Решение № 14140 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3717/2010 г.

Решение № 14140 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3717/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стамат Димитров Стаматов от гр. Варна, подадена чрез упълномощен адв. Невена Стефанова, против решение № 2011 от 26.11.2009 г., постановено от Административен съд - Варна, трето отделение, тридесети състав, по адм. д. № 855/2009 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя оспорената оценка не следва да се определя съгласно разпоредбите на ППЗДС (отм.), а съобразно новоприетия ППЗДС. Касаторът твърди, че съдът е следвало да се съобрази със значителното увеличение на данъчната оценка на спорните 120 кв. м в хода на съдебното производство. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и претендира заплащане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът - кметът на район "Аспарухово" - община Варна оспорва касационната жалба с писмено възражение, с което пледира за оставяне в сила на съдебното решение. Заинтересованите страни - Иван Цонев Иванов, Филип Атанасов Янев, Василка Филипова Ванчева, Катя Кръстева Методиева и Евгений Стойнов Николов Перинов - не изразяват становища по частната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото решението е законосъобразно и правилно, в съответствие с чл. 141, ал. 1 от АПК. Към момента на издаване на оспорената заповед е действала разпоредбата на § 31, ал. 2, т. 1 от ПМС 234/99 г. Оценката, изготвена по реда на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е извършена по правилата на гл. VII от ППЗДС. Данъчната оценка за 2009 г. обхваща измененията, настъпили след датата на издаване на заповедта, поради което оплакванията в жалбата са неоснователни. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 2011 от 26.11.2009 г. е отхвърлена жалбата на Стамат Димитров Стаматов от гр. Варна срещу заповед № Г-ПР-57/12.02.2009 г. на кмета на район "Аспарухово" при община Варна, с която на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрена оценката на част от имот № 3067 по плана на новообразуваните имоти за м. "Зеленика" - селищно образувание, землище кв. Галата, гр. Варна с площ 120 кв. м в размер на 1874, 18 лв. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна е приел, че процесната заповед е издадена от компетентния за това орган в предписаната от закона форма, посочен е издателят и адресатите могат недвусмислено да бъдат индивидуализирани. В мотивите на съдебното решение е установено, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да влияят на истинността на фактите, на които се основава оспорената заповед. Подробно са разгледани всички възражения на жалбоподателя и е преценено, че материалният закон е тълкуван и приложен правилно и няма основание да се приеме, че административният акт противоречи на целта на закона. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след подробно обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото съдът се е позовал на приета и неоспорена съдебна експертиза за пазарната цена на имота, предмет на оценяване, както и относно оценката, определена по реда на глава седма, раздел I от ППЗДС, приет с ПМС № 235 от 1996 г. (отм.), възлизаща на 1296 лв. Правилни са мотивите на атакуваното решение, че по силата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Няма спор между страните, че процесната заповед е издадена на дата 12.02.2009 г. /допусната е очевидна фактическа грешка на стр. 5 от решението, като е вписана дата 29.05.2009 г./, от което е изведен верен и обоснован извод, че към датата на издаване на заповедта следва да се вземе предвид материалната уредба, действаща към този момент. Следователно в случая точно е приложен § 31, ал. 2, т. 1 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, в редакцията му преди изменението в ДВ, бр. 62 от 4.08.2009 г., регламентиращ ред за определяне на оценката - по глава седма, раздел I от ППЗДС (отм.). Съдът е установил, че със заповедта е одобрена оценка, която е по-висока от изчислената от вещото лице по горепосочения ред, като правилно е преценил, че е недопустимо да се влошава положението на жалбоподателя, който има интерес от определянето на по-висока оценка, с оглед на което процесната заповед е потвърдена. Относно твърдението на касатора, че е следвало да се съобрази новата данъчна оценка, валидна към датата на произнасяне на съда, настоящият съдебен състав счита, че не е допуснато нарушение, защото дължимата цена е изчислена законосъобразно спрямо актуалната данъчна оценка към м. февруари 2009 г. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,