Решение № 9188 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4433/2010 г.

Решение № 9188 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4433/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадена касационна жалба от "Бохемис" ЕООД-гр. София, чрез процесуалния представител адв. Георги Стойчев, против решение № 118/30.12.2009 г. постановено по адм. дело № 4326/2009 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 3200/23.03.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София за определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) в размер на 7 730, 74 лв. и лихви в размер на 3 351, 06 лв. произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Рафтис" ЕООД за данъчни периоди 01.02.2002 г. - 28.02.2004 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, иска се отмяна и връщане за ново разглеждане или, ако касационната инстанция приеме, че е неправилно и необосновано, да се произнесе по същество, като да бъде прогласен за нищожен обжалвания акт или да бъде отменен обжалвания ревизионен акт в частта, с която не се признава право на данъчен кредит. Излага подробни съображения за нищожност на РА, тъй като не са били налице основание по чл. 155, ал. 4 ДОПК за връщане на преписката за нова ревизия. Счита, че съдът не е съобразил задължителните указания на ВАС и отново е постановил решението си като е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа тезата, че тъй като едноличния собственик на капитала е починал и няма данни единствения наследник да е приел наследството, в случая се касае за несъбиране на доказателства, които фактически не могат да бъдат събрани от никого. Позовава се на решението по делото "Булвес" АД срещу България. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, чрез пълномощника юрк. Климучкова оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството е за втори път пред Върховния административен съд, образувано е по втора касационна жалба на "Бохемис" ЕООД - гр. София. С решение № 8125/18.06.2009 г. по адм. д. № 242/2009 г. тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение, в производство по реда на чл. 208 и сл. АПК, по подадена от "Бохемис" ЕООД-гр. София касационна жалба е отменил решение № 758/24.10.2008 г. по адм. д. № 3626/2007 г. на Административен съд - София град, с което е била отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 3200/23.03.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С отменителното решение ВАС е дал задължителни указания до първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото да бъде изяснен въпроса дали обжалвания ревизионен акт е издаден от компетентен орган, като в тази връзка съдът следва да даде съответни указания на страните съобразно разпределението на доказателствената тежест, относно следните факти и обстоятелства: за какво се отнася жалба вх. № 1705-00/106/08.09.2006 г., цитирана в решение № 2098/24.10.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ", има ли сключено споразумение по чл. 156, ал. 7 ДОПК и за какъв срок, има ли подадена жалба до съда по реда на чл. 156, ал. 5 ДОПК от "Бохемис" ЕООД против РА № 154/24.07.2006 г. и от коя дата. Въз основа на събраните доказателства, съдът следва да направи обоснован извод дали към датата на постановяване на решение № 2098/24.10.2006 г. директорът на дирекция "ОУИ" е разполагал с компетентност да се произнесе по подадената жалба против РА № 154/24.07.2006 г. и в коя хипотеза - по чл. 156, ал. 7 ДОПК или по чл. 156, ал. 6 ДОПК, като във втория случай следва да прецени дали отмяната на вече мълчаливо потвърден ревизионен акт в хипотезата на чл. 156, ал. 4 ДОПК е допустима. При новото разглеждане на делото Административен съд София-град е изпълнил указанията на ВАС, събрал е необходимите доказателства и е направил извод, че се касае за първоначален РА и РА за поправката му, като и срещу двата акта има постъпили жалби от ревизираното дружество до директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Съдът е констатирал, че Решение № 2098/24.10.2006 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София е постановено в срока по чл. 156, ал. 6 от ДОПК. Това решение, като валидно и допустимо, е основание за образуване на ново ревизионно производство - повторна ревизия, приключила с издаването на ревизионния акт, предмет на оспорване - РА № 3200/23.03.2007 г. Като е приел, че актът е издаден от компетентен орган при спазване на разпоредбите на ДОПК, АССГ се е произнесъл по съществото на спора. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че отказът за признаване на правото на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС по данъчните фактури издадени от "Рафтис" ЕООД през данъчни периоди от 01.12.2002 г. до 28.02.2004 г. е законосъобразен, тъй като в хода на ревизията, както и в производството по обжалване на акта, не са представени никакви доказателствата, които са били изискани с ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл. 32 ДОПК. Решението е правилно. При извършена ревизия на дружеството за ревизирани периоди по ДДС 01.01.2001 г. - 31.12.2005 г. е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчик "Рафтис" ЕООД за данъчни периоди от 01.12.2002 г. до 28.02.2004 г. на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС - поради непредставяне от доставчика на доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения, включително доказателства за извършване на доставките, за счетоводната отчетност във връзка с доставките, в указания от данъчния орган срок, след уведомяване по реда на ДОПК. Основното възражение на касатора е че, тъй като е установено, че едноличния собственик на "Рафтис" ЕООД е починал на 29.06.2005 г., процедурата по връчване на съобщенията с исканата информация е нарушена и няма как да се извърши справка в счетоводството на