Решение № 5804 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 490/2021 г.

Решение № 5804 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 490/2021 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "МР Капитал" ЕООД срещу Решение № 5508 от 15.10.2020 г. по адм. д. № 4271/2020 г. на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу решение от 12.03.2020 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е отказано вписването в Държавния регистър на марките на прехвърляне на изключителното право върху марка, рег. № 91203, "Max Chefs CATERING", комбинирана, за всички услуги, за които е регистрирана, от В. Д. на "МР Капитал" ЕООД. Касационният жалбоподател "МР Капитал" ЕООД навежда доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че нередовностите по подаденото от публичния изпълнител искане за вписване на запора на марката са били отстранени извън законоустановения срок, посочен в съобщението от Патентното ведомство. Платежното нареждане е от 21.02.2020 г., а молбата, ведно с платежното нареждане, е входирана в Патентно ведомство на 28.02.2020 г., към която дата е настъпила процесуална преклузия, възпрепятстваща по-нататъшния ход на производството, което административният орган следвало да констатира и да прекрати. Тези доводи на касатора не са обсъдени от първоинстанционния съд, в нарушение на съдопроизводствените правила. Счита за неправилни мотивите на първоинстанционния съд, че вписването на обезпечителна мярка предхожда искането за вписване на прехвърлителната сделка. Към датата на подаване на заявлението за вписване на прехвърляне на марката в полза на "МР Капитал" ЕООД – 27.02.2020 г., въз основа на сключения договор от 17.01.2020 г., не е била вписана предходна обезпечителна мярка, възпрепятстваща вписването в Държавния регистър на марките. Макар искането на публичния изпълнител да предхожда последващото входиране на искането за прехвърляне на правото върху марката, то неговата нередовност и липсата на вписване към 27.02.2020 г. обуславя уважаването на вписването на процесното прехвърляне, като правата на "МР Капитал" са противопоставими на тези на публичния изпълнител. Транслативният ефект на договора за продажба е настъпил, доколкото към датата на неговото сключване – 17.01.2020 г., прехвърлителят В. Д. не е получил съобщението за наложения запор. Последният е наложен в последващ момент, а именно 23.01.2020 г. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд приема, че административният акт съдържа правни и фактически основания. За необосновани намира изводите на съда, че преценката на председателя на Патентно ведомство съответства на приложимите материалноправни норми. В обжалвания административен акт липсва информация във връзка с последователността на вписванията. Иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно постановяване на ново, с което да се отмени обжалвания административен акт. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. М. Ел-Т. – Софийска адвокатска колегия. Ответната страна – председателят на Патентно ведомство, намира касационната жалба за неоснователна. Прави възражение по всеки от доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна на съдебното решение. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт С. Б.. Ответната страна – В. Д., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Марка с рег. № 91203 "Max Chefs CATERING", комбинирана, е заявена на 10.05.2014 г. и е регистрирана на 18.05.2015 г. за услуги от класове 35, 41 и 43 на МКСУ, със срок на закрила до 10.05.2024 г. Притежател на марката е В. Д.. На 22.01.2020 г., с постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, изх. № 7239, на публичен изпълнител при ТД на НАП С., на основание чл. 121, ал. 1 във вр. с чл. 200 във вр. с чл. 238, ал. 4, т. 4 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 22 а от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е наложена обезпечителна мярка запор върху три марки, собственост на В. Д., сред които и процесната, като е забранено разпореждането с тях. На 23.01.2020 г. за издаденото постановлението е съобщено на Патентното ведомство /запорно съобщение, вх. № 70136174/23.01.2020 г. /. На 27.02.2020 г. "МР Капитал" ЕООД, чрез управителя В. Д., е подал искане, вх. № 70139272, до Патентното ведомство за вписване на прехвърляне на изключителното право върху марка с рег. № 91203 "Max Chefs CATERING", комбинирана, за всички услуги, за които е регистрирана, от В. Д. на "МР Капитал" ЕООД. Към искането е приложен договор за прехвърляне на права върху марки от 17.01.2020 г., по силата на който прехвърлителят В. Д. е прехвърлил на приобретателя "МР Капитал" ЕООД правата върху три притежавани от него национални марки, сред които и процесната с рег. № 91203 "Max Chefs CATERING". На 28.02.2020 г., с решение на председателя на ПВ, е вписана в Държавния регистър на марките, първа обезпечителна мярка - забрана на В. Д. да се разпорежда с правото върху марка с рег. № 91203 "Max Chefs CATERING", комбинирана. Вписването е извършено на същата дата, съгласно уведомление до публичен изпълнител при ТД на НАП С.. На 12.03.2020 г., с оспореното решение, е отказано да се впише в Държавния регистър на марките прехвърляне на изключителното право върху марка с рег. № 91203 "Max Chefs CATERING", комбинирана, на "МР Капитал" ЕООД. Прието е, че прехвърлянето на изключителното право върху горепосочената марка представлява разпореждане с правото върху нея по смисъла на закона. Наложената обезпечителна мярка - забрана на В. Д. да се разпорежда с правото върху марка, се явява пречка да бъде уважено искане с вх. № 70139272 от 27.02.2020 г. за вписване на прехвърляне на изключителното право върху марка. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. След анализ на разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и ал. 5 и чл. 25, ал. 1, ал. 4 и ал. 6 ЗМГО, първоинстанционният съд приема, че след като към момента на получаване на запорното съобщение от публичния изпълнител (23.01.2020 г.), договорът не е бил вписан, той не е породил действие за трети лица и не е бил противопоставим на друг, освен на страните по него. Считано от 28.02.2020 г., когато е вписан в Държавния регистър на марките, запорът е станал противопоставим на правата, придобити от "МР Капитал" ЕООД по договора за прехвърляне на правото върху процесната марка, без значение коя е датата на негово сключване. Предвид това законосъобразно, според решаващия съд, административният орган е отказал да впише прехвърлянето на марката. Решението е правилно. В съответствие с чл. 5, ал. 1 ЗМГО, Държавният регистър на марките се води и поддържа от Патентното ведомство. Производството по вписване в Държавния регистър на марките е охранително-регистърно производство, което започва по искане на заинтересованите лица, първоначална проверка на искането, проверка по същество и решение за извършване на вписването, респ. – отказ, ако са налице предпоставките за това. В съответствие с чл. 84, ал. 3 ЗМГО, отказите за вписване в държавните регистри могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМГО, правото върху марка може да се прехвърля независимо от прехвърлянето на търговското предприятие за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, като ал. 3 от същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето се вписва в Държавния регистър на марките по искане на една от страните, към което се прилагат доказателства за прехвърлянето и за платена държавна такса. От представените по делото доказателства се установява, че с решение от 28.02.2020 г. на председателя на Патентното ведомство, на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗМГО във вр. с чл. 206 ДОПК и чл. 451 и чл. 518 а от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), е вписана в Държавния регистър на марките първа обезпечителна мярка – забрана на В. Д. да се разпорежда с правото върху марка с рег. № 91203 "Max Chefs CATERING". Противно на изложеното от касатора, обезпечителната мярка – запор, изразяващ се в забрана за разпореждане с правото върху марката от притежателя, наложена с Постановление, изх. № 7239 от 22.02.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП, в съответствие с чл. 26, ал. 3 ЗМГО, има действие по отношение на притежателя на марката от датата на получаване на съобщението за налагането му, а не от датата на вписване в Държавния регистър на марките. Решение от 28.02.2020 г. на председателя на Патентно ведомство за вписване в Държавния регистър на марките на първа обезпечителна мярка - забрана на В. Д. да се разпорежда с правото върху марка с рег. № 91203 "Max Chefs CATERING", комбинирана, не е предмет на настоящото производство. Ето защо доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила свързани с издаването на посоченото решение са неотносими към предмета на настоящия спор. Искането за прехвърляне на правото върху процесната марка е подадено на 27.02.2020 г. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗМГО към тази дата за притежателя на марката вече е съществувала забрана да се разпорежда с правата върху нея, като на 28.02.2020 г. тази забрана е вписана в Държавния регистър на марките и е породила действие и по отношение на третите лица. Както правилно приема първоинстанционният съд, към датата на получаване на запорното съобщение от публичния изпълнител, договорът от 17.01.2020 г. между В. Д. и "МР Капитал" ЕООД (чийто управител е В. Д.) не е бил вписан, не е породил действие за трети лица и не е бил противопоставим на друг, освен на страните по него. Следователно, към датата на издаване на оспорвания в настоящото производство административен акт е била наложена и вписана в Държавния регистър на марките обезпечителна мярка, т. е. налице са пречки за вписване на исканото от заявителя прехвърляне на изключителното право върху марката. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспореният административен акт е мотивиран, като са изложени съображения относно липсата на законови предпоставки за извършване на вписването на прехвърляне на изключителното право върху марката. В ЗМГО са уредени изрично предпоставките за вписване в регистъра, като по аргумент на противното от чл. 23, ал. 3 ЗМГО, когато искането не отговаря на тези предпоставки, е налице основание за отказ. Ето защо доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, направил е въз основа на фактите по делото правилни и обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Патентно ведомство – юридическото лице в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд