Решение № 238 от 27.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 175/2010 г.

Решение № 238 от 27.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 175/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 НПК. Постъпило е искане от осъдения по Н. О. Х. Д. 770/07 г. по описа на РС-Разлог /РРС/ Д. М. К., с което се иска възобновяване на посоченото наказателно производство, отмяна на присъда № 740/09.03.09 г. по описа на същия съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В съдебно заседание пред ВКС назначеният служебен защитник на осъдения и самият той поддържат искането с изтъкнатите в него съображения. Прокурор от ВКП не намира основания, налагащи възобновяване на производството. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящото производство, намира за установено следното: Присъдата на РС-Разлог е влязла в сила на 25.03.09 г. Началото на изтърпяване на наказанието за К. по нея е с дата 20.11.09 г. Това може да се възприеме като първия ден, в който осъденият е узнал за постановения срещу му съдебен акт, доколкото той е задочно осъден. Предвид депозиране на направеното от него искане за възобновяване на наказателното производство на 10.03.10 г., същото е допустимо, тъй като е предявено в регламентирания в нормата на чл. 423, ал. 1 вр. чл. 421, ал. 3,пр. 2 НПК срок-шестмесечен от узнаване за влязлата в сила присъда. По съществото на процедурата се констатира следното: Досъдебното производство спрямо осъдения е започнало на 17.10.01 г. и той е привлечен като уличен за извършено от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. А НК. Взета му е мярка за неотклонение Подписка, като е посочил за място на живеене с. Бел камък, община Я.. Впоследствие, в хода на досъдебното производство лицето не е можело да бъде открито, поради което с писмо от 30.01.02 г. водещият разследването дознател е изпратил делото до РП-Разлог с мнение за спиране на наказателното производство на основание чл. 22, ал. 2 вр. чл. 268, ал. 3, т. 2 НПК. На л. 32 от ДП е приложено постановление за възобновяване на спряно наказателно производство от 14.06.07 г., поради нахождане на обвиняемия в ареста на РПУ-Благоевград, с което е възобновено спряното процесно производство. В постановлението е описано, че това е направено с постановление от 08.02.02 г. на РП-Разлог /неприложено по делото/. На 26.07.07 г. на осъдения са предявени материалите по досъдебното производство, като изрично е посочен адрес на призоваване в с. Бел камен, община Я.. Съдебното производство пред РС-Разлог е образувано на 12.09.07 г. Призоваването на К. за първото съдебно заседание е безуспешно, тъй като призовката от с. Бел камен е върната с уточнение, че лицето на живее в това село-по сведения на ИД кмета. В съдебно заседание на 04.02.08 г. подсъдимият не се е явил, като в протокола е отразено, че е призован по телефона, без повече уточнения. Наистина, на л. 40 от ДП, на гърба на протокола за предявяване на разследване, е изписан с молив мобилен номер с отразяване, че е на К. Не е ясно обаче /извън размишления по неприложимост, според чл. 178, ал. 8, изр. 3 НПК/ дали осъденият действително е призован от този телефон и дали е разбрал в какво качество. Няма данни и да е получил препис от обвинителния акт. В обсъжданото съдебно заседание съдът е изменил мярката за неотклонение на К. от Подписка в Задържане под стража. На л. 45 от съдебното производство е приложена докладна записка от полицай при РПУ-Разлог, съгласно която търсеното лице не живее в с. Б., община Я.. Същото безуспешно е призовавано и от с. Г., община О.. На л. 52 от съд. производство е приложено писмо от МВР-РПУ - гр. Разлог, с дата 18.03.08 г. и изх. № 2349, от което е видно, че осъденият е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 14580/18.03.08 г. на ГД "ППООРП". На л. 53 е приложена справка с изх. № 2451/20.03.08 г. на МВР, от която се черпи информация, че в АИС на МВР няма данни К. да е напускал територията на РБ. На л. 56 е приложено писмо от МП-ГДИН- № 6449/10.05.08 г., според което той не пребивава в затворите на страната. В съдебно заседание на 14.04.08 г., на основание чл. 269, ал. 1 вр. чл. 25, т. 2 НПК съдът е спрял производството по делото до откриване на подсъдимия. В съобразие с цитираните по-горе писма, с разпореждане № 2324/03.10.08 г., съдията-докладчик при РС-Разлог е възобновил съдебното производство и е поискал актуални справки. На л. 65 е приложено писмо с изх. № 8593/15.10.08 г. на МВР-ОД "Полиция"-Благоевград, съгласно което последният постоянен и настоящ адрес на К. е в с. Г., общ. Омуртаг, област Търговище, ул. Н.. На л. 114 е приложено писмо от МВР-ГД "Криминална полиция", Дирекция "Противодействие на общата престъпност", с изх. № УВ-11765/22.10.08 г., според което провеждането на конкретните издирвателни мероприятия се организира и осъществява от структурните поделения на МВР по подсъдност на извършеното деяние и обявяване на лицето за издирване. Затова и преписката за обсъждания деец е била изпратена на ОД на МВР - Благоевград. На л. 77 е приложено писмо с изх. № 51849/30.10.08 г. на Областна дирекция на МВР-Благоевград, от която е видно, че К. многократно е търсен на адреса в с. Г. от служители на РУ Омуртаг и ОД на МВР Търговище и не е намерен. Препотвърдена е информацията за обявяване на лицето за общодържавно издирване с горепосочената телеграма и че същият не е издирен. Няма данни за напускане пределите на страната, което се установява и от справката, приложена на л. 76 от МВР-ГД "Гранична полиция", с изх. № 01-3115/14.10.08 г. Вярно е, че в цитираното писмо от МВР-Благоевград от 30.10.08 г. е изписано и името на лицето С., за който мъж е установено, че няма друга адресна регистрация - както посочва защитата в съдебно заседание пред ВКС. Но също така е вярно, че останалото съдържание на писмото категорично насочва на информацията, че иде реч за осъдения К. Невъзможността последният да бъде открит е залегнала и в писмо от МВР, РУ град Р., с изх. № 9309/30.10.08 г., от което е видно, че той не се намира в с. Б. и че без резултат са извършвани проверки по строителни обекти на територията на цялата страна. Тъй като е направил преценката, че К. не може да бъде намерен, за да бъде призован за съдебно заседание, след получаване на справките за издирването му от страна на полицията /след като лицето се търси из цялата страна, следователно е направена проверка и в затворите и арестите/, на 06.11.08 г., след назначаване на служебен защитник на подсъдимия, съдът законосъобразно към съответния процесуален момент, е дал ход на делото по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК. Производството не е решено веднага и в съдебно заседание на 08.12.08 г. са изискани справки и от ГДИН и НСлС дали деецът не се намира в някой от затворите или арестите на РБ. На л. 112 е приложено писмо от МП-ГДИН с изх. № 19172/30.12.08 г., от което е видно, че осъденият не се намира в затворите на страната. Информация за ненахождането му в някой от арестите на РБ е залегнала в писмо на НСлС с изх. № И-3891/14.01.09 г. На 09.03.09 г., все в отсъствие на подсъдимия и с отстояване на правата му от служебен защитник, е постановена процесната присъда. Тези обстоятелства доказват процесуалната основателност на искането, предвид разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК /редакция ДВ, бр. 109/2008 г./, според която претенцията на задочно осъдения за възобновяване на наказателното дело поради неучастието му в наказателното производство се уважава, освен ако той след изпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК /редакция ДВ, бр. 109 от 2008 г./ не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина или се е укрил. Очевидно в настоящия случай районният съд не би могъл да изпълни задължението, вменено му с чл. 254, ал. 4 от НПК - заедно с връчването на обвинителния акт да съобщи на подсъдимия, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК, тъй като към момента на започване на задочното производство този текст не е съществувал. Действията на съда са изцяло съобразени с актуалното към извършването им законодателство, но въпреки това следва да се повторят по отношение на осъдения Д. К. С измененията и допълненията в чл. 423 и чл. 254 от НПК законодателят създаде различен от досегашния процесуален стандарт за възобновяване на неприсъствените производства, намиращ се в корелация с допълнителната разпоредба на чл. 254, ал. 4 от НПК за достатъчната информираност на подсъдимия за последиците при неявяване. Не се касае за "обратно действие" на наказателнопроцесуалната норма, а за приложението й към актуално, развиващо се в настоящето, производство за възобновяване на наказателната процедура. Такъв подход е възпроизведен и в решение № 62/23.02.09 г., постановено по К. Н. Д. 785/08 г. по описа на ВКС, 1 н. о.; решение № 326/16.07.09 г., постановено по К. Н. Д. 309/09 г. по описа на ВКС, 2 н. о.; решение № 328/14.07.09 г., постановено по К. Н. Д. 321/09 г. по описа на ВКС, 2 н. о.; решение № 474/23.11.09 г., постановено по К. Н. Д. 524/09 г. по описа на ВКС, 3 н. о. Този изход на делото налага да се вземе отношение и по мярката за неотклонение, тъй като има данни, че задочно осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда. След нейното постановяване, районният съд с определение от 09.03.09 г. е потвърдил необходимостта от продължаване на задържането под стража на подсъдимия. Настоящият съдебен състав не намира основание за промяна на тази мярка за процесуална принуда. К. показва склонност към мобилност, което сочи на реална опасност да се укрие от наказателна отговорност. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Т. С. по К. Н. Д. 175/10 г. по описа на ВКС, Второ наказателно отделение Съгласна съм безусловно с приемането на фактологията и подкрепящите я доказателства, обуславящи присъственото провеждане на производството на досъдебна фаза за К. и отсъственото провеждане на същото на съдебна такава. Не мога обаче да се съглася с мнението на мнозинството по отношение на последиците за производството, в светлината на разсъжденията на нормата на чл. 423, ал. 1, изр. 2 НПК по смисъла, даден на разпоредбата с уточненията, направени със ЗИДНПК, публикуван в бр. 109 на Д. в-к от 23.12.08 г. Няма съмнение, че задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл. 6, т. 1 вр. т. 3, б "с", "d" и "e" от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Точно поради тази причина като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ лично участие на подсъдимия с ефективно упражняване на цялата палитра от процесуални права, законът е регламентирал института на възобновяването на наказателното производство в случаи на задочно осъждане. Това възобновяване обаче не може да става обезателно, а при стриктно съблюдаване на прогласените във всяко местно законодателство предпоставки, разбира се, обмислими в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/. Като дължима предпоставка за възобновяване винаги се има предвид и процесуалното поведение на обвиняемото лице, а именно, дали то е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участвува в него. В този смисъл следва да се проследява цялостната верига от действия или бездействие на обвиняемия, респективно подсъдимия, в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информирането му за отпочнато срещу му дело. Всичко това трябва да се прецени в контекста на конкретната законодателна уредба - в някои законодателства едно лице става обвиняем с предаването му на съд чрез представяне на обвинителен акт, формулиращ фактическите и юридически обстоятелства по предявеното му обвинение, в други- с привличане в качеството му на обвиняем на предхождаща съдебната фаза предварителна такава или с първото действие по разследване срещу него /лицето/. В България е възприет вторият подход. К. е имал понятие, че е привлечен като обвиняем в хода на досъдебното производство и още тогава се е наложило да бъде търсен. Същевременно, органите на досъдебното производство не могат да бъдат упрекнати в бездействие и незачитане на критериите, поставени от ЕСПЧ, за протичане на едно производство в разумен срок. Прокурорът, като "dominus litis" на досъдебна фаза, в рамките на дадените му от НПК правомощия, е пристъпил към спиране на наказателното производство, до откриване на лицето в ареста на РПУ Благоевград. След осъществяване на това действие, делото е възобновено и на К. са предявени действията по разследването, в протокола за които лицето е препотвърдило дадения от самия него адрес в с. Б., община Я.. Намирам, че към този момент за него е продължила да се изпълнява взетата по-рано мярка за неотклонение Подписка, както е и отразено в приложението към обвинителното заключение, съгласно чл. 232, ал. 4 НПК и приложението към обвинителния акт, съгласно чл. 246, ал. 4 НПК. Съгласно правилата на същата, той е поел задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Всичко казано дотук не е самоцелно и по същество не се корени в различия с мнозинството на съдебния състав по обсъжданата теза. Подредено логически и смислово по този начин обаче, то стои в основата на размишленията ми по института на възобновяване и конкретното ми становище, мотивиращо дължимия за мен, различен от приетия от мнозинството на съдебния състав, изход на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1, изр. 2 НПК искането за възобновяване не се уважава, когато осъденият след изпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина или се е укрил. Мнозинството от съдебния състав не се интересува от обследване на характеристиката "укриване" в процесния казус, тъй като спрямо К. не е приложено правилото на чл. 254, ал. 4 НПК, а то е елемент от настоящата процедура по възобновяване. Бих могла да споря по тезата дали е допустимо възобновяване, след като към откриване на съдебното следствие от страна на първостепенния съд на 06.11.08 г., законовите норми в сегашния им вариант не са съществували в правния мир. Следователно, доста спорна е тезата дали с позицията на мнозинството не се въвежда действие на процесуалноправни норми "ex tunc", а не "ex nunc", каквато е принципната повеля за такива разпоредби. По-важно обаче е друго. Изискването за изпълнение процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, стояща в основата на информиране на подсъдимия за започване на съдебно производство срещу него и предупреждения за последици от неявяването му с прилагане нормата на чл. 269 НПК, е дадено алтернативно на другото изискване за невъзобновяване на наказателното производство- при укриване на лицето, за което производството е протекло задочно. Укриването е самостоятелно основание, не е зависимо винаги от провеждане на процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, макар и да е възможно да я последва. Затова е употребен съюзът "или", не "и". Щом осъденият е манифестирал поведение по укриване, може да се стигне до заключение, че сам се е поставил в невъзможност да бъде уведомен за образуваното срещу него съдебно производство. Укриването, освен това, винаги е било осмисляно като елемент от познанието на осъдения за неприсъственост по време на воденото срещу него наказателно производство и влязлата в сила присъда, при разсъжденията по нормата на чл. 423, ал. 1 НПК, преди изменението с бр. 109 на Д. в-к от 2008 г. В конкретния казус се приемат за налични предпоставки за укриване, безспорно присъствуващи след щателно издирване на подсъдимия, извлечими по посочените в мотивите на решението документи, събрани от РС-Разлог. При това положение няма как да се очаква К. да бъде уведомен за отпочналото срещу му съдебно производство. Освен от закона, това следва и от разума. В този случай решаващият съд е трябвало да избере дали да спре производството във връзка с предпоставките на чл. 25, т. 2 НПК или да премине към задочно разглеждане при наличие на някое основание по чл. 269, ал. 3 НПК. Собственото на осъдения поведение стои в основата на невъзможност за уведомяване за развитието на наказателния процес, в рамките на който той е имал познание, че е уличен в извършване на тежко престъпление. Казаното важи и за развитието на производството на досъдебна фаза. След предявяване на разследването К. е бил изправен пред два варианта- да бъде прекратено наказателното производство срещу него и да бъде отменена мярката за неотклонение Подписка или делото да продължи в съдебна фаза. Докато не е имало яснота за съдбата на наказателното производство, изясняването на който въпрос в никакъв случай не е излязло извън рамките на разумния срок /по-малко от два месеца/, осъденият е следвало да спазва задълженията си, поети с взетата по-рано и изпълнявана спрямо него мярка за неотклонение Подписка. Отделен е въпросът дали поради неспазване правилата за изпълнение на тази мярка за процесуална принуда, констатирано още на фаза досъдебно производство, поради което и делото е било спряно, не е следвало органът по разследване да премине към изменение на същата в по-тежка. Неясно в рамките на производство остава обстоятелството за какво деяние осъденият е престоявал в следствения арест в гр. Б. и докога е бил там. Към време на търсенето му от съда на дадения от него адрес обаче не е бил намерен и не е престоявал в арест или затвор на страната. Въпреки че поначало е имал възможност за разглеждане на делото задочно по силата на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК, РС-Разлог е положил максимални усилия за щателно издирване на лицето, след което е приложил процедурата по чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК. В светлината на изложеното и при горното интерпретиране на нормата на чл. 423, ал. 1, изр. 2 НПК намирам, че ако се приеме тезата, че спрямо подсъдим задължително следва да бъде спазена процедура по чл. 254, ал. 4 НПК, включително и с прилагане изискванията за щателно издирване, когато това е нужно, въпреки ясни данни, че той не може да бъде намерен, за да бъде сигнализиран за образуваното срещу него съдебно производство, при наложителен извод за негово укриване се обезсмисля в съдържателен план нормата на чл. 423, ал. 1, изр. 2 НПК по начина, по който е граматически и логически конструирана. Обезсмисля се и институтът на задочно производство, когато решаващите съдилища са направили всичко, зависещо от тях, за откриване на подсъдимия и връчване на дължимите книжа, сред които на първо място-обвинителния акт, но неуспешно. В подобен смисъл е и решение № 75/26.02.09 г., постановено по К. Н. Д. 692/08 г. по описа на ВКС, 2 н. о. На отделна плоскост стои проблематиката по преценка на недействителност на данните за укриване. Документите, прикрепени към делото, от които съдилищата правят изводи за укриване, са истински и с вярно съдържание, до доказване на противното по съответен процесуален ред. Затова, както К. твърди в съдебно заседание пред ВКС, ако той действително не е бил търсен от органите на полицията и през цялото време се е намирал в с. Г., факт, който РС-Разлог няма как да знае, то тогава по мое мнение би следвало да се иска възобновяване на наказателното производство от съответния окръжен прокурор по реда на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК - ако чрез разследване се разкрият тези обстоятелства, неизвестни за постановилия присъдата съд, имащи съществено значение за делото. Намирам, че ако по надлежен ред се установи невярност на съдържанието на документацията, отразяваща издирване на осъдения, то това са изключително важни обстоятелства, относими към фундаменталното право на лично участие на подсъдимия във водения спрямо него наказателен процес. И при осъдителна присъда се дължи произнасяне по възобновяване, при сезиране от надлежен орган, което не е обрамчено със срок, защото при всички случаи би било в полза на осъденото лице. Предвид изложените съображения, намирам, че искането за възобновяване на воденото срещу К. наказателно производство следва да бъде оставено без уважение. Затова подписвам решението с особено мнение.