Решение № 5227 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10183/2018 г.

Решение № 5227 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10183/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. С. от [населено място], чрез пълномощника й - адв. Тодорова, против решение № 4171/19.06.2018 г. по адм. дело № 2536/2018 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № РА-30-20/12.01.2018 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" (Д"ОбСК") при Столична община (СО) по чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ, като неоснователна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: директора на Дирекция "ОбСК" при СО, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Павлов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на Х. Зофия Лех-Стоева срещу Заповед № РА-30-20/12.01.2018 г. на директора на Д "ОбСК" при СО, с която на основание чл. 225 а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: "Стоманобетонова гаражна клетка № 22", находяща се източно от бл. ..., в имот с идентификатор 68134.606.228, кв. 6, м. "Х. Д.", като неоснователна. Адресат на заповедта е Х. С., като собственик на строежа. Прието е от съда, че заповедта е законосъобразен административен акт, по отношение на който не са налице отменителните основания на чл. 146, т. 1-5 АПК. Установено е, че строежа е без строителни книжа, каквито се изискват, поради което е прието, че е незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Изведени са и изводи за нетърпимост на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, предвид установената година на извършване - 1984 г., с оглед несъответствието му с действащия ПУП-ПЗ за квартала и имота от 1988 г. и преди това. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правнорелевантните факти съдът е извел правилни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Същата е издадена от компетентен орган спрямо обект, притежаващ характеристиките на строеж, за който са налице данни, че е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради това, че е извършен без строителни книжа, каквито се изискват по чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Правилно е констатирано, че строежът не попада в обхвата на изключенията по чл. 151 ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж, както и по чл. 147, ал. 1 ЗУТ, за изграждането на които не се изисква одобряване на инвестиционен проект. Пред решаващия съд, а и пред настоящия, касаторът не е оборил установените факти и не е представил доказателства за наличие на строителни книжа за гаража. Поради това като е приел, че е налице незаконен строеж, за който са налице предпоставките на чл. 225 а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване, съдът е постановил правилно решение. Решението е правилно и по отношение изводите на съда, че не е търпим, в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Установено е, че по действащия към момента на изграждането му, а и след това ПУП-ПЗ от 1988 г., гаражна клетка № 22, не е предвидена да бъде изградена в общинския имот 68134.606.228, м. "Х. Д.", кв. 6, гр. С., за разлика от другите пет гаражни клетки в същия имот, за които има такова застроително петно и предвиждане като допълващо застрояване още през 1970 г. Съгласно заключението на СТЕ, неоспорено от страните, гараж № 22 е извършен върху частта от имота, която, съгласно описания ПУП-ПЗ от 1988 г. и преди това, е отредена за озеленяване, видно от означенията за такова озеленяване върху скицата-извадка от този план /стр. 64 и 66/. Липсва едно от условията на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ за търпимост на строежа, а именно да е допустим по действащия ПУП по време на извършването му. Макар да е прието, че строежът е извършен през 1984 г., от устното заключение на СТЕ, е видно, че ако същият е бил разрешен с предходен ПУП, то това би намерило отражение в ПЗ от 1988 г. При липса на такова отразяване, следва изводът, че действащия тогава и сега ПУП от 1988 г. не допуска този строеж, което положение е валидно и по сега действащия ЗУТ. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че гаражът не е "строеж", а е "преместваем обект" по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. С оглед предназначението на гаража, което не е свързано с увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, както и с оглед изпълнението му - трайно закрепен към земята, чрез бетонова основа, той не може да бъде характеризиран като преместваем обект (§ 5, т. 80 ДР ЗУТ), по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Безспорно е установено, че процесният гараж е надземна постройка, с предназначение за паркиране на МПС. В този си вид, същият представлява "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който се изискват строителни книжа. От изложеното следва, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да се остави в сила. При този изход по спора, основателно е искането на ответника за присъждане на разноски. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, касаторът Х. С. следва да бъде осъден да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение