Решение № 1077 от 1.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ТИТАН-96 ЕООД, чрез адв. Д. Балкански, срещу Решение 3358 от 18.05.2022 г., постановено по адм. дело 11359/2021 г. по описа на Административен съд София-град в отхвърлителната му част, с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му в обжалваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск срещу НАП в пълен размер. Ответната страна Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрк. Пенчева, в писмен отговор и в съдебно заседание, възразява срещу основателността на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение по подробно изложени съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административният съд София-град е уважил частично предявения от ТИТАН-96 ЕООД против НАП иск за обезщетение на причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменен по административен ред ревизионен акт за сумата в размер на 8 500 лева и е осъдил ищеца да заплати на ответника сторените по делото разноски в размер на 480 лева по компенсация. Със същото съдебно решение е отхвърлил исковата претенция на дружеството срещу НАП, за сумата над 8 500 лева до пълния предявен размер от 17 000 лева, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Ревизионен акт Р 22001020001582-091-001/28.09.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, е ангажирана отговорността на дружеството за задължения на ТИТАН-96 ЕООД по ЗДДС в размер на 118 721. 43 лв. и са начислени лихви в размер на 11 111. 45 лв. Ревизионният акт е обжалван пред административния орган и е отменен с Решение 387/12.03.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП София, в оспорената част на установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди 07/2019 г. и 11/2019 г., ведно със съответните лихви и е изменен в оспорената част на установени задължения по ЗДДС, като установеният ДДС за внасяне за данъчен период 08/2019 г. в размер на 21 086. 86 лв. е намален на 380. 46 лв., ведно със съответните лихви. За осъществената в производството пред административния орган адвокатска защита дружеството е заплатило адвокатско възнаграждение в размер от 17 000 лева, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Съдът е установил, че в договора изрично е уговорено ищецът да заплати на АДД Балкански и партньори следните суми: по буква (а) от договора сума в размер на 8 500 лв. без ДДС възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство и защита на административна фаза; по буква (в) от договора 8 500 лв. без ДДС при отмяна на РА по същество над 90% от обжалвания интерес. Представени са фактура 1059/06.12.2020 г. за сумата по буква (а) и фактура 1094/17.03.2021 г. за сумата по буква (в). В тази връзка съдът е направил извод, че макар в договора да не е изрично записан начинът на плащане, той се установява безспорно от представените към него фактури и съответните банкови разписки, в които се съдържа изрична клауза, касаеща извършеното плащане по договора като насрещна престация на ТИТАН-96 ЕООД за предоставените юридически услуги. Заключил е, че ищецът е доказал в пълнота наличието на вреда под формата на намаляване на имуществото му с размера на платеното адвокатско възнаграждение. Въз основа на тази фактическа установеност, от правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника. По отношение на претендирания размер съдът е приел, че исковата претенция като основателна трябва да бъде уважена, но в размер на половината от предявения неин размер, а именно 8 500 лева. В останалата част, до пълния претендиран размер от 17 000 лева, искът е приет за неоснователен и несправедлив, и е отхвърлен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приложил правилно материалния закон. В глава осемнадесета на ДОПК Обжалване на ревизионния акт по административен ред, чл. 152 - чл. 155, законодателят не е разрешил въпроса с разноските в това производство. В глава шеста на общия процесуален кодекс - АПК Оспорване на административните актове по административен ред също. В същото време фазата на административно оспорване на ревизионния акт е задължителен стадий от защитата срещу засягащите субекта констатации в него, тъй като чл. 156, ал. 2 ДОПК установява забраната да се оспорва по съдебен ред ревизионен акт, който не е обжалван по административен ред. За да организира и осигури провеждане на защита си пред горестоящия административен орган търговското дружество е направило имуществен разход, който разход е доказан с допустими по АПК и ГПК доказателства и този факт не се оспорва. Тълкуването на касатора досежно възникналите в случая правоотношения и приложимата материалноправна норма не могат да бъдат споделени, тъй като противоречат на тълкувателни решения на ВАС и ВКС, които по силата на чл. 130 ЗСВ са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В мотивите на Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г., постановено по ТД 2/2016 г. на ВАС, е изяснен въпросът за съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия пряка и непосредствена последица от увреждането, тъй като законодателят не е дал легална дефиниция на тези понятия. Според правната доктрина, възприета в установената съдебна практика, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Съгласно мотивите на приетото и цитирано по-горе ТР 1 от 15.03.2017 г. по т.д. 2/2016г. по описа на ВАС, държавата като ответник в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ може да навежда всякакви доводи в своя защита, твърдейки прекомерност на платеното в административното производство адвокатско възнаграждение и несъответствие на договорения размер на същото с фактическата и правна сложност на делото. Тези доводи по същество съставляват оспорване размера на претендираното обезщетение, доколкото размер на адвокатския хонорар над минималния размер по чл. 36, ал. 2 от ЗА във вр. чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция от ДВ бр. 68/2020 г.) не съставлява вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения ревизионен акт. В такава пряка и непосредствена причинна връзка е единствено този разход за адвокатско възнаграждение, който не надвишава минимално определения по наредбата размер за съответния вид адвокатска помощ. С оглед гореизложеното и съобразявайки фактическата и правна сложност на производството, както и с оглед предвидения към датата на плащане на адвокатския хонорар минимален размер по Наредба 1/2004 г., подлежащата на обезвреда имуществена вреда, причинена на ищеца, от отменения ревизионен акт, е в размер на 8 500 лева, както правилно и обосновано е приел първоинстанционния съд. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция е основателно и следва да бъде уважена в размер от 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение