Решение № 12764 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15312/2010 г.

Решение № 12764 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15312/2010 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 145, ал. 1 АПК във вр. с чл. 233 ЗМВР. Делото е повторно образувано пред тричленен състав на Върховния административен съд по жалба на проф. Иван Захариев Сълов гр. София срещу заповед рег. № К 9845/25.11.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от три години", считано от датата на връчване на заповедта. Първоначалното решение по адм. дело № 717/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу обжалваната заповед, е отменено от 5-членен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 8868/2010 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд за съобразяване с дадени указания. В първоначалната жалба и при новото разглеждане на делото от настоящия състав пълномощникът на жалбоподателя - адв. Сълова, поддържа незаконосъобразност на заповедта, както и издаването и в нарушение на административнопроизводствените правила. Основно счита, че чрез представения в съд. заседание оригинал на заповедта се установява, че същата не е подписана от издателя и съответно жалбоподателят не е запознат със заповедта и не е дал нужните обяснения. Освен това твърди, че за доходите си в двете учебни заведения жалбоподателят е подавал декларация по чл. 42 ЗДДФЛ в сектор "Финансово осигуряване на АМВР". Моли заповедта да се отмени. Претендира съдебни разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Райкова счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение. Поддържа, че заповедта е подписана от издателя, че жалбоподателят е запознат с нея и е изслушан. Върховният административен съд - трето отделение при новото разглеждане на делото приема следното: Обжалваната заповед е издадена от министъра на вътрешните работи, видно от представен от пълномощника на министерството в съд. заседание пред настоящия състав на 14.03.2011 г. заверено копие на екз. № 1 от процесната заповед - с подпис на министър. Тоест първият екземпляр на заповедта е с положен подпис на издателя на заповедта, а останалите 3 броя екземпляри, в т. ч. и връченият на жалбоподателя екз. № 4, са със заверката "Вярно с оригинала (п)". Или безспорно заповедта е издадена от компетентния орган, противно на твърденията на жалбоподателя. Дисциплинарното наказание на жалбоподателя е наложено, защото е прието, че той не е е посочил в декларацията си от 24.03.2009 г. получените през 2008 г. средства от преподавателска дейност във ВСУ "Черноризец Храбър" - гр. Варна и Техническия университет - гр. Варна в противоречие с разпоредбите на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, деяние, представляващо затаяване на истината в декларацията, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от него имущество и доходи, установено от извършена проверка /справка рег. № 5539/23.10.2009 г./ по описа на Инспекторат - МВР. Приетите при първоначалното разглеждане на делото писмени доказателства, подробно обсъдени в решението от петчленния състав на Върховния административен съд, както и приетите от настоящия съдебен състав доказателства категорично опровергават приетата в обжалваната заповед фактическа обстановка по следните съображения: На първо място именно в процесната декларация от 24.03.2009 г. жалбоподателят е посочил доходи "според декларацията от 2008 г." и доходи според данъчната декларация, а в издадената му сл. бележка от 29.01.2009 г. от академията на МВР е видно, че всички доходи по чл. 42 ЗДДФЛ от двете висши учебни заведения са декларирани, като е удържан и съответният данък. Данните по завереното копие от служител на НАП при МФ на данъчна декларация за 2008 г. с № 2210003547, към която е направено препращане в декларацията за имуществото и доходите на държавния служител в МВР по чл. 187 ЗМВР, попълнена от Иван Сълов, съвпадат - декларирано придобито имущество и доходи през 2008 г. - л. 73 от делото. Също така в справка за подадената в сектор "финансово осигуряване на АМВР" информация от служители за получени от тях доходи по допълнителни трудови договори (външно съвместителство) на второ място в справката, подписана от гл. счетоводител, фигурира Иван Сълов с работодател - двете висши учебни заведения и с посочен облагаем доход - л. 75 от делото. От приетото от настоящия състав на Върховния административен съд заключение на вещо лице - Светла Чакърова пък се установява, че подписът върху ръкописния текст на стр. 2 от заповед № Iз-1717/16.09.2009 г. на МВР не е положен от Иван Сълов, респ. ръкописният текст под съдържанието на заповедта не е написан от него. Тази заповед по начало не се отнася до жалбоподателя, а тя е относно назначена комисия за извършване на проверка в АМВР във вр. с изнесени данни в сигналите на посочените в заповедта лица, поради което ирелевантно за спора е написаното и удостоверено чрез подпис, който безспорно не е на жалбоподателя, установено от вещото лице. При всички тези относими спора писмени доказателства се налага правният извод, че издадената на правно основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР заповед е незаконосъобразна, тъй като мотивът за издаването и се опроверга по време на съдебното оспорване - не се доказа и установи констатираното нарушение - непосочване в декларацията от 24.03.2009 г. получените през 2008 г. средства от преподавателска дейност в двете висши учебни заведения, поради което и квалификацията на нарушението "затаяване на истина" се явява незаконосъобразна. Напротив, от приетите доказателства се установи обратното, че за доходите си през 2008 г. жалбоподателят е подал въпросната декларация, в която е декларирал придобито имущество и доходи за данъчната 2008 г., респ. липсва затаяване на истина. Обжалваната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна. С оглед изхода на делото на жалбоподателя се дължат направените съдебни разноски, претендирани за присъждане от адв. Сълова в доказания им размер - по договор за правна защита и съдействие от 29.09.2011 г. договорена и платена сума от 1500 лв. и 150 лв. за вещо лице или общо 1650 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК във вр. с чл. 233 ЗМВР, Върховният административен съд - трето отделение,