Решение № 10314 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3086/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Ти Си Китчън ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Цар Асен I 81, подадена чрез пълномощника му адв. Петров, против Решение 367/23.01.2023 г. на Административен съд - София - град (АССГ) по адм. д. 1333/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22221020006104-091-001/11.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърдена с Решение 1968/23.12.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 552.34 лв. С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение изцяло, вкл. в частта му за разноските. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Мустафа. Заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер, посочен в списъка на разноските 3 640.18 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, частично основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е РА Р-22221020006104-091-001/11.10.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърдена с Решение 1968/23.12.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП - София, с който са установени на ревизираното дружество Ти Си Китчън ЕООД задължения в общ размер 37 377.35 лв. (ДДС 30 229.38 лв. и лихва 7 089.46 лв. и лихви за авансови вноски за корпоративен данък 58.51 лв.), извършено е увеличение на счетоводния финансовия резултат (СФР) за 2018 г. и 2019 г. с непризнати разходи на основание чл. 26, т. 2 и чл. 16, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 4 ЗКПО, в резултат на което е установена по-малка от декларираната данъчна загуба. Задълженията за ДДС са установени в резултат на: 1. Установен деклариран и невнесен ДДС в размер на 3 663.69 лв. по справки декларации за м. февруари и м. март 2020 г. Обстоятелството, че декларираният ДДС не е внесен не се оспорва от жалбоподателя и от негова страна не се представят доказателства, установяващи че този данък не е деклариран и не е дължим или че е внесен; 2. Отказано право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗДДС с мотиви за липса на доставки по фактури от 19 доставчика. За 2018 г. СФР е преобразуван с непризнатите разходи в общ размер 36 573.72 лв. по фактури, издадени от Елмашекспорт Инженеринг ООД, Консултинг и Медиа БГ ЕООД, Лина Груп БГ ЕООД, Мега Сървисис енд Съпорт ЕООД и Уотър Дистрибюшън ЕООД. За 2019 г. СФР е преобразуван с непризнатите разходи в общ размер 87 910 лв. по фактури, издадени от Трейд Транс 2021 ЕООД, Аква Про Логистик ЕООД, Арт Груп СФ ЕООД, Бол Груп ЕООД, Бони Груп 20, Булмак ЕИ Строй ЕООД, Гео Планет ЕООД, Емеролд ЕООД, Инвора ЕООД, Транс Бат Комерс ЕООД, ТСМ Груп 2019 ЕООД, Фудс М ЕООД. Изложени са мотиви за това, че разходите не се признават за данъчни цели, тъй като не е доказано извършването на доставките по процесните фактури. АССГ е приел, че оспорването на РА е допустимо и неоснователно. Обосновал е изводи за валидност и материална законосъобразност на акта. Изложил е мотиви за това, че не е налице право на приспадане на ДДС по процесните фактури поради това, че жалбоподателят не е доказал наличието на доставки, а част от фактурите са непълни. Според изложените мотиви разходите законосъобразно не са признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 и чл. 16, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 4 ЗКПО, тъй като от една страна фактурите за неосъществени доставки не отразяват вярно стопанските операции, т.е. тези разходи не са документално обосновани, а в част от тях липсва изискуемата според Закона за счетоводството информация, от друга страна, сделките попадат в хипотезата на чл. 16 ЗКПО изпълнението им води до отклонение от данъчно облагане, вкл. чрез начисляването на възнаграждение за услуги, които не са реално осъществени. Съдът е изложил мотиви и за законосъобразността на РА в частта му на начислените лихви ва основание чл. 175, ал. 2, т. 2 ДОПК във връзка с авансовите вноски за 2018 г., внесени със забава. В касационната жалба не се съдържат конкретни основания за неправилност на решението в частта му за лихвите по чл. чл. 175, ал. 2, т. 2 ДОПК. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е извършил проверка за това дали оспореният РА е подписан с квалифицирани електронни подписи (КЕП) от неговите издатели. Такава проверка видно от мотивите на оспореното съдебно решение е извършена по отношение не само на РА, но и на Ревизионния доклад (РД) и Заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР), както и на заповедта за нейното изменение. Жалбоподателят не е бил представляван в първото по делото съдебно заседание, в което са приети доказателствата на хартиен носител, съдържащи се в административната преписка, и удостоверенията за КЕП на хартиен носител и на СD, и не е оспорил автентичността на изброените документи по реда на чл. 184, ал. 2 ГПК, нито е поискал допълнителна проверка на електронните подписи за това спазени ли са всички изисквания на чл. 26 и Приложение I към Регламент 910/2014. Неправилно твърди касаторът в касационната си жалба, че съдът не е изложил детайлни мотиви в своето решение, тъй като не е разграничил доставките на стоки от доставките на услуги и са налице идентични констатации за всички доставчици. В оспореното първоинстанционно решение са изложени изключително подробни мотиви във връзка с доставките от всеки един от 19-те доставчика. Установен е предметът на всяка една от процесните фактури. Обсъдени са всички представени от жалбоподателя писмени доказателства във връзка с тях договори и приемо-предавателни протоколи, както и констатациите на приходните органи за всеки един от доставчиците. Въз основа на фактите, които съдът приема, че се установяват от така представените писмени доказателства, и с оглед експертното заключение, прието по делото без оспорване, той мотивира изводите си за това, че ревизираното дружество не е доказало наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. Приходните органи оспорват наличието на основната материалноправна предпоставка за приспадането на ДДС - наличието на доставка на стока или услуга в изпълнение на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, точно транспониращ чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112 (т. 31 от решението на СЕС по дело C-285/11, Боник и др.). Според правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане (виж т. 44 от Определение на СЕС по дело С-123/14, Италес, т. 37 от Решение на СЕС по дело С-87/12, Евита К, по дело С-516/14, Barlis 06). Ако жалбоподателят е доказал наличието на двете материалноправни предпоставки за признаване правото му на приспадане, а именно осъществяването на доставките на стоки или услуги и използването им от него за собствените му облагаеми доставки, тогава това негово правото следва да се признае (т. 33 от решението на СЕС по дело C-285/11, Боник). В изпълнение изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗДДС получателят по доставката следва да притежава фактура или други документи към нея, в която стоките или услугите са индивидуализирани в достатъчна степен, за да е възможна проверката относно наличието на доставка и използването на стоките и услугите за осъществяваните от получателя облагаеми доставки (в този смисъл Решения на СЕС от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012., Petroma Transports SA, т. 36 и от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06, т. т. 26). В изпълнение на задължението си по чл. 123, ал. 1 ЗДДС той следва да води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване задълженията му по този закон (в този смисъл и т. 64 от решението на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahagеben kft, Pеter Dаvid). Решението на СЕС от 21 юни 2012 по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahagеben kft, Pеter Dаvid, на което касаторът се позовава и според което не може да се откаже правото на приспадане на ДДС, ако данъчнозадълженото лице не притежава други документи, освен фактурата, се отнася за случаи, при които получателят е доказал материалноправните предпоставки за признаването на това право, т.е. осъществяването на доставките не е спорно. В случая обаче именно извършването на услугите и получаването на стоките е спорно, поради което това решение на СЕС не намира приложение. Тъй като нито Директивата ДДС, нито националният закон съдържат регламентация на доказателствата, чрез които данъчно задълженото лице следва да докаже наличието на условията, необходими за надлежното упражняване на правото на приспадане, СЕС приема, че преценката относно това дали е налице това право е на съда с оглед фактите и обстоятелствата по делото (т. 32 от решението по делото Боник). Практиката на Върховния административен съд по сходни казуси сочи, че само фактурата или фактурата и договорът не са достатъчни, за да докажат наличието на доставка на стока или услуга. Необходимо е наличието на документ, удостоверяващ предаване и получаване на стоката или на резултата от услугата, за да се установи какво точно е получено от данъчно задълженото лице и дали полученото е използвано от него за облагаемите му додставки. Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Според чл. 10, ал. 1 ЗКПО разходът следва да е документално обоснован с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция, а според ал. 2 счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.