дружеството, именно поради смъртта на едноличния собственик на капитала. По отношение на удостоверението за наследници, което установява, че починалия има наследник Божидар Тодоров Везиров-син, се твърди от касатора, че същият не е приел наследството и фактически информация няма от кого да се иска и да се предостави. Възразява се срещу връщането на преписката за нова ревизия, при липса на основания по чл. 155, ал. 4 АПК. Така поддържаните в касационната жалба твърдения са неоснователни. Във връзка с постановеното решение на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, с което е върната преписката за втора ревизия, със събраните по делото доказателства се установява валидността на този акт, в какъвто смисъл са били указанията на ВАС в отменителното решение. Видно от решението на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София преписката е върната за нова ревизия именно за събиране на допълнителни доказателства, чрез извършване на задълбочена проверка в счетоводството на дружеството-доставчик. Видно от посещенията на посочения нов адрес за кореспонденция в гр. Сливен, по адреса на наследника на едноличния собственик, лицето не е могло да бъде открито на адреса и проверка в счетоводството на фирмата не е могла да бъде извършена. Съдът е анализирал приложените по преписката протоколи от насрещни проверки и данни за връчени съобщения и е направил извод за неоснователност на възраженията за нарушена процедура по ДОПК във връзка с насрещните проверки. Видно от насрещните проверки се установява, че дружеството не е заличено от търговския и данъчен регистър. Служебно е извършена дерегистрация по ДДС на основание чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗДДС (отм.) считано от 05.05.2004 г. Проверки са извършени и от ТД на НАП Сливен, където е препратено искане от ТДД София, офис "Красно село", по данъчната регистрация на дружеството - доставчик, на посочения нов адрес за кореспонденция, който е адреса на наследника на починалия в гр. Сливен. При тези проверки лицето не е могло да бъде открито на адреса и проверка в счетоводството на фирмата не е могла да бъде извършена. Исканите доказателства за начисляване на ДДС от доставчика по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и за реалност на доставките на стоките по фактури - "мляко и млечни изделия", не са представени. Въпреки установения наследник на едноличния собственик на дружеството-доставчик, проверка в счетоводството на доставчика не е могла да бъде осъществена, поради това, че и при двете извършени посещения на адреса за кореспонденция в гр. Сливен, документирани с протоколи, лицето не е открито за контакт с органите на НАП. В тази връзка след да се отчете и обстоятелството, че в хода на оспорване на РА по съдебен ред, поради невнасяне на депозит за вещо лице от страна на жалбоподателя, съдът е заличил допуснатата по негово искане ССЕ. Поради процесуално бездействие, жалбоподателят не е осъществил насрещно доказване на наличието на твърдени от него фактически основания, от които желае да черпи благоприятни за него последици, както правилно е приел съда в решението си. В тази връзка съдът е посочил, че независимо от факта, че е починал едноличния собственик на капитала и представляващ дружеството - доставчик "Рафтис" ЕООД преди датата на изпращане на искането за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, правният субект не е заличен от търговския и данъчния регистър и искането е връчено на дружеството по реда на чл. 32 ДОПК при спазване на процесуалните изисквания за това. Посоченият нов адрес за кореспонденция, който е адреса на сина и наследника на починалия, потвърждава изводът за налична търговска и данъчна регистрация на дружеството-доставчик и наличие на изпълнена процедура по връчване на искане за представяне на документи, изходящи от фирмата-доставчик и осъществени насрещни проверки с посещение на адреса за кореспонденция, независимо от смъртта на едноличния собственик на капитала. В хода на ревизията или в производството по обжалване на акта не са представени никакви доказателства от доставчика, които са били изискани с връченото ИПДПОЗЛ, поради което правилно е прието, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС и не е признато правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Рафтис" ЕООД. Съдът е посочил, че не е доказано начисляването на ДДС в счетоводството на доставчика по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, именно поради непредставяне на исканите документи от счетоводството и невъзможност да се извърши проверка за наличие на такова, поради което не е изпълнено изискването по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС, което е отделно основание да не бъде признато право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Рафтис" ЕООД. Недоказаното начисляване на данъка от доставчика "Рафтис" ЕООД по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС установява различна фактическа обстановка от установената по делото "Булвес"АД срещу България, поради което решението на Съда в Страсбург по това дело е неотносимо към настоящия казус. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт, предмет на оспорване, и приема, че обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски за производството пред настоящата инстанция не следва да се присъждат на ответната страна, както са поискани от процесуалния представител юрк. Климучкова, въпреки изхода на делото, поради това, че с първоинстанционното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София в размер на 672 лв., което, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК е еднократно за цялото производство, до приключването му, включително и пред касационната инстанция и второ такова не се дължи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение