Решение № 162 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6134/2007 г.
ВКСI гражданско отделение17.02.2009 г.докладчик Маргарита Соколова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 4.06.2007 г. по гр. д. № 169/2007 г. на Пернишкия окръжен съд.
Мотиви
Решение № 162 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6134/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. " а" ГПК (отм.) и § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./. Б. Р. С. е обжалвал в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) с искане за отмяна въззивното решение от 4.06.2007 г. по гр. д. № 169/2007 г. на Пернишкия окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 22 от 30.05.2006 г. по гр. д. № 14/95 г. на Трънския районен съд по чл. 289 ГПК (отм.) за обявяване за окончателен на разделителен протокол. Ответниците по касация С. М. Р., В. М. Р., С. М. Р., П. Т. Р., С. Т. Д., Г. Т. Р., А. М. В., М. К. В., М. К. М., Ц. С. З., С. Н. К., Д. С. К., Б. С. К., В. П. Т., В. П. Т. и Б. П. К. не са взели становища по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Предмет на делба е недвижим имот, съставляващ дворно място от около 1 000 кв. м. в землището на с. П., Т. община, и произхождащ от починалия в 1913 г. Стоичко С. К. Съделители са наследниците на неговите деца Р. С., починал в 1951 г., и К. С., починал в 1959 г. С определение от 6.04.2006 г. първоинстанционният съд обявил проект за разделителен протокол на допуснатия до делба имот, а след като го предявил на страните в открито съдебно заседание, с решение от 30.05.2006 г. го обявил за окончателен. Въззивният съд оставил в сила това решение. Предвид заключението на техническата експертиза, че от имота могат да се обособят два дяла, колкото са и преките наследници на С. К., съдът в двете инстанции обосновал правния извод, че в случай като разглеждания, когато наследници са не непосредствено преки такива, нормата на чл. 69, ал. 2 ЗН за получаване на дял в натура следва да се прилага с оглед на първоначалните колена. Обжалваното въззивно решение е правилно. Съобразено е с материалния закон относно избора на законосъобразния способ за извършване на делбата и е постановено при правилно възприемане и след обсъждане на всички събрани по делото доказателства и доводите на страните. Налице е хипотеза на ликвидиране на съсобственост, възникнала от наследяване, в който случай законът допуска делбата да се извърши по колена. Налице е и техническа възможност за образуване на реален дял /в натура/, за всяко от колената. Затова, като е приел делбата да се извърши по реда на чл. 291 вр. чл. 289 ГПК (отм.), съдът е приложил закона правилно. Касаторът Б. Р. С. - наследник от коляното на Р. С., е изложил в касационната жалба две групи оплаквания. Първата е неотносима към втората фаза на делбеното производство, защото касае въпросите за предмета на решението по чл. 282 ГПК (отм.) по допускане на делбата. Такива са оплакванията във връзка със застроения с жилищна сграда недвижим имот от 820.00 кв. м., искът за делба на който е отхвърлен с влязло в сила решение, и за частта на съделителя, който се позовава на договори от 16 и 26 декември 1993 г. и счита, че делът му в съсобствеността възлиза на 1/2 ид. ч. Наведените в тази насока доводи от касатора, че не са съобразени доказателствата по горните обстоятелства, не може да обосноват нарушения на процесуалния и материалния закони. Останалите оплаквания са относно поделяемостта на спорния имот. Те са неоснователни, защото е недопустимо при обособяването на реални дялове да се вземе предвид и имотът, изключен от делбата, както настоява касаторът, а предложените два дяла с площ от 624.00 и 616.00 кв. м. образуват установената от вещото лице при измерване на място площ на допуснатия на делба имот от 1 240.00 кв. м. Ето защо оплакванията, че неправилно съдът е взел предвид заключението на вещото лице, не е съобразил представената от касатора скица и не е удовлетворил искането за образуване от експерта на реални дялове, включващи и застроеното дворно място, не съставляват касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а обжалваното въззивно решение на Пернишкия окръжен съд като правилно и съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I- во г. о.