Решение № 9541 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1378/2014 г.

Решение № 9541 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1378/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Радостин Сербезов против решение № 6251 от 15.10.2013 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 6642/2013 г. С обжалваното решение е отхвърлен иска на Радостин Сербезов по чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, произтичащи от бездействието на длъжностни лица от министерството, изразено с непредприемането на мерки за налагане на дисциплинарно наказание "лишаване от право да упражнява дейност" на частен съдебен изпълнител, поради незаконност на негови изпълнителни действия. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведени са всички касационни основания по чл. 209 от АПК. След отмяната на решението се иска постановяване на решение по съществото на спора, с което да се уважат предявените искове. Ответникът - Министерството на правосъдието чрез процесуалния си представител оспорва исковете по съображения в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. С исковата молба, с която е сезиран административния съд, ищецът е предявил иск за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди от служители на ответното министерство, изразяващи се в накърнено лично достойнство, вярата му в справедливостта, безпристрастността и обективността на органите на Министерство на правосъдието. Твърдяните конкретни увреждащи действия от страна на служителите на министерството са незнание, бездействие и некомпетентност по повод реакцията ми по три подадени от ищеца жалби срещу незаконосъобразни действия на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) и последващи жалби срещу проверяващи инспектори. Административният съд е отхвърлил иска, приемайки, че с жалбите си до министъра на правосъдието, ищецът е искал налагане на дисциплинарни наказания на частен съдебен изпълнител и проверяващи инспектори от министерството, което изисква издаването на нарочен акт от нарочен дисциплинарен състав, т. е. изисква се правно, а не фактическо действие. Съдът е посочил също така, че инициативата за образуване на дисциплинарно производство срещу съдебен изпълнител принадлежи на министъра на правосъдието или на Съвета на камарата на ЧСИ, но не и на трети физически или юридически лица. Преценката за това е от служебен характер и не подлежи на контрол от съда. Съдът е посочил също така, че държавата не отговаря за действията на ЧСИ, а по аргумент от ал. 1 на чл. 74 от ЗЧСИ евентуална имуществена отговорност за вреди от дейността му, може да се търси по общия исков ред. Също така, съдът е приел, че ищецът не е доказал настъпили вреди за него. Решението е правилно. Преценката на министъра на правосъдието да образува или не дисциплинарно производство срещу свои служители и срещу частен съдебен изпълнител, не подлежи самостоятелно на съдебен контрол. В случай, че дисциплинарно производство е образувано и то е завършило с налагане на дисциплинарно наказание, едва при допустима жалба до съда от наказаното лице, съдът преценява, доколко са били налице предпоставките за образуването му и за налагане на наказанието. В случай като настоящия, когато компетентният орган е сезиран от трето лице, по сигнала се извършва проверка, след което се взема решение по него. Тези правни и фактически действия в конкретния случай са извършени. Подаденият сигнал, независимо как е наречен той ( в конкретния случай, жалбоподателят е наименовал сезиращите актове жалби и искане) не задължава органа да го уважи. В този смисъл, правилен е изводът а съда, че в случая не е налице хипотезата на бездействие при вменено от закона задължение за действие. Видно то документите в преписката е, че по жалбите и искането на жалбоподателя са разпореждани проверки, за резултатите от които той е бил уведомяван. Следователно, не е налице първата от кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган. Липсата на тази предпоставка е достатъчна за отхвърлянето на иска. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не се е произнесъл по иска на "Ради - Гард" ЕООД. С молба от 18.01.2012 г., ищецът изрично е заявил, че искът да се счита предявен само от физическото лице Радостин Сербезов, по който иск съдът се е и произнесъл. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението като правилно, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,