Решение № 13872 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13521/2008 г.

Решение № 13872 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13521/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Министъра на икономиката и енергетиката, чрез юрк. Елианна Тонева срещу решение от 30 юни 2008 г. на СГС, адм. отделение, III-г състав, постановено по административно дело № 1084/2005 г. Желае се отмяна на решението като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и връщане на делото за ново разглеждане, респективно решаване на спора по същество и отхвърляне на жалбата срещу Заповед № РД-24-68/02.06.2004 година, като неоснователна. Ответниците Йосиф Чальо Чальовски, Богдана Чальова Драгиева, Димитринка Велева Георгиева и Димитър Николов Димитров, оспорват жалбата като неоснователна. Ответниците Гергана Бориславова Миланова и "Спартак", АД - Бургас, не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, намирайки, че оспореното решение се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и съществени нарушения на материалния закон, подробно изложени. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалбата на Йосиф Чальо Чальовски, Екатерина Манолова Габровска, Богдана Чальова Драгиева, Димитринка Велева Георгиева и Денка Кънчева Чальовска, против изричен отказ постановен със Заповед № РД-24-68/02.06.2004 г. да им признае право на обезщетение за терен, бивша собственост на дружеството, с площ от 6 700 кв. м., включен в активите на "Спартак" АД Бургас. Като начини на обезщетяване в заявлението от 20.11.1998 г. заявителите са посочили "обезщетение под формата на акции от капитала на "Спартак" АД, съответно на онази част от възстановената ни земя, включена в дълготрайните активи на дружеството", както и размерът на дължимото обезщетение под формата на акции следва да бъде увеличено с паричната им претенция - обезщетение за ползване, за времето от 25.02.1992 до датата на предявяване на искането. Мотивите на отказа са, че собствеността върху терена е възстановена по силата на ЗВСНОИ; същият е отписан от актовите книги на държавните имоти; обезщетението за ползване е предмет на исково производство, а не на администриране. С атакуваното решение, съдът отменил отказа и признал правото на жалбоподателите да бъдат обезщетени за одържавен имот, с площ от 22 090 кв. м., находящ се в северна промишлена зона на град Бургас и включен в активите на "Спартак" АД - Бургас, с акции от държавно участие в капитала на дружеството в случай на недостиг - с компенсаторни записи. Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради това е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане. Искането, въз основа на което е постановен оспореният пред съда отказ, е за обезщетяване по ЗОСОИ за част от възстановена на жалбоподателите собственост върху недвижим имот, находящ се в северната промишлена зона на град Бургас, целият с площ от 79 880 кв. м. Чальовски мотивират искането си с факта, че макар и възстановена, част от този имот, с площ от 22 090 кв. м., попада в границите и територията на "Спартак", АД. Претендира се, на сочено в искането основание- чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОСОИ - обезщетение под формата на акции от капиталът на търговското дружество. Лаконично, с бланкетно позоваване на установеност от доказателствата по делото- първоинстанционния съд приема, че жалбоподателите са поискали от административния орган да им бъде определено обезщетение с акции, вместо възстановената земя, доколкото не могат реално да ползват последното. Също така съдът сочи като факт, без да го обсъжда, и договор за доброволна делба от 2006 година, с който съделителите по него - жалбоподателите от една страна и търговското дружество - "Спартак", АД - са ликвидирали съсобствеността помежду им и търговското дружество е станало изключителен собственик на УПИ-I-112, в кв. 21 по плана на Бургас, в който влизат и процесните 22 090кв. м. При тези факти, съдът намерил жалбата за основателна и отменил оспорената заповед. Делото е решено при неизяснена фактическа обстановка. В соченият протокол за доброволна делба, частите на съделителите физически лица и търговско дружество, не са посочени поотделно за имотите; търговското дружество, въз основа на тази делба, е станало изключителен собственик на урегулиран поземлен имот, в който са влючени и процесната част от имота, в размер на 22 090 кв. м. От доказателствата обаче не може пряко да се установи дали именно срещу тази част от имота - физическите лица са получили в дял друг недвижим имот. Също така не е обсъдено и не са събирани доказателства, за соченото в искането от 1998 година- друго заявление, касаещо спорния имот - отправено по твърдение на жалбоподателите до Община - Бургас (вх. № 1036/10.05.2003 година) - за "претенции по смисъла на чл. 18 ЗППДОбП". Предвид изложените правни изводи, решението следва да се отмени, а делото да се върне на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение,