Решение № 173 от 8.12.2020 г. на ВКС по н. д. № 870/2020 г.
ВКСII наказателно отделение08.12.2020 г.докладчик т Татяна Кънчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 2386/05.06.2020 г. на Благоевградския окръжен съд, постановена по внохд № 480/2019 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 173 от 8.12.2020 г. на ВКС по н. д. № 870/2020 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. А. К. срещу въззивна присъда № 2386/05.06.2020 г. по внохд № 480/2019 г. на Благоевградския окръжен съд. Развити са съображения за допуснато нарушение на материалния закон и се маркира явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е искане за преквалификация на деянието като "маловажен случай" и налагане на минимална глоба по реда на чл. 78 а от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваната присъда, установи следното: С присъда № 667/13.11.2019 г. по нохд № 828/2019 г. Районният съд в гр. Петрич признал подсъдимия С. К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 354 а ал. 5 от НК и го оправдал по първоначалното обвинение по чл. 354, ал. 3 от НК. На осн. чл. 78 а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. По протест на прокурора Благоевградският окръжен съд отменил присъдата и признал подсъдимия за виновен по чл. 354 а ал. 3 от НК, като на основание чл. 58 а ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от шест месеца. На осн. чл. 66 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години. Жалбата е неоснователна. Изложените в нея съображения са свързани с приложението на материалния закон. Подсъдимият и неговата защита считат, че са налице законовите критерии за квалифициране на извършеното като маловажен случай. Върховният касационен съд не споделя възражението за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК едно деяние представлява маловажен случай когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съдебната практика трайно приема, че преценката по този въпрос се прави на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и другите обстоятелства, които имат значение за степента на обществената опасност на извършеното. В случая, деянието се свежда до държане на 80 гр. марихуана на стойност 320 лева, с 14 процентно съдържание на активния компонент. Благоевградският окръжен съд правилно е приел, че количеството и стойността на наркотичното вещество сами по себе си не са незначителни и не обуславят извод за маловажност на случая. Касационният състав намира за ирелевантно изтъкнатото от защитата обстоятелство, че наркотикът е бил предназначен за лична употреба, целяща намаляване на болките от стара травма. Обстоятелството, че марихуаната не е предназначена за разпространение е елемент от обективната страна на повдигнато на касатора обвинение и не следва да се оценява като снижаващо обществената опасност на извършеното. Съдът е обсъдил данните за личността на К., семейното му положение и факта, че е родител на малолетно дете. Неправилно е оценил в негова тежест данните за минало осъждане, по които е настъпила реабилитация, защото подобен извод е в противоречие с нормата на чл. 85 от НК. Независимо от това, Върховният касационен съд приема за правилно заключението на контролираната инстанция, че деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпленията от този вид, поради което липсва основание за преквалификацията му по чл. 354 а ал. 5 от НК. Не се констатира явна несправедливост на наказанието. То е индивидуализирано на основание чл. 58 а ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, като е определен размер към мининума на предвиденото в закона, не е наложено кумулативното наказание глоба и е приложен института на условното осъждане. Доводи по това касационно основание не са отразени и в жалбата. Като взе предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение