на изготвяне на експертизата си, утвърдена от административния орган, че коефициентът "ТСМЗ" е 308 лева и стойността на обезщетението, изчислено по формулата на закона е 198 996 лева.

Експертизата на в. л. Т. Дачева, назначена от съда не е приложена към настоящото дело, но този коефициент към 2007 г. е приблизително (съдът няма компетентността на вещото лице и при изчисленията си може да допусне грешки)

389, 397 или 407 лева в зависимост от тримесечията (I, II и III; II, III и IV или III, IV и V на 2007 г.). тогава стойността на обезщетението за двамата правоимащи нараства и достига размерът, посочен от вещото лице, назначено от съда - 253 090 лева. Само за прецизност и илюстрация на казаното: Ако оценката бе направена през м. юли 1998 г., коефициентът "ТСМЗ" би бил 196 лв., съгласно данните на НСИ, с които разполага настоящия състав, а стойността на обезщетението ("СО" във формулата на чл. 4, ал. 3 от ЗОСОИ) - 126 633 лв.

Ето защо, ако СГС бе преценявал законосъобразността на административния акт към момента на неговото постановяване, то той би следвало да отхвърли жалбата като неоснователна. Но поради оспорването административният акт, с който оценката е била утвърдена от административния орган, не е влязъл в сила и не е могъл да породи правни последици.

При обжалването съдът е длъжен да назначи нова експертиза, която да провери от една страна, заключението на експерта на административния орган, но от друга страна - да направи ново изчисление на коефициента "ТСМЗ", отчитайки промените в този коефициент за времето, през което делото се е разглеждало в съда. Това се налага именно с оглед защита интересите на правоимащите, тъй като те ще получат компенсаторните си записи едва след влизане на съдебния акт в сила.

Следователно, разликата в стойността на обезщетението, дадена от вещото лице Цв. Терзиева и вещото лице Т. Дачева не означава, че "Областният управител е утвърдил неправилна експертиза", т. е. не е налице незаконосъобразност на оспорвания административен акт и отмяната му не се дължи на неправилно приложение на нормата на закона. Административният акт в процесния случай е бил отменен и обезщетението е било определено по по-високия размер именно за да се защитят интересите на правоимащите.

II. Искът на Кръстю Евстатиев Статев и Стефка Евстатиева Арсова, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 204, ал. 1 от АПК е неоснователен и следва да се отхвърли при следните съображения:

Във фактическия състав на отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. този акт, действие или бездействие на държавния орган или на длъжностното лице да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. актът, действието или бездействието да са отменени по съответния ред; 4. да е налице вреда от такъв административен акт, действие или бездействие и 5. да е доказана причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ.

От изложеното в исковата молба е видно, че искът на г-н Статев и на г-жа Арсова "се основава на факта, че областната администрация на област София е издала незаконосъобразен акт - Заповед № РД-23-117..., който е отменен с решение от 20.07.2007 г. по адм. дело № 3285 от 2005 г. на Софийски градски съд..., оставено в сила с Решение № 8733 от 07.15.2008 г. по адм. дело № 11920/2007 г. на Върховния административен съд, III отделение". Друго основание на исковата молба не е посочено в нея и в допълнителното уточнение от 10.06.2009 г. и не може да се обсъжда, тъй като представлява изменение на иска.

Предвид казаното в раздел I на настоящите мотиви твърдението на ищците е невярно и не кореспондира с доказателствата по делото. В случая не е налице незаконосъобразен административен акт, отменен от съда като такъв по надлежния ред. Отмяната на Заповед № РД-23-117 от 22.06.2005 г. на зам. областните управители на област София и определянето на по-високо обезщетение по ЗОСОИ от съда не е "защото Областният управител е утвърдил неправилна експертиза", както се твърди в исковата молба, а защото се е променил размерът на средната месечна заплата за тримесечието, предхождащо това, през което се дават компенсаторните записи (коефициента "ТСМЗ" във формулата на ЗОСОИ).

Следователно, не са налице елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: - незаконосъобразен административен акт; - издаден от длъжностно лице на административен орган; - по повод административна дейност; - отменен по съответния ред.

По отношение на твърдяната вреда:

Ищците претендират имуществени вреди, които "представляват пропуснатите ползи от които..." са били неправомерно лишени, защото незаконосъобразната заповед им е попречила своевременно да реализират присъдените им компенсаторни записи, "като по реда на чл. 8 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти" закупят "активи на стойност 253 000 лева" и в тази връзка "да придобият имуществена облага от повишаването на цената на тези активи за периода от датата, когато областният управител е следвало да се произнесе правилно в законоустановения срок.... до издаването на присъдените компенсаторни инструменти".

Ако се приеме, че пропусната полза представлява осуетяване на възможността да се увеличи наличното имущество на увредения в резултат на вредоносното деяние, то в случая преди влизане в сила на съдебното решение, с което е определена стойността на обезщетението по ЗОСОИ, не е налице "налично имущество".

Не е налице и "вредоносно деяние", тъй като съдът е коригирал административния орган и то в полза на ищците, отчитайки динамиката в развитието на средната работна заплата в страната ни. Още повече, че ако административният орган се бе произнесъл в по-ранен момент, то тогава стойността на обезщетението би била значително по-ниска от присъдените от съда 253 090 лева (вж. примера по-горе в раздел I).

А дали ищците ще закупят активи, дали ще придобият имуществена облага по по-висока или по-ниска стойност в твърдяния от тях период при отсъствието на предпоставката "налично имущество", е несериозно да се обсъжда.

Отговорността на държавата и общините по ЗОДОВ е специална, обективна, безвиновна (а не деликтна) отговорност, която възниква само ако са налице всички предпоставки на правната норма и е налице имуществена или неимуществена вреда - пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези предпоставки в конкретния случай не са налице, поради което и искът, като неоснователен и недоказан, ще следва да се отхвърли изцяло.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение