Решение № 13007 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6061/2012 г.

Решение № 13007 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6061/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Петър Гочев гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. Недев срещу Решение № 236/06.02.2012 г. по административно дело № 2661/2011 г. на Административен съд - Пловдив. Твърди се нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, във връзка с чл. 87, ал. 1 вр. § 8 от ПЗР на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Касаторът счита, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е отхвърлил жалбата му срещу отказ рег. № 3-231 от 12.09.2011 г. на началника на Шесто РУ "Полиция" при ОД на МВР Пловдив за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на постановения по административен ред отказ. Ответната страна - началникът на Шесто РУ "Полиция" при ОД на МВР - гр. Пловдив не изразява становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от активно легитимирано лице. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения: С атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд правилно е приел, че разпоредбата на чл. 87 ЗОБВВПИ е неприложима към настоящия казус, т. е. че не е налице искане за подновяване действието на издадено преди това разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие. Видно от установените по делото факти, притежаваното от касатора разрешение е изтекло на 12.06.2011 г., а молбата за удължаване на срока му е подадена на 14.07.2011 г. т. е. повече от месец след изтичане срока на разрешението. Нормата на чл. 87 ЗОБВВПИ изисква обаче молбата за подновяване на разрешително да е подадена един месец преди изтичане на срока му. При това положение първоинстанционният съд правилно е преценил, че не е налице искане за удължаване на срока на издадено преди това разрешение, а че е налице ново искане за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ и установената съдебна практика, разрешението за съхранение, разрешението за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешението по чл. 81а са валидни за срок 5 години от датата на издаването им, като с изтичането на срока на разрешението правата на адресата му се погасяват. След изтичането на срока, респ. погасяването на правата на адресата на разрешителното, отново може да бъде издадено такова, но в този случай е приложим общия ред /виж Решение № 3982 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7774/2011 г., VII о; Решение № 8781 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5860/2012 г., и др./ Т. е. заинтересованото лице следва да установи по надлежен ред наличието на всички законово изискуеми предпоставки за първоначално издаване на разрешението. Сред тях от значение за настоящия казус е изискването на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ - да е налице основателна причина - необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие. ВАС е имал неведнъж възможността да се произнесе, че снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели, е задължителен елемент от фактическия състав по издаване на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, по силата на чл. 58, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ /виж Решение № 16322 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10063/2011 г./ Така, ако желае издаване на разрешение за нов срок, лицето титуляр на изтеклото вече разрешение, следва да докаже, че отговаря на всички изисквания на закона и че не са налице пречки да му бъде издадено такова. Фактът, че вече са му били издавани разрешение за носене и съхранение, не означава, че е налице основание за неговото продължаване с оглед необходимостта от установяване на законовите предпоставки за това. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че изтъкнатите от жалбоподателя доводи не сочат нито реална, нито потенциална заплаха за неговата или на неговите близки сигурност, за да се приеме, че е налице необходимост от самоотбрана. Посеченото в касационната жалба основание, че жалбоподателя упражнява професия с висок риск и се труди, дава нощни дежурства в район с висок риск от посегателства също не обосновава необходимостта от издаване на разрешително. Когато необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие е продиктувана от цели и необходимост с професионален характер, приложимия ЗОБВВПИ и чл. 39 и следв. от ППЗКВВООБ предвиждат друг ред и процедура за получаване на разрешения за придобиване и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси, където инициативата и отговорността за установяване на законовите изисквания лежи върху работодателя, в полза на когото се осъществява професионалната дейност. Т. е. при професионална необходимост, извършване на дейност, представляваща източник на повишена опасност, юридическото лице извършващо дейността получава разрешение, като информира компетентните органи за отговорните лица, изпълняващи дейност в полза на юридическото лице, които ще ползват огнестрелните оръжия. Поради тази причина, твърдението на касатора, че необходимостта му е обоснована от характера и местоположението на трудовата му дейност, не се кредитира от настоящия състав като основателно. Първоинстанционният съд правилно и обосновано, в съответствие с доказателствата по делото, е приел, че не са изпълнени законовите основания за издаване на исканото от жалбоподателя разрешително. Съдебното решение е постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт и с оглед повдигнатия правен спор. Същото е валидно, допустимо и правилно, като изведените в него правни изводи съответстват на действащото приложимо законодателство и се подкрепят от установената съдебна практика. С оглед изложеното по-горе и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо във вр. с ал. 1 АПК, Върховния административен съд, седмо отделение,