Решение № 15575 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8928/2014 г.

Решение № 15575 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8928/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Алдин Селянов Кушев - управител на "Гарант" ЕООД гр. Хасково чрез процесуален представител адвокат Венелин Карев Челебиев против решение № 81 от 19.05.2014 г. на административен съд Хасково по адм. дело № 62/2014 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № Ж-1-1 от 23.012014 г. на ръководителя на ТП на НОИ гр. Хасково с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № 1048 от 2.12.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО към ТП на НОИ гр. Хасково. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, като от съдържанието на жалбата се извеждат и останалите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Хасково не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на ръководителя на ТПК НОИ с което се отхвърля жалбата му срещу разпореждане издадено в производство по реда на чл. 110 КСО с което на основание акт за начет се разпорежда внасяне на сумата от 322.63 лева главница и лихва в размер на 29.39 лева от управителя и представляващ "гарант" ЕООД - жалбоподателя по делото. Съдът е разгледал по същество жалбата като от доказателствата по делото са установени констатациите по ревизионния акт за начет изразяващи се в това, че поради некоректно подавани данни от дружеството работодател като осигурител е причинена вреда на ДОО, изразяваща се в неправилно изплатени парични обезщетения на Сабрие Али Халил. Възраженията са били, че неправилно била ангажирана отговорността на осигурителя и няма правна норма коята да разпорежда това. Тези доводи са приети за неоснователни и жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е неправилно. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя изводите на административния съд в обжалваното решение по следните съображения: В производството по издавене на ревизионния акт е извършена справка в "Регистър на осигурителите за самоосигуряващите се лица като е установено, че "Сабрие Али Халил се самоосигурява като земеделски производител, считано от 21.01.2009 г. с вид на осигуряване за "общо заболяване и майчинство", за "инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт" без трудова злополука, професионална болест и безработица. Установено е, че въз основа на представени болнични листи и заявление декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 КС за остатъка от 135 до 410 календарни дни от 23.03.2013 г. на Сабрие Халил са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност, поради общо заболяване и бременност и раждане за периода от 1.08.2012 г. до 31.08.2012 г. като в съотвествие разпоредбите на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, паричните обезщетения са изчислени въз основа на подадените от осигурителя данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО съответно за периода 18 месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността поради общо заболяване и 24 календарни месеца, предхождащи месеца на временната неработоспособност поради бременност и раждане - в конкретния случай в изчисляването се включва периода от месец февруари 2012 до месец юни 2012 г. за който са подадени некоректни данни. За този период е установено, че Сабрие Халил е в трудови правоотношения с Гарант ЕООД и от 13.02.2012 г. до 1.06.2012 г. е била в неплатен отпуск, който не се зачита за осигурителен стаж, но осигурителя е подавал данни с декларация обр. 1, че лицето е в осигуряване. Тези данни са били поправени в резултат на влезло в сила предписание, но вече е било изплатено парично обезщетение в повече в размер на 322.63 лева. Тези суми се търсят по реда на чл. 110 КСО само на основание некоректното подаване на данни от осигурителя което е било в причинна връзка с причинената вреда за ДОО. По делото не са събирани доказателства - подадените заявления декларации за отпускане на парично обезщетение, а само са възприети от съда констатациите на административния орган в производството по чл. 110 КСО. Съгласно чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба изчисляването на паричните обезщетения /в приложимата редакция преди изменението в ДВ бр. 90/2014 г./ и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на приетите данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. При изчисляването и изплащането им се използват данните от регистъра на осигурителите, регистър Приходи, регистъра на трудовите договори, регистър Пенсии, регистър трудови злополуки, регистър профилактика и рехабилитация и регистър парични обезщетения и помощи от ДОО както и данните от заявлението - декларация по чл. 4, 4а, 4б, 5, 6 и 7. Видно от приложението към наредбата се попълват данни от заявителя и от осигурителя. Не е ясно и не е установено по настоящето дело какви данни са били попълнени в заявлението декларация за да бъде изведен извод, чие поведение е в причинна връзка с причинената вреда и следвало ли е да бъде извършена проверка от органа при различно подадени данни. При липса на данни от фактическа страна формално е приета причинна връзка между поведението на осигурителя и причинената вреда без да е е съобразено поведението на Сабрие Халил и евентуално поведението на административния орган който при различни данни е следвало да извърши проверка преди отпускане на обезщетението. Предвид изложеното решението е неправилно и като такова следва да бъде отменено на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По искането за разноските пред ВАС се произнася административния съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд шесто отделение