Решение № 11510 от 12.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7302/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главен архитект на Община Ихтиман, подадена чрез процесуалния представител адв. Попова, срещу решение 310 от 13.04.2021 г., постановено по адм. дело 372/2020 г. по описа на Административен съд София област, с което е отменена заповед 2/02.03.2020г. на главния архитект на община Ихтиман и е върната преписката на административния орган за продължаване на административното производство, както и е осъдена Община Ихтиман да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд приема, че разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е неприложима, а следва да се приложи по аналогия чл. 43, ал. 2 от ЗУТ. Според касатора заявителят е длъжен в проекта да посочи паркоместа, които да обслужват разширението на обекта му, като няма пречка те да бъдат част от общинските, стига да се осигури ползването им. Според касатора в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е допуснал допълнителна задача към вещото лице, въз основа на която да се установи от къде идва минималната разлика в двете измервания по чл. 44 от Закона за хазарта /ЗХ/, както и не е изпълнил задължението си за задълбочена, мотивирана и съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства. Твърди се още, че е неправилен извода на съда, че липсата на допълнителни конкретни указания по отношение на изискванията за достъпна среда са ограничили правото на защита на заявителя в административното производство, тъй като органът не е следвало да дава други указания към проекта, след като вече други не са били изпълнение. Претендира се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на оспорената заповед, както и присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът К. Москов, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Метанова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира присъждане на разноски по делото и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София област е образувано по жалба на К. Москов срещу заповед 2/02.03.2020г. на главния архитект на община Ихтиман, с която, на основание чл. 146 и чл. 144, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и чл. 148, ал. 2 и чл. 149, ал. 1 от ЗУТ, е отказано одобряването на инвестиционен проект за обект Преустройство на обособен обект в съществуваща многофункционална зала за Зала за хазартни игри с игрални автомати в УПИ II Хотел, ГУМ, Кафе-сладкарница, Ресторант-градина, разширение на хотела и Паметник в поземлен имот /ПИ/ 1471, кв.191, гр. Ихтиман, както и издаването на разрешение за строеж за обекта по подадено заявление вх. Гр-507/2018/18.04.2019г. от К. Москов. Заповедта е издадена и във връзка с влязло в сила решение 1506/10.12.2019 г. по адм. дело 331/2019 г. по описа на Административен съд София област, с което е отменен мълчалив отказ на главния архитект на Община Ихтиман по заявление вх. Гр-507/2018/18.04.2019г. от К. Москов и преписката е върната за произнасяне с изричен акт. Отказът за одобряване на процесния инвестиционен проект е мотивиран с несъответствия на проекта с предвижданията на правилата и нормите за застрояване, поради което същият не може да бъде съгласуван по реда на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ и одобрен по реда на чл. 146 от ЗУТ, а по аргумент от чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, липсата на одобрен инвестиционен проект е и основание за отказ за издаване и на разрешение за строеж. В заповедта са описани следните несъответствия на инвестиционния проект: тоалетната и преходните врати към нея не отговарят на изискванията за достъпна среда по Наредба 4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания /Наредба 4/2009 г. /; в план и разрез не са показни абсолютни коти на терена и проектна кота 0.00 в абсолютна надморска височина; стъпалото при входната врата не отговаря на изискванията на Наредба 4/2009 г.; в проекта не са предвидени паркоместа, включително такива за хора с увреждания, поради което същият не отговаря на изискванията на чл. 38, ал. 9 от ЗУТ, Наредба РД-02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортна система на урбанизираните територии /Наредба РД-02-20-2/2017 г./ и Наредба 4/2009 г.; обектът отстои на по-малко разстояние от 300 метра от СОУ Христо Ботев, поради което проектът не отговаря на изискванията на чл. 44, ал. 1 от ЗХ. В първоинстанционното производството е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която процесният инвестиционен проект предвижда преустройство на самостоятелно обособен обект бивш банков салон, разположен в част от партерното ниво на високия корпус и в част от съседното ниско тяло, в сградата на универсалния магазин, находящ се в имот 1471, включен в обхвата на УПИ II за Хотел, ГУМ, Кафе-сладкарница, Ресторант-градина, Разширение на хотел и Паметник, кв. 191 по действащия подробен устройствен план /ПУП/ на гр. Ихтиман. След преглед на обяснителните записки по части архитектура и електротехническа, на конструктивното становище и количествената сметка по архитектурно-строителните работи на представения проект, вещото лице дава заключение, че преустройството предвижда да се изпълнят предимно почистващи и козметично реновиращи дейности по изпълнените с трайни материали повърхности в интериора, както и премахване на някои леки преградни елементи, но не предвижда засягане на конструкцията на сградата. Установено е от вещото лице още, че незаетата от универсалния магазин част от поземления имот е ограничена по размер и се ползва само като служебен подход за зареждане на складове към търговските обекти, поради което в рамките на имота е невъзможно да се отдели зона за паркиране, но непосредствено пред сградата на магазина, включително и пред входа на процесния обект, на преминаващата северно-западно ул. Св. Княз Борис I, съставляваща сектор от находящото се там частично пешеходно площадно пространство, вече има организиран паркинг с разчертани на асфалта места за паркиране. В заключението на вещото лице се сочи също така, че подходът към процесния обект не е съобразен с изискванията за достъпна среда, като входното стъпало пред външната врата следва да се преработи с осигуряването на рампа за колички. По делото е приета и втора съдебно-техническа експертиза, съгласно която най-прекият пешеходен път от входа на игралната зала до южния пешеходен вход на сградата на СОУ Христо Ботев е с дължина от 302.46 м. и преминава през пешеходна пътека тип Зебра, която пресича ул. Княз Борис I, продължава през пешеходната зона на площада пред културния дом, преминава през алеите в парка и завършва до пешеходния вход на училището. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в предвидената форма, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните норми. Съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на заповедта, като е приел, че процесното преустройство няма да доведе до нарушаване на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗХ, кредитирайки извода на вещото лице Антонов, че най-краткото отстояние между процесния обект и най-близкото училище, измерено по реда на чл. 44, ал. 2 и ал. 3 от ЗХ, е 302,46 м. Прието е от съда, че действително в проекта за преустройство и промяна на предназначението на процесния обект не е предвидено осигуряване на места за паркиране в поземления имот, но това е невъзможно, тъй като от заключението на вещото лице по съдебно-техническа експертиза, а и от писмените доказателства по делото е видно, че поземленият имот е почти изцяло застроен със сградата на универсален магазин, като останалата малка незастроена част се ползва само служебно, за зареждане на складовете на търговските обекти в сградата. Според административния съд в конкретния случай е и неприложима разпоредбата на чл. 38, ал. 9 от ЗУТ, тъй като обектът е разположен в сграда с обществено-обслужващо предназначение, което не е променяно, както и в случая по аналогия приложение следва да намери разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗУТ и липсата на предвидени допълнителни места за паркиране в представения проект, не може да се счита за пречка за одобряване на проекта и разрешаването на строежа. По отношение на несъответствието на процесния инвестиционен проект с изискванията на Наредба 4/2009г. първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 30, ал. 2 от АПК и не е дал конкретни указания на заявителя за констатираните нередовности в искането му и възможност за отстраняване им, като от заключението на вещото лице арх. Главчева се установява, че е възможно преработването на проекта по начин, че да съответства на изискванията за достъпна среда. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно съдът приема, че оспореният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с приложимите материално-правни норми. Разпоредбите на чл. 38, ал. 9 във връзка с ал. 5 от ЗУТ, на които се е позовал административният орган при постановяване на процесната заповед, предвиждат, че не се допуска преустройство и промяна на предназначението на самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, ако за новите обекти не могат да се осигурят необходимите гаражи или места за паркиране в съответния поземлен имот. Цитираните норми, както и правилно е приел първоинстанционният съд, са неприложими по отношение на процесния инвестиционен проект за обект Преустройство на обособен обект в съществуваща многофункционална зала за Зала за хазартни игри с игрални автомати в УПИ II Хотел, ГУМ, Кафе-сладкарница, Ресторант-градина, разширение на хотела и Паметник. От приетите по делото писмени доказателства, включително и неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза на вещото лице арх. Главчева, се установява, че процесният инвестиционен проект не предвижда осигуряване на паркоместа, включително и такива за хора с увреждания, както и че с него се предвижда преустройство на самостоятелен обект - бивш банков клон в зала за хазартни игри с игрални автомати, разположен в част от партерното ниво на високия корпус и в част от съседно ниско тяло в сградата на градския универсалния магазин, находяща се в имот 1471, включен в обхвата на УПИ II за Хотел, ГУМ, Кафе-сладкарница, Ресторант-градина, Разширение на хотел и Паметник, кв. 191, без конструктивни промени на помещението или сградата, с което се запазват функциите му на общодостъпен стопански обект. Видно от заключението на вещото лице сградата на градския универсалния магазин, в част от партера на която се намира и процесния обект, почти напълно териториално обхваща имот 1471, като незастроената площ от имота е ограничена по размер и се ползва само като служебен подход за зареждане на складове към търговските обекти, поради което в рамките на този имот е невъзможно да се отдели зона за паркиране, но непосредствено пред сградата на магазина, включително и пред входа на процесния обект, на преминаващата северно-западно ул. Св. Княз Борис I, съставляваща сектор от находящото се там частично пешеходно площадно пространство, вече има организиран паркинг с разчертани на асфалта места за паркиране. При така установеното по делото правилен е извода на административния съд, че в случая се явява неприложима разпоредбата на чл. 38, ал. 9 от ЗУТ. По отношение приложимостта на чл. 38, ал. 9 във връзка с ал. 5 от ЗУТ следва да се има предвид също така, че в процесния случай заварената сграда, в която се намира процесния обект е сграда с обществено-обслужващо предназначение, което не е променяно, а не жилищна сграда или сграда със смесено предназначение. Дори и да се приеме приложимост на чл. 38, ал. 9 от ЗУТ в конкретния случай, то с оглед на установеното по делото следва да се приложи изключението по чл. 38, ал. 10 от ЗУТ, допустимо при условията на чл. 43, ал. 2 от ЗУТ, а именно: когато нормативно необходимите гаражи и места за паркиране не могат да бъдат осигурени в границите на урегулирания поземлен имот поради технически или нормативни причини, като: размери и/или наклон на урегулирания поземлен имот, хидрогеоложки условия, санитарно-охранителни зони и други при условия, определени в наредбата по чл. 75, ал. 4, каквито условия безспорно се установява, че са били налице в процесния случай. В тази връзка следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от Наредба РД-02-20-2/2007 г., съгласно която необходимият брой на местата за паркиране и гариране в урбанизирани зони, изградени без осигурени паркоместа в УПИ, на отделните обекти се осигурява на територията на съответната зона с предвиждане на паркиране в публичните и частни паркинги. По отношение на соченото от административния орган в оспорената заповед неспазване на изискването на чл. 19 от Наредба 4/2009 г. /отм./ следва да се има предвид, че въведените в цитираната разпоредба изисквания за минималния брой паркоместа касаят случаите на проектиране и изграждане на сгради за обществено обслужване и жилищни сгради, както и изградените в тях паркинги, както и случаите, когато съществуващото положение позволява изпълнението на тези изисквания.