Решение № 13614 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1026/2014 г.

Решение № 13614 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1026/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Техноевропа" ООД, гр. София срещу решение № 6424 от 24.10.2013 г. на Административен съд София град /АССГ/, постановено по адм. д. № 4895/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 2191109630 от 10.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 696/02.04.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДОДОП/ гр. София, относно установени задължения по ЗДДС общо в размер на 121 693.73 лв. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че оспореният РА е нищожен поради подписването на заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ по чл. 119, ал. 2 ДОПК от некомпетентен орган по приходите. Посочва, че административният съд необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че липсват реални доставки, по които се претендира право на данъчен кредит /ДК/. Счетоводството на дружеството било водено редовно и назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза установила по категоричен начин заприхождаването на стоките и последващата им реализация. Позовава се на съдебна практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съгласно която отказът на данъчните органи да признаят приспадане на ДК трябва да се основава на установени от тях обективни обстоятелства, че данъчното лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект по веригата. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АССГ и по същество на спора да отмени РА. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София, чрез юкр. Михайлова оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АССГ РА № 2191109630 от 10.11.2011 г. на ТД на НАП гр. София са установени задължения за ДДС в размер на 104 125.28 лв. и лихви за забава в размер на 17 568.45 лв. в резултат на отказано право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗДДС поради липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС с предмет различни видове стоки и транспортни услуги от следните доставчици: "Б. О. П. " ЕООД, "Ми-9" ЕООД, "Вия Къмпани - 9" ЕООД, "Филипстрип" ЕООД, "Метал импорт експорт плюс" ЕООД, "Р. И. Р. Строй" ЕООД, "Титан сити" ЕООД, "Макс инженеринг" ЕООД, "Мед Ком" ЕООД, "Булфайер" ЕООД, "Алфа 450" ЕООД, "Рив 2010" ЕООД и "Сим строй" ЕООД. Основание да се откаже право на ДК е непредставянето в хода на насрещните проверки на доставчиците /голяма част от които не са открити на адресите за кореспонденция и искания са връчвани по реда на чл. 32 ДОПК/ на исканите документи във връзка с реалното извършване на доставките по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. При извършените проверки в информационния масив на НАП било установено, че цитираните търговци не са декларирали търговски обект и нямат наети лица по трудов договор към датата на издаване на фактурите. Не са представени доказателства за превоз на материалите, за складова база при ревизираното лице, за приемане и предаване на стоките чрез протоколи или стокови разписки. За да отхвърли оспорването административният съд е приел, че освен спорните по делото фактури не са представени никакви други документи, съпътстващи продажбата на стоките, не било ясно от къде е получена стоката, за чия сметка са транспортните разходи, от къде доставчиците са получили стоките и къде са ги съхранявали. От протоколите за извършени насрещни проверки се установявало, че доставчиците нямат наети лица, не извършват реална търговска дейност и имат публични задължения в големи размери. Управителят на "Б. О. П. 2007" ЕООД представил обяснения в хода на ревизията, че не е извършвал доставка на стоки и услуги, което се потвърждавало от писмо на Националната следствена служба. Доставчикът "Ми-9" ЕООД бил дерегистриран на 11.11.2009 г., т. е. преди издаване на спорната фактура № 1.. 10/10.03.2010 г. с предмет "строителни материали". Доставчикът "Ми-9" ЕООД е предходен доставчик на прекия доставчик на ревизираното лице "Метал импорт експорт плюс" ЕООД, който за произход на строителните материали представя фактура № 323/19.05.2010 г., издадена от "Ми-9" ЕООД. Доставчикът "Р. и. Р. строй" ЕООД, издал фактура № 261/08.05.2009 г. и № 335/08.05.2009 г., не е представил доказателства за притежавани транспортни средства, както и превозни документи. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по делото, която съдът възприема съобразно чл. 220 АПК. При съвкупното обсъждане на събрания доказателствен материал е даден правилен отговор на спорния по делото материално правен въпрос относно реалността на доставките по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Съобразно задължителното тълкуване, дадено в решение на СЕО от 29.04.2004 г. по дело № С-152/02, за целите на приспадането следва да са изпълнени двете условия, изисквани в разпоредбата на чл. 17, § 2, б. "а" и чл. 18, § 2, ал. 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО, а именно: стоките да са били доставени или услугите извършени и ДЗЛ да притежава фактура. Когато сделката, с която се обосновава правото на приспадане е извършена, видно от съответната фактура и тази фактура съдържа данните, изисквани от Директива 2006/112/ЕО, са изпълнени предвидените в директивата процесуални и материалноправни условия за възникване и упражняване на правото на приспадане /съображение по т. 44 от решение по съединени дела № С-80/11 и С-142/11/. Заинтересованият от приспадането следва да е данъчнозадължено лице, да използва получените стоки и услуги за целите на собствените си облагаеми доставки и нагоре по веригата тези стоки или услуги да са доставени от друго ДЗЛ /т. 25 от решение на СЕС от 13.02.2014 г. по дело № С-18/13/. Изпълнението на визираните материалноправни условия не е достатъчно за признаване право на ДК. В изпълнение на легитимната по Директива 2006/112/ЕО цел за борба срещу данъчните измами, правните субекти не могат с измамна цел да се позовават на правото на Съюза и от друга страна - административните и съдебни органи следва да откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Наличието на реална доставка е част от материалноправните изисквания за признаване право на ДК, както съобразно цитираните норми на съюзното право и практиката на СЕС, така и съобразно националното законодателство. За да се установи, че на основание доставката на стоки/услуги е налице право на приспадане, е необходимо да се провери, дали доставките са реално осъществени и дали са използвани от лицето са извършването на облагаеми доставки /т. 31 от решение на СЕС по дело С-285/11/. Административните и съдебни органи могат да откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни факти се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /т. 37 от решение на СЕС по /. дело С-285/11Това е така, както когато самото ДЗЛ извършва данъчна измама /в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги/, както и когато ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на стоките или услугите участва в сделка, която е част от данъчна измама /т. 38 и т. 39 от решение на СЕС по дело С-285/11 и т. 27 от решение на СЕС от 13.02.2014 г. по дело № С-18/13/. Преценката за наличието на подобни обстоятелства следва да се извърши по "обективни данни" - фактически установявания, които са специфични за всеки конкретен случай и са изцяло от компетентността на националния съд. Именно националната юрисдикция е тази, която трябва да установи, дали доставките са реално осъществени /т. 31 от решение на СЕС по дело С-285/11/, да откаже да признае право на приспадане, когато въз основа на обективни данни установи, че се прави позоваване с измамна цел - самото лице извършва данъчна измама, като не участва в реална доставка на стоки или услуги, или знае, че участва в сделка, която е част от данъчна измама /т. 37 от решение на СЕС по дело С-285/11/. Ако националната юрисдикция приема за установено реалното осъществяване на доставката, доказателствената тежест за което се носи от ревизираното лице /т. 37 от решение на СЕС по дело С-78/12/, то компетентният орган по приходите, за да откаже право на ДК, трябва надлежно да установи обективните данни, въз основа на които може да се установи, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че доставката е част от данъчна измама, извършвана от доставчика или от друг стопански субект по веригата. В изпълнение на задълженията си на добросъвестен стопански субект лицето е длъжно да вземе всички необходими мерки да се увери, че осъществяваната от него сделка не го води до участие в данъчна измама /т. 53 и т. 54 от решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и т. 42 от решение по дело С-324/11/. Мерките, които ДЗЛ трябва да вземе, за да се увери, че сделките му не са част от данъчна измама, зависят главно от обстоятелствата по конкретния случай /т. 59 от решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11/. Преценката на всички горепосочени факти и обстоятелства се основава на уредбата в националното процесуално право, включително правилата на доказването и разпределението на доказателствената тежест. Националната юрисдикция следва да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства, за да определи дали доставките на стоки са реално осъществени и дали съответно за тях може да се упражни право на приспадане /т. 43 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В производството, образувано на основание чл. 267 ДФЕС, СЕС няма компетентност да проверява и преценява фактическите обстоятелства, свързани с делото по главното производство пред националната юрисдикция. Именно последната е задължена да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по конкретното дело, за да определи дали е налице реална доставка и дали лицето е действало добросъвестно и е взело всички разумни мерки да се увери, че действията му не го водят до участие в данъчна измама, извършвана от доставчика или от друг стопански субект по веригата. Конкретните фактически обстоятелства са специфични за всяко национално производство и дело и преценката им е единствено от компетентността на националния съдия. Съобразно общата норма за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 170, ал. 1 ДОПК административният орган следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В хода на ревизионното производство, за да обосноват отрицателния факт на липса на доставка, ревизиращите органи се позовават на косвени доказателства: проверка в счетоводството на доставчика, данни за неговата техническа и кадрова обезпеченост, за закупуване (за произход) на стоките, за закупени материали или използван транспорт, съвкупната преценка на които да укаже на реалност на доставката. Вярно е, че от ненамирането на доставчиците, респ. непредставянето на доказателства в хода на ревизията не могат да се правят решаващи изводи за липса на реална доставка. Разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО предоставя на държавите членки свобода на преценка относно мерките, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане. Данъчните органи са тези, които трябва да осъществяват необходимите проверки по отношение на ДЗЛ и да установят нарушения и измами с ДДС. В конкретния случай изводите на ревизиращите органи за липса на реални доставки не се основават единствено на ненамиране на доставчиците на адресите за кореспонденция. Направени са проверки в информационните масиви на НАП, които са установили, че доставчиците нямат кадрова обезпеченост към датата на издаване на фактурите /наети лица/ и имат публични задължения в големи размери. Тази информация касае всичките спорни доставчици лБ. О. П. ы ЕООД, "МИ-9" ЕООД, "Вия Къмпани-9" ЕООД, "Филипстрип" ЕООД, "Метал импорт експорт плюс" ЕООД, "Р. И. Р. Строй" ЕООД, "Титан сити" ЕООД, "Макс инженеринг" ЕООД, "Мед Ком" ЕООД, "Булфайер" ЕООД, "Алфа 450" ЕООД, "Рив 2010" ЕООД и "Сим строй продукт" ЕООД. Към протоколите за извършени насрещни проверки /ПИНП/ на доставчиците, част от ревизионната преписка, са приложени извлечения от информационните масиви на НАП относно данните за заети лица при доставчиците и за размера на публичните им задължения. Некоректни са касационните оплаквания, че първостепенният съд се е позовал на издадени по отношение на доставчиците ревизионни актове, които не са част от ревизионната преписка. В обжалваното решение е посочено, че РА на доставчиците не са представени, но информацията се черпи в съдържащите се в ревизионната преписка ПИНП, които не са оспорени и чиято доказателствена тежест правилно е съобразена по смисъла на чл. 50, ал. 1 ДОПК и чл. 179, ал. 1 ГПК. Обстоятелствата, че голяма част от доставчиците на ревизираното лице са служебно дерегистрирани по ЗДДС /вкл. поддоставчикът "Роял флора 2100" ЕООД, дерегистриран на 22.11.2010 г., а издал фактури към "Рив 2010" ЕООД от 12.11.2010 г. за авточасти на стойност 43 417.50 лв. и от 19.11.2010 г. за строителни материали на стойност 7440.00 лв. и към "Сим строй продукт" ЕООД от 05.10. - 20.10.2010 г. на стойност 55 008.00 лв. и 38 580.00 лв. с предмет "желязо", на стойност 28 668.00 лв. с предмет "транспорт" и с предмет "желязо и цимент" на стойност 15 132.00 лв./, не разполагат с обезпеченост за извършване на доставките, имат установени задължения по ЗДДС в големи размери и не осъществяват реална икономическа дейност са квалифицирани в РА като участие в организирана схема за фактуриране и префактуриране на фиктивни доставки с цел извършване на данъчни измами /стр. 17 от РА/, на което основание е направен извод за липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, което от своя страна е дало основание да се откаже правото на ДК. В хода на съдебното производство и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК ревизираното лице носи доказателствената тежест да докаже благоприятния за него, положителен факт от обективната действителност за наличие на реална доставка. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, а следва да се извърши съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. Издадените фактури са частни документи по смисъла на чл. 180, ал. 1 ГПК без обвързваща съда доказателствена сила относно съдържанието им, които следва да бъдат обсъдени съвкупно с всички обстоятелства и доказателства по делото. По идентичен начин съобразно чл. 51 ДОПК и чл. 182 ГПК вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство единствено, ако се установи тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и кумулативно винаги с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството. Константна е практиката на СЕС, включително цитираната в касационната жалба по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-273/11, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция не го довежда до участие в данъчна измама /съображение по т. 48 от решение № С-273/11/. Правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на правото на Съюза /съображение по т. 41 от решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11/. Борбата с данъчните измами е легитимна и призната цел от Директива № 2006/112/ЕО, поради което тълкуването, което дава СЕС на нормите й е в смисъл, че данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопански субект. Поради това националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. От своя страна, данъчният субект е длъжен да вземе всички необходими мерки, които могат разумно да се очакват от него, за да се убеди, че осъществяваната от него сделка не е част от данъчна измама. В тази връзка следва да се отбележи, че касаторът некоректно се позовава на тълкуването, дадено от СЕС в решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11, постановено по различна фактическа обстановка. По цитираното дело издателят на фактурата е признал, че е извършил доставка, изпълнил е задълженията си за деклариране и е внесъл данъка /съображение по т. 21 от решението по дело С-80/11/ и не е било спорно, че строителните работи действително са били извършени /съображение по т. 27 от решението по дело С-142/11/. В случая ревизиращите органи оспорват наличието на реални доставки, позовавайки се на фактуриране и префактуриране на фиктивни доставки от доставчиците с цел извършване на данъчни измами въз основа на обективни фактори: липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, наличие на публични задължения в големи размери и служебна дерегистрация на доставчиците по ЗДДС. Налице е позоваване от страна на ревизиращите органи на липса на реална доставка, доказателствената тежест за което обстоятелство се носи от ревизираното лице. За доказването на това обстоятелство следва да се проведе пълно доказване - от съвкупната преценка на доказателствата по делото да следва категоричен и несъмнен извод за наличие на реални доставки по спорните фактури. За доказване на доставките ревизираното лице е представило единствено спорните фактури. Първостепенният съд правилно е съобразил доказателствената сила на частния свидетелстващ документ, преценена съвкупно с обстоятелството, че липсват всякакви други относими към доставките документи - заявки, договори, приемо-предавателни протоколи, складови разписки, документи за превоз или съхранение на стоката. В тази връзка правилно административният орган и съдът са съобразили доказателствената тежест на писмо на Националната следствена служба от 15.03.2011 г. /стр. 309 - 311 от преписката/, че по отношение на доставчиците "Б. О. П. 2007" ЕООД, "Мед ком" ЕООД, "Титан сити" ЕООД и "Макс ком 2007" ЕООД се води разследване по досъдебно производство, образувано и водено срещу организирана престъпна група, създадена с цел извършване на данъчни престъпления. В хода на разследването е извършено претърсване на апартамент, находящ се в гр. София, кв. "Лозенец", ул. "Стоян Михайловски" № 6, ет. 1, използван от групата за създаване на неистински търговски и счетоводни документи. При разпитите на управителите и еднолични собственици на дружествата било установено, че дружествата нямат реална стопанска и търговска дейност, а намерените и иззети документи - договори, фактури, справки-декларации по ЗДДС с приложенията към тях, счетоводни и банкови документи, са изготвени без тяхно знание и съгласие. В хода на разследването управителите на дружествата "Б. О. П. 2007" ЕООД и "Титан сити" ЕООД подписали декларации, че не извършват търговска дейност, доставка на стоки и услуги, не са изготвяли и подписвали фирмени и счетоводни документи. Видно от обяснение на управителя на "Сим строй продукт" ЕООД, дадено в хода на ревизията /стр. 268 от делото/ дружеството няма собствени или наети търговски обекти, а предмет на доставките са значителни количества желязо - 25 тона желязо и 