Решение № 3323 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9404/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административно `процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение 11014/08.07.2024 г., постановено по адм.д. 3852/2024 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което по жалба на "Казино Ескейп гр. Исперих" ООД е отменено Решение 000030-3453/25.03.2024 г. на ИД на НАП за отказ заплащането на лихва в размер на 513,93 лв. по възстановена недължимо платена такса в размер на 25000 лв. за период 11.10.2022 г. -23.12.2022 г., и преписката е върната на ИД на НАП за ново произнасяне 7 дневен срок по подадено искане вх. 26-К-418/26.02.2024 г. по отношение на дължимата законна лихва. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът "Казино Ескейп гр. Исперих" ООД, чрез процесуален представител-адв.Груйчев оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение.Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения акт е постановен от компетентен орган, в съответната писмена форма при липса на допуснати процесуални нарушения, но в противоречие с материалноправните разпоредби. АССГ е приел за безспорно установено, че с искане от 07.11.2022 г. "Казино Ескейп гр. Исперих" ООД е искал възстановяване на недължимо платена такса от 25000 лв., по повод на което с решение от 05.12.2022 г. на ИД на НАП търсената сума е възстановена. С искане от 26.02.2024г. депозирано до ИД на НАП дружеството е поискало заплащане на сумата от 513,93 лева лихва за забава върху недължимо внесената и в последствие възстановена с решение на ИД на НАП- държавна такса, в размер на 25 000 лева. Съдът е счел, че ИД на НАП дължи произнасяне по отправеното искане за плащане на обезщетението за лихви, като редът по ДОПК, на основание чл. 46,ал.2 ЗНА е неприложим. Административния орган обаче следва да се произнесе по дължимостта на лихвата, съгласно общото правило на чл. 84 ЗЗД. Решението е неправилно. Спорният по делото въпрос е относно приложението на материалния закон в хипотезата на поискана и възстановена с влязъл в сила акт на ИД на НАП недължимо платена от "Казино Ескейп гр. Исперих" ООД държавна такса в размер на 25000 лв. по чл. 30, ал. 3 от ЗХ и последващо искане до Национална агенция за приходите с претенция за изплащане на дружеството сумата от 513, 93 лв., представляващи лихва за забава върху недължимо внесената и възстановена от НАП държавна такса. Правилен е възприетият от първостепенния съд извод, че в процесната хипотеза ДОПК е неприложим. Претенциите на ответната по касация страна за заплащане на лихви за забава върху недължимо внесената и възстановена от НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ следва обаче да бъдат заявени по реда на съответното исково производство. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че съдебното решение предмет на касационна проверка е постановено при наличие на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК- нарушение на материалния закон и необоснованост. Решението на АССГ трябва да бъде отменено и вместо него се постанови такова по същество на спора, с което жалбата на "Казино Ескейп гр. Исперих" ООД против Решение 000030-3453/25.03.2024 г. на ИД на НАП, се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касатора следва да се присъдят сторените разноски за две съдебни инстанции общо в размер на 270 лв., от които определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за съдебните производства, при данни за осъществено представителство от юрисконсулт, и 70 лв. заплатена ДТ. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение