Решение № 15434 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4797/2017 г.

Решение № 15434 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4797/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Н. К. против заповед № 8121 К-780/02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи. В нея са развити оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска отмяната й. Жалбоподателката се представлява от адвокат А. К., който претендира разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, изразява становище, че същата е неоснователна, обжалваната заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1 - 5 АПК и претендира оспорването да се отхвърли като неоснователно. Ответникът се представлява от юрисконсулт Бучкова, която не е заявила претенция за разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. След като прецени доводите и възраженията на страните и доказателствения материал по делото, съдът счита, че разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваната заповед № 8121 К-780/02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 9 от Закона за държавния служител и § 69 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), във връзка с МЗ рег. № 8121 К-398/26.01.2017 г. за утвърждаване на щат на дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" - МВР, Н. К. е назначена за държавен служител на длъжност - старши експерт (ОДМВР - К.), с ранг V младши, наименование на длъжностното ниво по КДА - експертно ниво 6, в отдел "Говорители на структури на МВР" към дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" при Министерство на вътрешните работи, считано от 01.02.2017 година. Жалбоподателката поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради издаването й в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, и в противоречие с целта на закона. Излага доводи, че както длъжността, така и рангът са занижени в сравнение с предвиденото в закона. По отношение на ранга сочи, че при определянето му органът по назначаването не е съобразил придобития от нея I младши ранг със заповед от 2003 година. Твърди, че не е отчетено кариерното й развитие и определената с оспорената заповед длъжност "старши експерт" не съответства на заеманата преди това длъжност "началник на група". Счита, че заеманата от нея до издаване на оспорената заповед ръководна длъжност "началник група", както и на изпълняваните отговорности и функции кореспондира длъжността "главен експерт", предвидена в позиция 264 а от Класификатора на длъжностите в администрацията. Оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган. Съгласно чл. 158 ЗМВР, министърът на вътрешните работи е орган по назначаването на държавни служители в МВР. Съобразно чл. 33, т. 7 и 9 ЗМВР, той има и правомощието да управлява човешките ресурси в министерството, да издава правилници, наредби, инструкции и заповеди. Спазени са изискванията за форма и съдържание на административния акт – издаден е в писмена форма, при посочване на правните и фактическите основания за назначаване на Н. К. на посочената длъжност. При издаване на заповедта не са допуснати нарушения на общите административнопроизводствени правила, а в закона не са предвидени специфичен ред и процедура при назначаване на държавни служители в хипотезата на § 69 ПЗР на ЗИДЗМВР. Оспореният административен акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и не противоречи на целта на закона. Жалбоподателката е назначена в системата на Министерството на вътрешните работи на 16.03.1998 година. В представената кадрова справка рег. № 8121 р-8109 от 06.04.2017 г. е проследена професионалната й кариера като служител в органите на Министерството на вътрешните работи. В действащия Закон за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.; посл. изм., бр. 77 от 18.09.2018 г.) при приемането му в чл. 142, ал. 1 са предвидени две категории служители в МВР – държавни служители, чийто статус се урежда със Закона за Министерството на вътрешните работи, и лица, работещи по трудово правоотношение, чийто статус се урежда от Кодекса на труда и Закона за Министерството на вътрешните работи. Към този момент жалбоподателката Кирчева заема длъжността началник група (ОДМВР - К.) с категория В, в "Говорители на областни дирекции на МВР" към сектор "Говорители на структури на МВР" при САД "Пресцентър и връзки с обществеността" - МВР. С § 36 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г., ) разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР е изменена и са обособени три категории служители: т. 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; т. 2. държавни служители и т. 3. лица, работещи по трудово правоотношение. С § 84, ал. 2 ЗМВР от същия изменителен закон е предвидено, че с влизането в сила на този закон заварените служебни правоотношения на държавните служители, изпълняващи служебните си задължения на старши ръководни длъжности, се преобразуват в служебни правоотношения на държавни служители, изпълняващи служебните си задължения на ръководни длъжности. При съобразяване с предписаната законодателна промяна, със заповед № 8121 К-1016/30.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 143, ал. 1, т. 3 и чл. 158, т. 4 ЗМВР, старши инспектор Н. К. - началник на група (ОДМВР - К.) е преназначена на ръководна длъжност началник на група (ОДМВР -К.). С § 86 (обн., ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.) от същия изменителен закон е предвидено, че разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР се прилагат за държавните служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г. Следователно, независимо от извеждането в две отделни категории: а) - на полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на населението в чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и б) - на държавните служители в чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР продължават да са със статуса, с който се ползват държавните служители по ЗМВР. С § 69, приет с преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г.), в сила от 01.02.2017 г., законодателят преурежда, считано от 01.02.2017 г., статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Съгласно § 69, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗМВР, служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които до тази дата се е прилагал редът, установен в § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн., ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г.) и отговарят на изискванията, посочени в разпоредбата, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител. Тези служители следва да бъдат назначени на длъжности, определени за заемане по Закона за държавния служител, с щата на съответната структура - § 69, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗМВР. В съответствие със законодателната промяна, с обжалваната заповед № 8121 К-780/02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи жалбоподателката е назначена на длъжност старши експерт (ОДМВР - К.), с ранг V младши, наименование на длъжностното ниво по КДА - експертно ниво 6, в отдел "Говорители на структури на МВР" към дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" при Министерство на вътрешните работи, считано от 01.02.2017 година. Със заповед № 8121 К-3748 от 31.03.2017 г., издадена от административния секретар на МВР, на основание § 69, ал. 5 от ПЗР на ЗИДЗМВР, на Н. К. е присъден ранг I младши ранг, считано от 01.02.2017 година. Със заповедта по същество се изменя заповед № 8121 К-780/02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи по отношение на ранга, като се зачита придобития от служителката ранг I младши, съгласно правилото на § 69, ал. 5 ПЗР на ЗИДЗМВР, по силата на което в хипотезата на § 69, ал. 1 с. з. служителите запазват присъдения по-рано ранг. При това положение възражението на служителката относно ранга е признато за основателно и уважено от органа по назначаването, поради което не е налице основание за обсъждането му в настоящото решение. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката досежно длъжността на която е назначена с обжалваната заповед. Съгласно § 69, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), служителите по ал. 1 се назначават на длъжности, определени за заемане по Закона за държавния служител, с щата на съответната структура. В чл. 3, ал. 9, т. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията е предвидено, че за служители на структури на МВР с месторабота в друга структура на МВР се прилагат длъжностите, предвидени за структурата по месторабота. Длъжността "старши експерт" в структури по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР с район на действие извън територията на гр. С. и териториални звена на структурите на МВР с район на действие извън територията на гр. С., длъжностно ниво 10, експертно ниво 6, фигурира в ред 283 а от Класификатора на длъжностите в администрацията, а съдържанието на длъжността "старши експерт" като функции, задачи и задължения е очертано в длъжностна характеристика. Със заповед № 8121 К-398 от 26.01.2017 г. министърът на вътрешните работи, на основание чл. 33, т. 9 и чл. 145, ал. 1 ЗМВР, е утвърдил щат на дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността". Според утвърдения щат в отдел "Говорители на структури на МВР" фигурира съответния брой длъжност "старши експерт", с месторабота в областните дирекции на МВР и утвърдена длъжностна характеристика на длъжността, с която са определени присъщите й функции и задачи. С обжалваната заповед служителката е назначена на длъжността "старши експерт", съобразно позицията в Класификатора на длъжностите в администрацията и съгласно утвърдения щат на структурата в МВР, с месторабота в областна дирекция на МВР - К.. В контекста на изложените фактически и правни обстоятелства, доводите на жалбоподателката, че е следвало да заеме длъжност "главен експерт", т. к. същите функции и задачи са възложени на служителите на длъжността "главен експерт" в ГД "Национална полиция" и ГД "Гранична полиция" са неоснователни. Сходството във възложените функции и задачи на длъжността "главен експерт" в ГД "Национална полиция" и ГД "Гранична полиция" с тези на длъжността "старши експерт" в областните дирекции на МВР не обуславя извод за неправилно приложение на правилото по § 69, ал. 3 вр. ал. 1 ПЗР на ЗИДЗМВР при назначаване на жалбоподателката на процесната длъжност. Действително, в Класификатора на длъжностите в администрацията позицията на ред 264 а, длъжностно ниво 9, експертно ниво 5 е за длъжността "главен експерт" в структури по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР с район на действие извън територията на гр. С. и териториални звена на структурите на МВР с район на действие извън територията на гр. С., но конкретните длъжности се определят с щата на съответната структура, който се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Всяка конкретна длъжност представлява определена позиция в служебната йерархия и се създава с длъжностното разписание на съответната администрация. Преценката на органа по назначаване какви длъжности, определени в Класификатора на длъжностите в администрацията, ще предвиди в щата на съответните структури на ведомството е в кръга на дискреционната му власт и не може да бъде контролирана от съда. Поради това възраженията за неправилно определяне експертното ниво на длъжността като "старши експерт" вместо "главен експерт" в утвърдения щат на дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността" са извън предмета на проверката за законосъобразност на обжалваната заповед. С обжалваната заповед жалбоподателката е назначена длъжност, която е предвидена в щата на дирекция "Пресцентър и връзки с обществеността", с установени и присъщи за нея задачи в длъжностна характеристика, поради което не страда от порока материална незаконосъобразност. Неоснователни са също доводите за издаване на оспорената заповед в несъответствие с целта на закона. Релевираните от жалбоподателката възражения в тази насока, свързани с принципите за законност и стабилитет на държавната служба, за дискриминационно третиране на тази категория служители, са били предмет на обсъждане в решение № 8 от 27.06.2017 г. по к. дело № 1/2017 г. на Конституционния съд при преценката за конституционносъобразност на § 69 и 70 от ПЗР на ЗИДЗМВР. В решението си Конституционният съд изрично сочи, че: "Целта на законодателя не е да освободи от длъжност държавните служители, адресати на оспорените разпоредби, или да ограничи техни права, а само да промени статуса им – този път в посока на спазване задължителните общи изисквания на ЗА и ЗДСл, относими към всички държавни служители, служители и работници в държавната администрация. (...) Оспорените разпоредби не водят до загуба на работа, както и запазват достигнатите рангове и възнаграждения. Те не въвеждат нови изисквания към заварените от законовите изменения служители, което би било в разрез с принципа на защита на оправданите правни очаквания. " Върховният административен съд няма основание да се отклони от изложеното разбиране на Конституционния съд по отношение на легитимността на вложената от законодателя цел при приемането на § 69 ПЗР на ЗИДЗМВР. В този контекст, оспорената заповед е издадена при спазване на законовите изисквания и в съответствие с целта на закона. Предвид изложеното, обжалваната заповед е законосъобразна, не са налице основания по чл. 146, т. 1 - 5 АПК за отмяната й, поради което оспорването й от Н. К. следва да се отхвърли като неоснователно. Ответника не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,