249 кг цимент. При непредставяне от двете страни по доставките на всякакви документи, съпътстващи фактурите, при наличието на данни, че доставчиците не разполагат със собствени търговски бази за съхранение на стоките, не разполагат с наети лица към датата на издаване на фактурите, не разполагат с транспортни средства, необходими за доставка на стоките, доколкото фактурират транспортни услуги, правилно съвкупната преценка на всички горепосочени факти и обстоятелства е навела първостепенния съд на правен извод за липса на реална доставка. Доставчиците са служебно дерегистрирани от страна на НАП по ЗДДС и справките от информационните масиви на НАП показват, че същите имат значителни на стойност задължения към бюджета. Тези данни са указание, че доставчиците не осъществяват реална икономическа дейност, което се потвърждава от приобщеното към ревизионната преписка писмо от Национална следствена служба. В хода на административното и съдебно производство не е извършвана проверка в счетоводствата на доставчиците. Същите не са открити при насрещните проверки на декларираните адреси, а тези, които са открити не са предоставили пълна счетоводна отчетност. Съгласно чл. 242 от Директива 2006/112/ ЕО всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност за прилагания ДДС и за неговия контрол от данъчните органи. Счетоводната отчетност и на двете страни по доставката следва да предоставя възможност за осъществяване на данъчен контрол, както от ревизиращите органи, така и по повод съдебния контрол за законосъобразност на РА. В хода на ревизионното производство доставчиците не са предоставили счетоводна отчетност, даваща възможност за проверка на редовността на счетоводните записвания. В хода на съдебното производство счетоводната експертиза е работила по данни от счетоводството на ревизираното лице, без да проверява счетоводствата на доставчиците относно тяхната редовност по смисъла на чл. 51 ДОПК и чл. 182 ГПК въз основа на данни в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол /чл. 54, ал. 3 ДОПК/. Вещото лице е извършило проверка единствено в счетоводството на ревизираното лице, без да има поставена задача, дали същото е водено редовно и съдържа синтетична и аналитична отчетност, даваща възможност за проследяване на доставките по конкретен вид стока или услуга. Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза касаторът не е предоставил на вещото лице пълна счетоводна информация за 2009 г. Представените впоследствие с молба от 21.02.2013 г. оборотни и хронологични синтетични ведомости на сметка 304 за 2009 г. са оспорени от процесуалния представител на ответника с молба от 04.03.2013 г. с оглед тяхната истинност и като съставени за целите на процеса. Същите доказателства нямат обвързваща съда доказателствена сила и правилно са преценени от административния съд съвкупно с всички доказателства по делото. Правилно не е кредитирано допълнителното заключение на ССчЕ, като изготвено изцяло въз основа на новопредставените и оспорени счетоводни документи за 2009 г. Не може да се приеме за доказано наличието на последващи доставки за процесните стоки, тъй като допълнителното заключение на ССчЕ по тази задача е дадено изцяло въз основа на справки в табличен вид, изготвени от ревизираното лице. Не е проследявано движението на стоките фактура по фактура, като видно от справка № 2 към експертизата, същата проследява движение единствено по счетоводна сметка № 304 без данни по коя фактура и към кой клиент са продадени стоките по вид и количество. Без наличие на подобно проследяване фактура по фактура на движението на стоки не може да се приеме, че представените от ревизираното лице с молба от 06.12.2012 г. писмени доказателства за последваща реализация са относими към спора. Част от стоките, предмет на процесните фактури, отнесени по сметка 207 "Разходи за придобиване на ДМА" в размер на 151 878.91 лв., са отчетени като вложени в изграждането на метално хале /стр. 5 от основното заключение на ССчЕ/. Сумите, натрупани по сметка 207 не са прехвърлени по сметки от гр. 20 "Дълготрайни материални активи". По дебита на сметка 204 "Машини, съоръжения, оборудване" са отчетени разходи в размер на 20 800.00 лв. за метално хале /стр. 12 от допълнителното заключение на ССчЕ/. Не може да се приеме, че е налице последваща реализация чрез влагане на стоките в ДМА. Не следва да се кредитира основното заключение на ССчЕ за наличие на плащане чрез касови бонове поради липса на доказателства и проверка, че същите са редовни - липса на дневни отчети и паспорти на ЕКАФП. Част от фактурите не са отразени в дневниците за продажбите и СД по ЗДДС на доставчиците /стр. 5 и 6 от основното заключение на ССчЕ/. В хода на съдебното производство по искане на касатора служебно са събрани от съответните ТД на НАП отчетни регистри и справки декларации на доставчиците по ЗДДС. Те не предоставят възможност за проверка редовността на воденото счетоводство по смисъла на чл. 51 ДОПК и чл. 182 ГПК. От друга страна, данните по представени на доставчиците годишни данъчни декларации /ГДД/ кореспондират с изводите за липса на реална икономическа дейност. Доставчикът лФилипстрипы ЕООД е отчел в ГДД за 2009 г. счетоводна печалба от 1946 лв. при приходи от 6 616 269 лв. и разходи от 6 614 323 лв. Доставчикът "Метал импорт експорт плюс" ЕООД е отчел в ГДД за 2010 г. счетоводна загуба в размер на 24 561.71 лв. Доставчикът "Р. И. Р. Строй" ЕООД отчел в ГДД за 2009 г. счетоводна печалба от 2007 лв. при приходи от 6 743 925 лв. и разходи от 6 741 918 лв. Доставчикът "Титан сити" ЕООД е отчел в ГДД за 2009 г. счетоводна загуба в размер на 3 037 951 лв. Доставчикът "Макс инженеринг" ЕООД е отчел в ГДД за 2009 г. счетоводна печалба от 1853 лв. при приходи от 9 998 320 лв. и разходи от 9 996 467 лв. Доставчикът "Мед Ком" ЕООД е отчел в ГДД за 2009 г. счетоводна загуба в размер на 6 241 945.99 лв. Доставчикът "Рив 2010" ЕООД е отчел в ГДД за 2010 г. счетоводна печалба от 804.17 лв. при приходи от 2 211 807 лв. и разходи от 2 811 002 лв. Доставчикът "Сим строй продукт" ЕООД е отчел в ГДД за 2010 г. счетоводна печалба от 561 лв. при приходи от 1 325 485 лв. и разходи от 1 324 924 лв. При правилно приложение на закона първостепенният съд е направил правен извод, че от съвкупната преценка на всички горепосочени факти и обстоятелства следва категоричен и несъмнен извод за липса на реални доставки по всички спорни фактури, поради което ревизираното лице не може да ползва данъчен кредит по тях. Следва да се отбележи, че в случая ДЗЛ не е взело всички разумни мерки да се увери, че осъществяваните от него сделки не са част от данъчна измама, поради което може да се предположи, че същото е знаело или е трябвало да знае, че сделките са част от данъчна измама, извършена от доставчиците. Указание в тази насока е обстоятелството, че за сделките няма подписани договори, заявки, приемо-предавателни протоколи, складови и стокови разписки, транспортни документи, които са характерни за търговския стокооборот. В хода на производството административният орган е установил наличието на обективни фактори, въз основа на които следва да се приеме, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че доставките, за които претендира ДК, са част от данъчна измама. При проведено доказване наличието на такива обективни данни, отказът да се признае правото на ДК е правилен и законосъобразен. Не е допуснато твърдяното в касационната жалба касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Неоснователно е касационното оплакване за материална некомпетентност на издателя на РА поради неподписване на заповедта за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ от директора на ТД на НАП гр. София. Ревизията е образувана със заповед за възлагане на ревизия № 1103637 от 24.03.2011 г., издадена от Мария Георгиева Рангелова, на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" на ТД на НАП София, определена със заповед № РД-01-6 от 05.01.2010 г. Със заповед № РД-01-962 от 01.07.2011 г. на директора на ТД на НАП гр. София е определено ЗОКО по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК за ревизионни производства, възложени от Мария Георгиева Рангелова, да се издават от Руска Руменова Байрактарова, която към датата на издаване на процесната ЗОКО е била замествана от Кремена Любенова Георгиева въз основа на заповед № 5588-А от 11.08.2011 г. на директора на ТД на НАП гр. София. ЗОКО № К-1109630 от 29.08.2011 г. е подписана от Кремена Любенова Георгиева началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" на ТД на НАП София. Действително заповед № РД-01-962 от 01.07.2011 г. е подписана със запетая от името на директора на ТД на НАП гр. София, но в касационното производство са ангажирани доказателства, че същото е извършено при условията на заместване на директора Бойко Атанасов Атанасов от заместника му Георги Щерев Тахов съгласно заповед № ЗЦУ-624 от 29.06.2011 г. и заповед за ползване на платен годишен отпуск № 2135 от 29.06.2011 г. в периода 30.06.2011 г. - 01.07.2011 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че оспореното съдебно решение като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, доколкото първоинстанционният съд е присъдил такова на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК съобразно размера на обжалваемия интерес. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение