Решение № 11525 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5986/2009 г.

Решение № 11525 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5986/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Мариам 2001" ЕООД против решение на Софийски градски съд от 3.06.2008 г. постановено по адм. д. № 3644/04 г. с което е отхвърлена жалбата му срещу ППСПДВ № 57/24.02.2003 г. издадено от началник на Митница "Кулата", мълчаливо потвърден от директора на РМД - София. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената част на жалбата следва, че поддържаните касационни отменителни основания са необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната му и отмяна на обжалваното постановление. Претендират се разноски. Ответникът по касация - началникът на митница Кулата не изразява становище по жалбата. Ответникът по касация - директорът на РМД - София не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна - директорът на дирекция "ОУИ" - София не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предмет на контрол пред СГС е било постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/№ 57/24.02.03 г. издадено от Митница - Кулата. Постановлението е резултат на образувана административна преписка срещу "Николай Парапанов - Парапаст" и "Мариам 2001" ЕООД след като е установено, че първият в качеството му на превозвач, а вторият в качеството му на отговорно лице, на 29.03.02 г. са поискали пред митница Кулата поставяне на 25 845 кг. замразени пилешки четвъртинки под митнически режим транзит в страната, за което е била оформена ЕАД № 5405/Тв-19633/29.03.02 г. Товарният автомобил е следвало да бъде представен в митническо бюро - Суходол за приключване на режима транзит. След проверка се установява, че стоката по въпросния ЕАД не е представена за митническо оформяне в МБ - Суходол. Превозвачът и отговорното лице са уведомени чрез писмо за дължимите суми по възникнало митническо задължение, но до момента на издаване на постановлението тези суми не са заплатени. В резултат, на осн чл. 211 от ЗМ и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ е издадено постановлението, с което превозвачът и отговорното лице, солидарно са задължени да заплатят мито в размер на 25 274 лв., ДДС в размер на 10 259 лв. и лихва за периода от 29.03.2002 г. до момента на плащане на задължението. С жалба до съда, отговорното за вноса лице - "Мариам 2001" ЕООД е възразило срещу постановлението. Възраженията му са, че въпросната ЕАД е приключена на 29.03.2002 г. в МБ - Суходол, което било видно от писмо изх. № 1210/30.03.2002 г. заведено в митница Кулата; в постановлението не било посочено правното основание за възникване на вносното митническо задължение; неоснователно е посочено, че било поискано поставяне под режим транзит на замразени пилешки четвъртинки; неправилно е определен тарифният код на стоката, тъй като предмет на ЕАД са замразени пилешки бутчета, а не замразени пилешки четвъртинки; не е изпратено уведомление по чл. 259 от ППЗМ. Жалбоподателят също така е възразил срещу липсата на отразяване в постановлението на размера на незаконно отнетата му банкова гаранция в размер ан 50 000 лева. Софийски градски съд, с обжалваното решение е отхвърлил жалбата срещу постановлението със следните мотиви: Жалбоподателят е отговорно лице по смисъла на чл. 219, ал. 1, т. 13 от ППЗМ /в редакцията към м. 03.02 г./ и съобразно задълженията му, произтичащи от чл. 100, ал. 1 от ЗМ той е следвало да представи и манифестира стоката в получаващото митническо учреждение. Установено е от писмо изх. № 3125/18.05.02 г. на МБ - Суходол до митница Кулата, че внесената стока не е представена в получаващото митническо учреждение за оформяне. Съдът е преценил като неистински и е изключил от доказателствата по делото писмо на МБ - Суходол изх. № 1210/30.03.02г. и квитанция съгласно приложение № 19 към чл. 238, ал. 2 от ППЗМ, тъй като било установено по делото, че тези документи са издадени и касаят друга стока, а не процесната. Съдът е отхвърлил възражението за неправилно тарифиране на стоката, като е отбелязал, че действително в ЕАД, тя е описана като замразени пилешки бутчета, но в придружаващите ЕАД, документи - фактура и ЧМР, стоката е описана като замразени пилешки крака - четвъртинки. Съдът е отбелязал, че в постановлението е посочено правното основание за издаването му, а именно чл. 211 от ЗМ. По отношение на възражението за липса на уведомяване по чл. 259 от ППЗМ, съдът е приел, че дори такова уведомяване да липсва преди поканата за доброволно изпълнение, то това нарушение не е от категорията на съществените, тъй като в хода на административното и съдебното обжалване, жалбоподателят е имал възможност да ангажира доказателствата, от която възможност, той не се е възползвал. По отношение на банковата гаранция, съдът е приел, че това възражение не следва да се обсъжда в настоящото производство, тъй като то би могло да бъде направено в хода на изпълнителното производство. Настоящата съдебна инстанция преценява решението на СГС като обосновано и правилно. Съдът подробно е обсъдил всички възражения на жалбоподателя, а така също е преценил и изложил мотиви по всички събрани по делото доказателства. В резултат на вярно и точно установената по делото фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и верни изводи. СГС е приложил правилно материалния закон преценявайки като законосъобразно по отношение на жалбоподателя издаденото постановление. В касационното производство, процесуалният представител на касатора прави възражение, че всички митни сборове по процесната ЕАД са заплатени във връзка с което представя писмо на ТМУ - митница Кулата изх. № 9400-0015/27.01.09 г. Видно от писмото е, че по ПМС 57/03 г. са постъпили от АДВ и са разпределени в републиканския бюджет суми - митни сборове 25 274 лв.; ДДС в размер на 10 259 лв. и лихви в размер на 27 649,86 лв. Настоящата инстанция не кредитира този документ като доказателство за плащане на митните сборове по въпросното постановление, тъй като в писмото, постановлението не е достатъчно ясно индивидуализирано, така че да се направи извод, че действително става дума за обжалваното постановление. Дори обаче индивидуализацията на постановлението да бе недвусмислена и ясна, то плащането на митните сборове е извършено след датата на издаване на постановлението, а законосъобразността на обжалвания административен акт се преценява съобразно фактите и обстоятелствата, такива каквито са съществували към момента на издаването му. В случай, че е налице плащане на митните сборове по обжалваното постановление, това обстоятелство би имало значение и може да се вземе предвид в хода на евентуалното изпълнително производство срещу длъжника. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция преценява обжалваното решение на СГС като правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, хипотеза първа от АПК, Върховният административен съд