Решение № 12393 от 22.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6079/2009 г.

Решение № 12393 от 22.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6079/2009 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от "Дракар" ООД - гр. София, против решение от 4.03.2009 г., постановено по адм. д. № 1150 от 2007 г. на Софийския градски съд - административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 122 от 28.03.2005 г. на ТДД - София, потвърден с решение № 2463 от 10.09.2005 г. на РДД - София, и същото е осъдено да заплати на "ОУИ" - София, разноски по делото в размер на 200 лева. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е съобразил указанията, дадени в отменителното решение на Върховния административен съд, както и че неправилно е приложил материалния закон - ЗДДС, приемайки липсата на реална доставка, без да прецени всички доказателства по делото. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени обжалваният ДРА. Ответникът по делото - Дирекция "ОУИ" - гр. София, не е взела становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу ДРА, СГС при повторното разглеждане на делото след отмяната му от Върховния административен съд е приел, че не е оборена констатацията на ревизията, че липсват сделки по трите оспорени фактури. Посочил е, че не са представени по делото достатъчно доказателства за реалното получаване на стоката, тъй като от транспортните документи се установява, че превозът е бил осъществен до гр. Бургас, което е различно от местонахождението на строителния обект на жалбоподателя, за където се твърди да е предназначена стоката - гр. Поморие. Предвид това съдът е приел, че не са доказани реалност на доставката по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) и получаване на стоката съобразно чл. 63 ЗДДС (отм.). Така постановеното решение е неправилно. Изводите, които е направил съдът, са необосновани, тъй като не съответстват на доказателствата по делото и неправилно е приложен материалният закон. Видно от данните по делото, при извършена данъчна ревизия на "Дракар" ООД - гр. София, данъчният орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит по три броя фактури, издадени от "СТФ Комерс" ЕООД - гр. Бургас. Правното основание на постановения отказ е по чл. 6 от ЗДДС (отм.) с мотиви, че не са осъществени реални доставки по тези фактури. Видно от фактурите, същите касаят доставка на арматурно желязо за строяща се сграда в гр. Поморие, което обстоятелство не се оспорва от страните. Не е спорно и това, че доставчикът е отразил тези фактури в дневника за продажби и в СД, както и че е начислен ДДС по тях съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС като задължение към бюджета. Не се спори и по това, че по фактурите са извършени необходимите плащания по банков път, както и не е оспорено твърдението за плащане на ДДС по ДДС - сметката на доставчика. При проверката е установено също така, че транспортът на стоката - арматурно желязо, е бил за сметка на доставчика и е осъществен от ЕТ "Матей Георгиев-Австралия" и от "Еко Ком" ЕООД, които са издали съответните фактури за превоза. Извършена е била насрещна проверка на двамата доставчици и от представените протоколи е установено, че същите са издали транспортни фактури на "СТФ Комерс" ЕООД - доставчик на стоката, като тези фактури са били надлежно осчетоводени, включени са в СД и в ДП за съответния данъчен период, плащането е извършено по касов път и по тях е начислен ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). В приложените товарителници към тези фактури е посочено, че е осъществен превоз Русе-Бургас. При повторното разглеждане на делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е извършила проверка както в счетоводството на получателя - жалбоподател по делото, така и в счетоводството на предходния доставчик "Форт Нокс" ООД - гр. София. В това заключение, прието неоспорено в производството, е посочено от вещото лице, че процесните фактури за доставката на арматурно желязо са отразени в счетоводството на дружеството съгласно изискванията на ЗСч и на ЗДДС. Вещото лице установява също така предвид констатациите в ПИНП № Р-03-4694 от 29.06.2004 г. на ТД - гр. Бургас, че предходният доставчик на "СТФ Комерс" ЕООД е "Форт Нокс" ООД и че двете дружества са имали търговски отношения през цялата 2004 г. на обща стойност 603 930, 78 лв., като данъчните фактури за извършените продажби на клиент "СТФ Комерс" ЕООД са описани в ДП и в СД и заведени в счетоводството по съответните сметки. Представени са и приложени по делото и митническите декларации - 12 бр., от които е виден произходът на стоките - внос от Чехия, Швейцария и САЩ. Всички тези доказателства дават основание да се приеме, че са налице всички кумулативни изисквания на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за признаване на касатора право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени му от "СТФ Комерс" ЕООД - гр. Бургас. Неоснователно и в противоречие с доказателствата по делото е твърдението за липса на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС по процесните фактури. Съдът изобщо не е обсъдил горните констатации и заключението на вещото лице, а изцяло е възприел извода на данъчния орган, който е направен в ДРА и в решението на директора на РДД. За да направят извод за липса на реални доставки, данъчните органи и съдът са се позовали единствено на констатацията, отразена в издадените товарителници към фактурите за превоз, че стоката е превозена от гр. Русе до гр. Бургас, а не до гр. Поморие, където се е намирал обектът на жалбоподателя, за който е била закупена стоката. Само поради този факт съдът е направил извода за липса на достатъчни доказателства, оборващи констатациите в ДРА за липса на доставка по издадените фактури. Настоящата инстанция счита за необоснован извода за липса на реални доставки, тъй като има достатъчно други доказателства, които сочат на реалност на извършената доставка. Напълно логични са обясненията на получателя, че действително в товарителниците за извършения превоз е посочен маршрут Русе - Бургас поради това, че в Бургас се е намирал неговият офис, но след това е разпоредено стоката да бъде разтоварена в гр. Поморие. Това, че няма отразяване в пътния лист на продължения маршрут, би означавало нередовност на издадения пътен документ и би било основание за налагане на административно наказание, но от това не следва, че не е осъществен превоз и че е налице основание да се приеме доставката за нереална, след като има достатъчно други доказателства, последователният анализ на които дава основание да се приеме обратното. По изложените съображения обжалваното решение се явява неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен обжалваният ДРА. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 450 лв. (ДТ и възнаграждение за вещо лице; в представеното адвокатско пълномощно пред първата инстанция липсват доказателства за внесен адвокатски хонорар). Воден от горното и на основание чл. 221 и чл. 222 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,