Решение № 5897 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10168/2018 г.

Решение № 5897 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10168/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Х. Вълчев от [населено място], чрез адв. Тунтева срещу решение № 1195/15.06.2018 г., постановено по адм. дело № 2784/2017 г. на Административен съд-Бургас. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с потвърждаване на процесния отказ на началника на СГКК-Бургас. Разноски не се претендират. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър – Бургас /СГКК-Бургас/, не взема становище по жалбата. Ответникът Н. Андреев, в писмено възражение, подадено от процесуалният представител адв. Марчева, заявява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Претендират разноски. Ответницата Е. Вълчева не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменен по жалба на Н. Андреев отказ на началника на СГКК- Бургас, обективиран в писмо с изх. № 17-446 от 28.08.2017 г. по заявление вх. № 01-11-379 от 17.01.2017 г. за изменение на кадастралната карта /КК/ и кадастралния регистър /КР/ на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9 от 30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК – София, по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по отношение на имоти с идентификатори 07079.832.168, 07079.832.20, 07079.832.19, 07079.832.18 и 07079.832.17, касаещо нанасяне на нов имот с проектен идентификатор 07079.832.326 от 175 кв. м., съставляващ улица-тупик по ПУП-ПР, одобрен със заповед № 136/21.02.1991 г. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че извода на административният орган за наличие на спор за материално право, който е абсолютна пречка за допускане на исканото изменение, е неправилен. Обсъдена е разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР /когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред/, както и нормата на § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, сочеща на "спор за материално право", когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В тази връзка е преценено, че границите на ощетения от изменението имот с идентификатор 07079.832.19 в КК са определени със заповед № КД-14-02-979/28.06.2010 г. на началника на СГКК Бургас и не съвпадат с тези по действащия ПУП от 1991 г., който по отношение на улицата-тупик не е приложен. Прието е, че е приложима нормата на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, а площта от имот с идентификатор 07079.832.19, която попада под улицата-тупик е общинска собственост, тъй като парцел VІІІ-19, кв. 4 граничи на север с улица, а не с имот 18 А, видно от графичната част на плана и заключението на приетата по делото СТЕ. Така постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане нормата чл. 54, ал. 2 ЗКИР във връзка с безспорно установената по делото фактическа обстановка. Процесния отказ, материализиран в писмо с изх. № 17-446 от 28.08.2017 г. на началника на СГКК- Бургас, е постановен при действието на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 57 от 2016 г./, съгласно предложение първо на която норма "Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред". Безспорно е обстоятелството, че от исканото изменение се засяга имот с идентификатор 07079.832.19, записан в КР през 2010 г. като съсобствен на Х. Вълчев и Е. Вълчева, които са възразили изрично срещу изменението. Такова възражение е постъпило и от Община Бургас /изх. № 13-00-74/1/24.02.2017 г./, обосновано с наличието на висяща процедура по изменение на ПУП в частта на тупика. Това е достатъчно основание за постановяване на отказа за изменение на КК и КР по смисъла на ал. 2, чл. 54 ЗКИР, тъй като е налице забрана за изменение на КК и КР при наличие на спор за собственост с фигуриращия в КР собственик на засегнатия от изменението кад. обект. Именно поради това не е следвало да се обсъждат доводите на страните за източниците на вещни права, тъй като същите подлежат на преценка в бъдещото исково производство. Позовавайки решаващият си правен извод на несъответствие на северната граница на засегнатия от изменението имот с идентификатор 07079.832.19 с графичната част по действащия ПУП от 1991 г., административният съд се е произнесъл, в противоречие с изложеното по-горе, за обема на правото на собственост на вписаните в КР съсобственици на имота- вписаната квадратура е 900 кв. м., която съвпада и с тази по нот. акт, описан в КР. Изводите на съда досежно собствеността върху площта /175 кв. м./ от имот с идентификатор 07079.832.19, попадаща под тупика, за който е усвоен проектен идентификатор 07079.832.326, а именно, че е общинска собственост е в противоречие с безспорната установеност, че улицата-тупик не е реализирана. Освен това по делото е безспорно установено, че действието на ПУП от 1991 г. е спряно и е налице висяща процедура по изменение на този ПУП по отношение на тупика - решението на Общински съвет –Бургас от 12.08.2014 г., в частта за предвиден нов тупик за достъп до имот 07079.832.18 г. е отменено с решение № 818/26.04.2016 г. по адм. дело № 2490/2014 г. на Административен съд-Бургас, влязло в сила на 31.05.2016 г., като преписката е върната за ново произнасяне на административният орган. Следва да се вземе предвид и това, че основанието "нанасяне на регулационните линии в КК" не е между визираните в ЗКИР самостоятелни основания за изменение на КК, а разпоредбата на чл. 62 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм.); , не е приложима при новата редакция на чл. 54 ЗКИР предвид регламентацията на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Към момента на постановяване на процесния отказ действително е влязъл в сила нов подзаконов нормативен акт, уреждащ детайлно процедурата и основанията за изменение на КК, а именно: Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР /в сила от 13.01.2017 г. /, но той е неприложим в случая с оглед изричната разпоредба на § 11 от ПЗР на наредбата - заварените производства се довършват по досегашния ред. Предвид изложеното и тъй като са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК – постановено друго, с което се отхвърли жалбата на Н. Андреев срещу отказ на началника на СГКК- Бургас, обективиран в писмо с изх. № 17-446 от 28.08.2017 г. по заявление вх. № 01-11-379 от 17.01.2017 г. за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Бургас, като неоснователна. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение