Решение № 6479 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3505/2016 г.

Решение № 6479 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3505/2016 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ П. при ЦУ на НАП и от С. А. Ю., чрез адв. В. Е. Б.. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. П. обжалва Решение № 23 от 7.01.2016 г., постановено по адм. дело № 300/2015 г. по описа на Административен съд - П. /АСП/ в частта, с която частично е отменен ревизионен акт № 09140171713.08.2014 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 1210/12.12.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта относно определени вноски за ДОО за 2007 г. в размер на 2982,00 лв. и лихви в рзмер на 3600,43 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2007 г. в размер на 840,00 лв. и лихви в размер на 1014,04 лв.; вноски за ЗО за 2007 г. в размер на 928,80 лв. и лихви в размер на 662,66 лв.; вноски за ДОО за 2009 г. в размер на 3120,00 лв. и лихви в размер на 2283,41 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2009 г. в размер на 1200,00 лв. и лихви в размер на 955,26 лв.; вноски за ЗО за 2009 г. в размер на 1795,20 лв. и лихви в размер на 802,15 лв., с което дирекция "ОДОП" В. е осъдена да заплати на жалбоподателя сума в размер на 1587,87 лв. представляваща разноски по делото. Касаторът твърди наличие на касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради неправилно тълкуване и нарушение на материалния закон, в посочената по-горе част. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на С. А. в обжалваната част. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по тази жалба - С. А. Ю., чрез процесуалния си представител адв. Барбов, в становище от 5.02.2016 г. и молба от 20.04.2017 г., оспорва основателността й. К. С. А. Юмер обжалва решението в частта, в която е изменен ревизионен акт № 091401717/13.08.2014 г. издаден от органите на ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 1210/12.12.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта относно определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. като размерът на данъка се намалява от 5536,08 лв. на 4288,49 лв. ведно с прилежащата лихва и в частта относно определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. като размерът на данъка се намалява от 2469,94 лв на 2391,74 лв ведно с прилежащите лихви. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, се претендира отмяна на съдебното решение, с което да се отмени РА изцяло. Алтернативно моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Отправя се искане за присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба - Директор на дирекция "ОДОП" П., чрез процесуалния си представител юрск. Григорова, в писмено становище, оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението, на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт /РА/ № 091401717/13.08.2014 г. издаден от С. А. Г. на длъжност началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП - П. - възложил ревизията и К. П. Я. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП П. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1210/12.12.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, с който са определени данъчни задължения както следва: данък по чл. 48 ЗДДФЛ за2007 г. общо в размер на 5536,08 лв. и лихви в размер на 3897,94 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 2469,94 лв. и лихви в размер на 1087,28 лв.; вноски за ДОО за 2007 г. в размер на 2982,00 лв. и лихви в размер на 3600,43 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2007 г. в размер на 840,00 лв. и лихви в размер на 1014,04 лв.; вноски за ЗО за 2007 г. в размер на 928,80 лв. и лихви в размер на 662,66 лв.; вноски за ДОО за 2009 г. в размер на 3120,00 лв. и лихви в размер на 2283,41 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2009 г. в размер на 1200,00 лв. и лихви в размер на 955,26 лв.; вноски за ЗО за 2009 г. в размер на 1795,20 лв. и лихви в размер на 802,15 лв. Пред настоящата инстанция, директорът на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ ан НАП обжалва решението в отменителната част, с която на РЛ са определени вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2007 г. и 2009 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени РА по отношение на определените задължения за ЗОВ за 2007 г. и 2009 г., съдът е приел, че същите са определени незаконосъобразно, тъй като нормата на чл. 124а ДОПК, влязла в сила на 15.02.2011 г. е материалноправна и доколкото не и е придадено обратно действие с изрична предходна разпоредба, същата не може да бъде правно основание за определяне на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 за осигурителни периоди преди влизането й в сила. За да измени РА в останалата му част, първоинстанционният съд е приел за недоказано твърдението на жалбоподателя, че направените покупки и продажби на недвижими и движими вещи, за данъчните периоди 2007 г. и 2009 г., не са в режим на СИО и същите са правилно начислени от органа от приходите. По жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П.: Жалбата е неоснователна. Изводите на приходните органи, с които са установили задължения за ЗОВ за 2007 г. и 2009 г. противоречат на приетото ТР № 1 от 18.05.2016 г. по ТД № 3/2015 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС. С. цитираното решение разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. С нормите на чл. 122, ал. 1 и 2 ДОПК се установяват обстоятелствата за определяне на основата за облагане с данъци различни от тези в материалните данъчни закони и основанията за преминаване към този ред. Данъчната основа, наред с данъчната ставка, са фактическите предпоставки за определяне на данъка. Размерът на данъка е функция на отнасянето на данъчната ставка към данъчната основа. Затова и с дадената в чл. 122, ал. 1 и 2 ДОПК правна уредба се засяга съдържанието на данъчното задължение. Това задължение е в привръзка с обектите на облагане печалба и доход в хипотезите на чл. 123, ал. 1 ДОПК. Доходът е елемент от фактическия състав, пораждащ задълженията за осигурителни вноски. За установяването на задължителни осигурителни вноски е препращането на чл. 124а ДОПК. Материалноправният характер на определящите за препращането правни норми обуславя същата характеристика на препращащата норма. Тя действа ex nunc, поради което е неприложима за установяването на задължителни осигурителни вноски за периоди преди влизането й в сила. Като е достигнал до тези изводи съдът а постановил обосновано и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила в тази си част. По жалбата на С. А. Ю.: Жалбата е неоснователна. Касаторът излага мотиви, че приходната администрация незаконосъобразно е включила като разход сумите за закупения апартамент с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 135, том XV, дело № 2814/10.10.2007 г. и закупения с фактура № 170/22.10.2009 г. лек автомобил, тъй като през процесния период РЛ е било безработно и сумите физически са платени от съпруга й. Тези твърдения са неправилни, тъй като според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК (отм.) вещите и правата върху вещите, както и паричните влогове, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Още повече с НА № 184/13.09.2007 г. РЛ и съпруга й продават недвижим имот, който изрично е посочено, че е придобит по време на брака, следователно е СИО. Относно придобитото МПС през 2009 г. настоящият състав счита, че същото е СИО по смисъла на чл. 21 СК, тъй като по делото не са представени доказателства, че съпрузите са избрали режим на имуществените си отношения съгласно чл. 18, ал. 2 СК в сила от 2009 г. Твърдението на касатора, че след като сумата е физически платена от съпруга й движимата вещ не следва да е СИО са неправилни, тъй като не бяха представени данни, че закупуването на лекия автомобил е направено единствено със средства от доходите на съпруга. От което може да се направи извод, че РЛ е лице с доходи с неустановен произход. Не е налице касационното оплакване, касаещо неправилно определяне на основата за облагане за 2007 г. и 2009 г. поради неприспадане на дължимите ЗОВ преди извършване на облагането. Видно от първата част на съдебното решение тези начислени от приходните органи ЗОВ не се дължат и РА е отменен в тази му част. Ето защо не е налице основание за приспадането им преди облагането с данък по ЗДДФЛ. Не е основателно оплакването за несъобразяване норми на Валутния закон и нормативните актове по прилагането му и съответно за необоснованост на началното салдо при формиране на паричния поток на касатора като РЛ. Констатацията в РА за нулево салдо е с презумптивна вярност и като такава обосновано е възприета от съда. Същата не е оборена при условията на пълно насрещно доказване. Хипотетичната възможност за внасяне на валута в РБ от РЛ при влизането й в РБ, не е равнозначно на реално извършено внасяне на валута, подлежащо на установяване с допустимите доказателствени средства. Не са доказани и твърденията на касатора за допуснати технически грешки в РА, нито се установява основателност на оплакванията на касатора за допуснати процесуални нарушения от съда. С представените писмени доказателства към касационната жалба не се променят установените от първоинстанционния съд факти и обстоятелства по делото досежно фактическите установявания, така както са направени в първата инстанция. Недопустими са нови фактически установявания в касационното производство предвид забраната по чл. 220 АПК, предвиждаща преценка на съдебния акт за съответствие с материалния закон, но само въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Не се ценят като доказателства представените декларации и поради нарушаване забраната по чл. 219, ал. 1 АПК, тъй като тези декларации, събрани в друго производство, по своята същност съдържат свидетелски показания, които представляват гласни доказателства, неотговарящи на изискването на чл. 219, ал. 1 АПК, която норма допуска събиране на само на писмени доказателства и само във връзка с наведените касационни основания. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационните жалби, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед приетата неоснователност на жалбите и на двамата касационни жалбоподателя не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение